Преподобни Йоан Лествичник се подвизавал на известната от старозаветните разкази Синайска планина.
Свещената планина Синай служела за убежище на християнските подвижници от средата на III век, укриващи се от гоненията; други били довеждани като пленници на сарацините. В IV век, когато гоненията срещу християните престанали, монашеството тук се утвърдило окончателно. Отшелниците били привличани на това място и от свещените спомени за великите ветхозаветни събития, станали тук, както и от пустинността на Синай. Пътешествениците казват, че не са срещали по-пустинно място от Синайския полуостров. Даже дивите зверове не остават задълго, а случайно дошли от Арабската пустиня, бързат да се отдалечат в място, оживено от присъствието на живи същества.
В околностите на планината Синай се намирали особено пустинни места, които били изключително удобни за уединено подвижничество, и в едно от тях (Тола) в продължение на много години се подвизавал Йоан Лествичник. До встъпването на Юстиниан I на престола синайските подвижници нямали манастир, а само една масивна кула и неголям храм близо до нея, построени от равноапостолна Елена. В 557 г., при император Юстиниан, по молба на монасите тук бил издигнат манастир. [Виж Mанастирът "Св. Екатерина" в Синай, Египет]
Свети Йоан дошъл на Синай на 16-годишна възраст, привлечен от славата на монашеския живот на синайските подвижници. За родното място на Йоан не знаели даже неговите съвременници, разказващи за живота му. Монах Даниил направо казва: "Кой град и коя страна са отгледали и възпитали този доблестен подвижник, преди да започне да се подвизава, точно и достоверно не мога да кажа."
Наставник и ръководител на преподобни Йоан - както говори за това Синхрон, - бил авва Мартирий. Когато на 20-ата година от живота му Мартирий постригал Йоан в монашество, в този ден авва Стратигий предсказал за него, че той ще бъде велико светило на вселената - което след това и се сбъднало.
В продължение на 19 години преподобни Йоан извършвал подвига на своето спасение в послушание към своя духовен отец, след което бил принуден да остави този спасителен път, тъй като духовният му отец преминал във вечния живот. Изпратил го като ходатай и застъпник за себе си пред Небесния Цар - както пише за това монах Даниил, - Йоан отишъл на попрището на безмълвието, въоръжен с молитвите на своя наставник, като силно оръжие "за разрушаване на твърдини".
За своето уединено подвижничество Йоан избрал едно твърде пустинно място, наречено "Тола", което се намирало два часа път от храма. Той напускал уединението си само на празници, когато отивал в храма на богослужение.
В своята пустиня преподобният прекарал четиридесет години в трудове, горейки от Божествена любов, непрестанно разпалван от нейния огън. Но кой би могъл да предаде с думи или да опише подробно подвизите на преподобни Йоан, които извършвал там тайно? Впрочем, както от малките неща се познават големите, така и по някои черти на делата му узнаваме за богатото с добродетели житие на този преподобен. Той ядял всичко, което не било забранено от монашеските обети, но в твърде малка мяра. И с вкусването на всичко побеждавал гордостта; той вършел това, за да не се превъзнася умът му с постничество, а с малкото количество на храната смирявал господарката и майка на сластолюбивите страсти, тоест преяждането, като със самата оскъдност на трапезата й заповядвал: "млъкни, престани". Чрез пустинното си житие и отдалечеността от съжителството с хора преподобният угасявал пламъка на плътската пещ, така че накрая той се покрил с пепел и угаснал напълно.
Сребролюбието, което свети апостол Павел нарича идолопоклонство, този доблестен мъж мъжествено избягвал, раздавайки милостиня и отказвайки на себе си и най-необходимото. Празността и леността, които разслабват и умъртвяват душата, подбуждал към бодрост и труд с жилото на паметта за смъртта. Той разкъсвал връзките и веригите на всяко пристрастие и всякакви чувствени похоти, свързвайки се с невеществените връзки на скръбта и сълзите; а раздразнителността още преди била умъртвена в него чрез послушанието. Рядко посещавайки някого, а още по-рядко говорейки нещо, с това той умъртвявал пиявицата на тщеславието.
"Какво да кажа - продължава монах Даниил - за победата му над гордостта? Какво да кажа за великата чистота на сърцето, начало на която този нов Веселиил поставил с послушанието и която завършил Господ, Царят на небесния Йерусалим, посещавайки го със Своето присъствие - защото без Неговото присъствие не могат да бъдат победени дяволът и пълчищата му.
Но къде да поместя в този венец от похвални думи - продължава Даниил, - който изплитаме на преподобни Йоан, извора на неговите сълзи, какъвто не у мнозина виждаме? И досега е известно съкровеното място, в което проливал тези сълзи: това е една много тясна, уединена пещера в полите на планината, намираща се на такова разстояние от келията на Йоан и от другите келии, на което да не бъде чут от хората и да прегради пътя на тщеславието. Тази келия, в която Йоан често идвал, станала близка на небето с воплите, риданията и призоваванията на Бога, подобни на които могат да се чуят само от тези, които режат с ножове или горят с нажежено желязо, или избождат очите им. Спял в такава мяра, колкото да не погуби ума с прекомерно бодърстване.
Преди сън дълго се молел и пишел книги - така например съставил книга, наречена "Лествица", поради която и сам бил наречен Лествичник. Писането на книги служело на Йоан за прогонване на унинието. Но и целият му живот бил непрестанна молитва и безпримерна любов към Бога; защото денем и нощем, съзерцавайки Го като в огледало, в чистота и непорочност, не искал, или по-точно казано, не можел да се насити на това съзерцание."
Един монах на име Мойсей, ревнувайки по добродетелния живот на преподобни Йоан, го умолявал да го приеме за свой ученик, за да се научи от него на истинно любомъдрие. В подкрепа на молбата си Мойсей помолил да ходатайстват за него и някои честни старци; и те склонили Йоан да приеме Мойсей за свой ученик. Веднъж преподобни Йоан казал на Мойсей да пренася земя от едно място на друго за наторяване на лехите със зеленчуци. Мойсей, като отишъл на посоченото място, усърдно изпълнявал възложеното. По обяд, когато жегата била най-силна, Мойсей легнал да си почине под един огромен камък и заспал. Но Господ, на Когото не е угодно Неговите раби да се излагат на някакви скърби, по Своето добросърдечие запазил Мойсей от внезапна смърт, а свети Йоан избавил от печал.
По това време преподобни Йоан се намирал в келията си - и ето, обзел го лек сън: и в съня си видял един благолепен мъж, който с упрек казал на Йоан:
- Ти, Йоане, спокойно спиш тук, а в същото време Мойсей се намира в опасност.
Преподобният на часа станал и започнал усърдно да се моли за своя ученик. Когато дошла вечерта и ученикът се върнал от своята работа, Йоан го попитал:
- Не се ли случи нещо неблагоприятно или неочаквано?
Той отговорил:
- Когато по обяд спях под един голям камък, той внезапно падна и би ме затиснал, ако не бях избягал бързо от това място; в същия този миг ми се стори, че ти, отче, ме викаш.
Смиреномъдрият Йоан прославил Бога за това чудесно спасение на ученика от смърт, но не казал нищо на Мойсей за своето видение.
Преподобни Йоан бил образец на добродетелност за всички и лекар на невидимите болести. Някои от недоброжелателите на Йоан, водени от завист, го наричали празнословец и лъжец. А той, вразумявайки ги, на дело доказал на всички, че може всичко (като използва не само словото, но и мълчанието) "чрез Христа, Който укрепява" всички. И пазел мълчание в продължение на цяла година, без да каже нито дума, така че неговите укорители се превърнали в просители: защото разбрали, че не бива да се възпира вечнотечащият извор на духовна полза, и като дошли при него, отново го умолявали да отвори богоречивите си уста. Йоан, не обичайки да възразява, им се покорил и отново започнал да се придържа към предишното си правило.
След това всички, удивлявайки се на преуспяването му във всичко, като някой новоявен Мойсей, с настойчивост възвели Йоан в длъжността началник на обителта, поставяйки така този светилник на свещника на началстването. Като приел игуменството на Синайската планина, макар и против волята си, Йоан духом се приближил към Божията планина чрез възлизането на ума и получил Богоначертания закон; отворил устата си за приемане на Божието словото; привлякъл към себе си духа и от доброто съкровище на сърцето си излял добрите слова на спасението.
И така, след четиридесетгодишни монашески подвизи, Йоан, който вече бил на 75 години, бил избран за игумен на Синайската планина.
Преподобни Йоан управлявал светата обител на Синай не повече от четири години. Но кратковременното му управление било ознаменувано с твърде важно събитие: именно към това време се отнася написването на толкова известната и толкова забележителна творба, наречена "Лествица", заради която и самият Йоан бил наречен Лествичник.
Поводът за написването на "Лествицата" бил следният. На разстояние два дни път от Синай се намирал Раитският манастир, разположен на един живописен залив на Червено море. Когато преподобни Йоан Лествичник управлявал Синайската обител, игумен на Раитската обител бил също свети Йоан. След като твърде много слушал за духовните дарования на Синайския игумен, за неговата дълбока мъдрост в делата на управлението на поверените му за спасение души, Раитският игумен написал на Лествичник послание, в което от свое име и от името на всички монаси в неговата обител го молел да напише за тях ръководство за духовно-нравствения подвижнически живот.
По този повод била създадена творбата на преподобни Йоан, наречена "Лествица".
Съчинението било наречено "Лествица" както поради това, че свети Йоан Раитски желаел да получи именно такова ръководство, което да представлява "утвърдена стълба", която извежда желаещите към небесните врати цели и невредими, така и поради мислите на самия й съставител.
"Лествицата", макар и да е написана изключително за монаси - и затова винаги е била настолна книга на монасите, живеещи в общежитие; и отците на монашеския живот, между които Теодор Студит, Йосиф Волоколамски и други, са се позовавали в своите наставления на Лествицата като на най-добра книга, - в нея може да намери спасително ръководство и живеещият в света християнин. Като първа степен на стълбата се поставя отричането от земните пристрастия, а на върха й се посочва съюзът на трите добродетели - вярата, надеждата и любовта.
Изобщо "Лествицата" на свети Йоан се отличава с дълбока духовна опитност, съчетана с дълбоко познаване на свещеното писание. Рядко Лествичник изказва някоя мисъл, без да я освети с пряко или косвено позоваване на светото Писание. Съчинението на Йоан е написано на прост, но чист и жив език - с малко думи е казано много, и затова е пълно със сила. Ето защо Лествицата на свети Йоан винаги е била настолна книга на монасите, живеещи в общежитие.
Тропар, гл. 8: С проливане на твоите сълзи
Слез твоих теченьми пустыни безплодное возделал еси, и иже из глубины воздыханьми во сто трудов уплодоносил еси, и был еси свтильник вселенней, сияя чудесы, Иоанне отче наш, моли Христа Бога, спастися душам нашим.
Кондак, глас 1, подобен: Лик ангелский
Плодове на учения, всякога цветущи, премъдри, като принасяш,
услаждаш сърцата на вникващите в тях трезвено, блажени.
Защото лественицата е за издигащите се души от земята към небето и пребибаващи в слава,
и за почитащите с вяра твоята памет.
