Свети апостол Матей произхождал от Иудиното коляно. Той се родил във Витлеем. От ранно детство Матей започнал да изучава свещените книги и Божия закон в Ирусалим, под ръководството на свети Симеон Богоприимец. От него свети Матей бил наставен в добродетелния живот: той водел богоугоден живот, строго следвайки пътя, начертан от Божиите заповеди.
Настъпило времето, когато Господ, след като изминали тридесет години от деня на рождението Му от Пречистата Дева Мария и след като приел кръщение от светия предтеча Йоан, явил Себе Си на света. Като събрал Своите ученици, Той проповядвал настъпването на Царството Божие и в същото време извършвал безброй чудеса и знамения.
Свети Матей, като слушал внимателно учението на Христа и видял чудесата, които Той извършил, се изпълнил с любов към Него. Той оставил мирските грижи и заедно с другите ученици и с народа тръгнал да следва Господа, наслаждавайки се на лицезрението на въплътилия се Бог и па неизказаната радост на Неговото учение. Господ, Комуто са открити и най-съкровените движения на човешкото сърце, като видял ревността и душевната чистота на свети Матей, не само го причислил към Своите ученици, но го избрал и за апостолско служение.
Отначало свети Матей принадлежал към числото на седемдесетте по-малки апостоли, за които се казва в Евангелието: "Господ избра и други седемдесет ученици и ги разпрати пред Себе Си по двама за всеки град" (Лук. 10:1). А след доброволните страдания, възкресението и възнесението на нашия Господ Иисус Христос на небето свети Матей бил причислен към сонма на дванадесетте апостоли.
След отпадането на Иуда от дванадесетте апостоли, ликът на апостолите - тъй като на мястото на Иуда още никой не бил избран - изгубил своята пълнота. Затова върховният от апостолите, свети Петър, застанал сред събранието на първите християни и се обърнал към вярващите, като им казал, че на мястото на отпадналия и погинал Иуда те трябва да изберат някого от тези, които през цялото време са били с апостолите, докато Господ Иисус пребъдвал заедно с тях, за да се запази цял и неизменен избраният от Него сонм от дванадесет апостоли.
"И поставиха двамина: Иосифа, именуван Варсава... и Матия; след това се помолиха и казаха: Ти, Господи, Който познаваш сърцата на всички, покажи от тия двама едного, когото си избрал, да приеме жребието на тая служба и на апостолството, от което отпадна Иуда... Хвърлиха за тях жребие, и жребието се падна на Матия; и той биде причислен към единайсетте апостоли" (Деян. 1:23-26) - като дванадесети.
Този избор бил скоро утвърден от Господа при слизането на Светия Дух във вид на огнени езици, защото Светият Дух слязъл както върху останалите свети апостоли, така и върху свети Матей, дарувайки му еднаква като на другите Господни ученици благодат.
След слизането на Светия Дух, апостолите хвърлили жребий, за да определят кой в коя страна да отиде, за да проповядва Евангелието. На свети Матей се паднала по жребий Иудея, където той се и потрудил, като ходел по градовете и по цялата страна и благовествал за явилото се в Христа Иисуса спасение на света. Той проповядвал името Христово не само сред иудеите, но и сред езичниците.
Преданието говори, че свети Матей благовестил Христа и на жителите на Етиопия и претърпял тук множество различни мъчения: влачили го по земята, подлагали го на побой, повесили го на стълб, като стъргали тялото му с железа и го опалвали с огън. Но укрепяван от Христа, свети Матей мъжествено и с радост понасял тези мъчения.
Според някои известия свети Матей проповядвал Евангелието и в Македония, където нечестивите гърци, като пожелали да изпитат силата на възвестяваното от светия апостол учение, го хванали и го заставили да изпие някаква отрова, която лишавала човека от зрение: който пиел от нея, ослепявал. Но свети Матей, като изпил отровата в името Христово, не претърпял никаква вреда и дори изцелил ослепелите от нея (а тяхното число било повече от двеста и петдесет души), като възложил ръцете си върху тях и призовал Христовото име.
Дяволът, като не можел да понесе такова надсмиване над него, се явил на езичниците във вид на дете и им заповядал да убият Матей, тъй като той унищожавал почитанието на бесовете. Но когато поискали да заловят светия апостол, били принудени безуспешно да го търсят в продължение на три дена: свети Матей, въпреки че ходел сред тях, бил невидим за тях. След това светият апостол се явил пред издирващите го езичници и доброволно се предал в ръцете им. А те го вързали и го затворили в тъмницата, където му се явили бесове, които яростно скърцали със зъби срещу него. Но на следващата нощ му се явил в сияйна светлина Господ. След като ободрил свети Матей и го освободил от оковите, Той отворил вратите на тъмницата и го освободил от нея. Настъпил денят и апостолът отново застанал сред народа, проповядвайки с още по-голямо безстрашие Христовото име. Неколцина души от народа, ожесточени по сърце и не вярвайки на проповедта, се изпълнили с ярост и поискали да го убият със собствените си ръце. Но внезапно земята се разтворила и ги погълнала. Всички останали били обхванати от ужас, обърнали се към Христа и се кръстили.
След това Христовият апостол отново се върнал в страната, която му се паднала по жребий - Иудея, и обърнал мнозина от Израилевите синове към Господа Иисус Христос, възвестявайки им словото Божие и потвърждавайки го със знамения и чудеса. Чрез Христовото име свети Матей възвръщал зрението на слепите, слуха на глухите, живота на умиращите, изправял хромите, очиствал прокажените и изгонвал бесове от човеците. Като наричал Мойсей светия и подбуждал народа да спазва закона, който Бог му дал върху скрижалите, свети Матей в същото време го учел да вярва в Христа, Който е предизвестен в знамения и предобрази от самия Мойсей, предсказан от пророците, Който е изпратен от Бога Отца за спасението на света и се въплътил от Пречиста и Пренепорочна Дева. При това свети Матей тълкувал всички пророчества за Христа като вече сбъднали се над дошлия Месия.
В това време иудейски първосвещеник бил Анан, който ненавиждал Христа и хулел Неговото име. Този гонител на християните заповядал да хвърлят от покрива на храма светия апостол и брат Господен Иаков и по този начин го убил. И ето, когато свети Матей обикалял Галилея и проповядвал в тукашните синагоги Христа, Божия Син, заслепените от неверие и злоба иудеи, като се изпълнили със силна ярост, хванали светия апостол и го довели в Йерусалим при споменатия първосвещеник. Той събрал синедриона и призовал на съд светия апостол, след което се обърнал със следните думи към загубилото всякаква съвест сборище:
- Цялата вселена и това събрание знаят какви укори навлече над себе си нашият народ, и то - не по наша вина, а поради развращението на някои, които излязоха от нас и поради ненаситното користолюбие, по-скоро - жестокост, на римските управители. Не би следвало и да се споменава за тези родоначалници на нови ереси, които прелъстиха толкова хиляди от народа. Вие сами знаете колко от тях бяха избити от римските войници. Така погинаха и прелъстители и прелъстени, като покриха с позор нашето племе. Такива родоначалници на ереси бяха Иуда Галилееца и Тевда Влъхв. С тяхната погибел беше унищожен и споменът за тях.
Но сред всички подобни еретици въстана ересиархът Иисус Назорея: Той наричаше Себе Си Син Божий и Бог и мнозина удивляваше със Своите вълшебнически знамения и чудеса, като привличаше към Себе Си сърцата и проповядваше отмяна на закона. За което Той и получи съд по закона, който хулеше. И какво да кажем? Нима не знаем, че законът е бил даден на Мойсей от Самия Бог, че той бил спазван от патриарсите и от пророците, на които Бог даваше сила да извършват такива чудотворства, каквито Иисус не можеше. Кой не познава Мойсей като такъв, който е беседвал с Бога както с човек? Кой не знае Илия, който бил взет в рая на огнена колесница? Кой не е чувал за умрелия, който като бил хвърлен върху костите па Елисей оживял? И другите угодници Божии - колко чудеса са извършили, но нито един от тях не е дръзнал, както Иисус, да присвои за себе си Божията чест и да установи нов закон. Пророците, вдъхновявани от Светия Дух, са говорели, изпълнени със смирение, а Той с гордост говореше Своите собствени измислици и дойде до такова безумие, че подхвърляше първосвещениците и князете на укори и порицания, а книжниците и фарисеите наричаше лицемери. Направил ли е нещо подобно който и да било от пророците? И по Своята гордост Той намери и подобаващ край, като прие въздаянието за Собствените Си дела. О, да беше паметта Му погинала заедно с Него; и учението Му, умряло заедно с Него, никой да не възкресяваше!
Но особено е печално, че Божият храм, светият град и законите на отците се намират под робството на римляните и няма кой да ни състрадава, нито да съчувства, нито да ни избави. Влачат ни без вина по съдилищата, а ние търпим. Мамят ни, а ние мълчаливо се съгласяваме. Ограбват ни, а ние не издаваме и звук. И което е по-печално от всичко - галилеяните ни предават в ръцете на римляните, безсрамно обвинявайки нас и народа ни за убийството на Иисуса, все едно че е невинен. По-добре е да погинат тия многочислени галилеяни, отколкото това свято място и целият народ да се подхвърлят на изтребление от римляните. От двете злини, ако няма възможност да избегнем и двете, следва да изберем по-малката и по-поносимата.
И този Иисусов ученик, който сега стои пред нас, е достоен за смърт. Но нека по-напред сам в себе си да размисли, ние не отнемаме времето за размисъл, защото не неговата гибел, а неговото изправление желаем. И нека от двете той да избере едно: или да следва закона, който е даден от Бога чрез Мойсей и с това да запази живота си, или да се нарече християнин и да умре.
В отговор на това, свети Матей въздигнал ръцете си и казал:
- Мъже братя! Аз не искам да говоря много за това обвинение, което вие възлагате върху ми. За мене името християнин не е престъпление, а слава. Защото Сам Господ говори чрез пророка, че в последните дни Той "ще назове рабите Си с ново име" (Ис. 65:15).
Първосвещеник Анан възразил:
- Нима не е престъпление да се счита за нищо светият закон, да не се почита Бога и да се слушат празни разкази за вълшебства?
- Ако ме изслушате - отговорил свети Матей, - аз ще ви обясня, че проповядваното от нас учение не е басня и вълшебство, а самата истина, която още отдавна е засвидетелствана чрез закона.
Щом първосвещеникът дал своето съгласие, свети Матей отворил устата си и започнал да им тълкува ветхозаветните предобрази и пророчества за Иисуса Христа: как Бог дал обещание ма праотците Авраам, Исаак и Иаков да издигне от тяхното семе такъв Мъж, чрез Когото ще се благословят всички земни племена, за което и Давид говори в думите на псалома: "в него ще бъдат благословени (всички земни племена), всички народи ще го облажават" (Пс. 71:17); как неизгарящата къпина предизобразявала въплъщаването на Христа от Пречистата Дева (Изх.3:2), за която предсказал и Исаия: "ето, Девицата ще зачене и ще роди Син, и ще Му нарекат името Емануил" (Ис. 7:14), тоест - с нас е Бог. Мойсей също ясно е предизвестил за Христа, казвайки: "Господ, Бог твой, ще ти издигне Пророк изсред тебе, от твоите братя, като мене, - Негo слушайте" (Втор. 18:15). Пак той предсказал и доброволните страдания на Спасителя, като повесил на дървото змията; за това говори и Исаия: "като овца биде Той заведен на клане" (Ис. 53:7), а също: "и към злодейци биде причислен" (Ис. 53:12). А пророк Йона, който невредим излязъл от китовата утроба, бил предобраз на тридневното възкресение на Господа.
Тези пространни изяснения на старозаветните книги, говорещи за Иисус Христос, изпълнили с гняв Анан, така че той не издържал и казал на свети Матей:
- Така ли се осмеляваш ти да посягаш на закона? Нима на теб не ти са известни думите на Писанието: "Ако се дигне сред тебе (някой) пророк, или съновидец, и ти покаже личба или чудо, и се сбъдне тая личба или чудото, за което той ти е говорил, па и каже: "да вървим след други богове, които ти не знаеш, и тям да служим"... оня пророк, или оня съновидец да бъде предаден на смърт" (Втор. 13:1-2,5)?
Свети Матей отвърнал:
- Този, за Когото аз говоря, не е само Пророк, но и Господ на пророците; Той е Бог, Син Божий, за което свидетелстват Неговите истинни чудеса. Затова и аз вярвам в Него и се надявам да остана непоколебим в изповядването на Неговото пресвято име.
- Ако ти дадат време за размисъл, ще се покаеш ли? - попитал първосвещеникът.
- Да не бъде това - аз да отстъпя от истината, която вече съм намерил - отговорил светият апостол. - Аз от цялото си сърце вярвам и открито изповядвам, че отхвърленият от вас и предаденият на смърт Иисус Назорей е Син Божий, единосъщен и съвечен на Отца, а аз съм Негов раб.
Тогава първосвещеникът, като си запушил ушите и заскърцал със зъби, закрещял:
- Хула! Хула! Нека да изслуша закона!
На часа била отворена книгата на закона и било прочетено онова място, където е написано: "който хули своя Бог, ще понесе греха си; който хули името Господне, трябва да умре, с камъни да го убие цялото общество" (нека да не го пощади окото ти и така изтребвай злото изсред Израиля) (ср. Лев.24:15-16).
След като това място било прочетено, първосвещеникът казал на Христовия апостол:
- Твоите думи свидетелстват срещу тебе; кръвта ти ще падне върху твоята глава.
След това първосвещеникът осъдил свети Матей да бъде убит с камъни. Апостолът бил поведен към мястото на наказанието. Когато дошли до мястото, наричано Ветласкила, тоест - дом на избитите с камъни, свети Матей казал на водещите го иудеи:
- Лицемерци, справедливо е говорил за подобните на вас пророк Давид: "На тълпи се нахвърлят върху душата на праведника и осъждат невинна кръв"; също и пророк Иезекиил говори за такъв род люде, че те умъртвяват "души, които не трябва да умират" (Иез. 13:19).
След тия думи на Христовия апостол, двама свидетели - както изисквал законът - положили ръцете си върху главата му и засвидетелствали, че той е хулил Бога, закона и Мойсей. Те първи хвърлили камъни върху свети Матей, а той ги помолил тези първи два камъка да бъдат погребани заедно с него, като свидетели на страданията му заради Христа. После и останалите започнали да хвърлят камъни върху светия апостол и той, като издигнал ръцете си, предал духа си на Господа. А беззаконните иудеи към мъчението прибавили още и издевателство: след като мъченикът умрял, те, в угода на римляните, му отсекли главата, според римския обичай, сякаш Христовият апостол бил противник на кесаря. Така, подвизавайки се с добър подвиг, свети апостол Матей завършил своя път. Вярващите взели тялото на апостола и с чест го погребали, славословейки нашия Господ Иисус Христос, на Когото, заедно с Отца и Светия дух, е честта и славата, сега и винаги и во веки веков, Амин.
Тропар на апостол, глас 3
Апостоле свети (името),
моли милостивия Бог за прегрешенията опрощение да даде на нашите души.
Кондак, глас 4
Светозарное яко солнце, во весь мир изшедшее,
вещание твое просвещает языческую церковь благодатию,
чудоносче Матфие Апостоле.
Като светозарно слънце, изгряло над целия свят,
твоята проповед просвещава църквата на езичниците с благодат,
чудотворче, апостоле Матее.
