Преподобни Сергий положи началото на своя монашески живот на св. Гора - Атон. Оттам той пристигна в Русия, остана в пределите на Радонежката област и дойде в обителта на великия руски светилник на благочестието - преподобния чудотворец Сергий Радонежки. Тогава все още той беше жив и сияеше като слънце, просветяваше света със своите добродетели и благодатни дарования, и ръководеше по Бога своето братство. Дълго време преподобни Сергий Нуромски остана под неговото богомъдро ръководство и се стараеше да следва примера на светия му живот. Тук той се упражняваше в духовни подвизи и преуспя в добродетелта, тъй че и сам преподобният Радонежки чудотворец се удивяваше, виждайки ревността му по Бога, и обичаше да беседва с него за духовния живот. А преподобни Сергий Нуромски винаги се стараеше да подражава на неговите трудове и подвижнически живот. Не му отстъпваше в добродетелта: всичко, на което той го наставляваше, приемаше в сърцето си като в доброплодна земя, и принасяше на Бога стократен плод. Заради това той бе обичан и уважаван от много хора. Но суетната човешка слава му беше крайно противна - в нея той виждаше вреда за душата, и започна да мисли как да се отдалечи от хората. Спомняше си думите на св. цар Давид: "Отдалечих се и избягах от враговете на душата ми, поселих се в пустинята и очаквах да ме посети Бог и да ме спаси от малодушие и от бурята" на греха (Пс.54:8-9).
Преподобни Сергий В такива постоянни размишления той дойде при своя наставник св. Сергий, поклони му се до земята, със сълзи му изповяда своите помисли и просеше от него благословение да се отдалечи в пустинята. Преподобни Сергий Радонежки със своя благодатен дар на прозорливост разбра, че той е избран съсъд на Светия Дух и ще стане духовен наставник на иноци и добър пастир на Христовото стадо; благослови го, поучи го как трябва да живее в пустинята и го пусна с мир.
- Върви, чедо - каза му, - и Бог да бъде с теб!
Взел благословение от преподобния старец, св. Сергий Нуромски се зарадва и тайно от всички отиде в пустинята. Както птицата долита в своето гнездо, така и той търсеше място, което Бог ще му покаже, без да носи със себе си нещо, освен молитвата си и любовта си към Бога. Отправи се на север и стигна до една местност, осеяна с дебри и гори, а на места - и с блата. Тук той намери едно място в Обнорската област, близо до река Нурма, където впоследствие построи и монастир. В тази местност живееше и преподобният Обнорски чудотворец Павел, който тогава все още пребиваваше в уединение във вътрешната пустиня и все още около него не беше се събрало монашеско братство.
Когато дойде и разгледа мястото, преподобни Сергий твърде много го обикна и горещо благодари на Бога задето не остави неговите молитви, но го доведе тук. Заедно с Псалмопевеца той казваше:
- Ето "моят покой за вечни времена: тук ще се заселя, защото възлюбих това място" (Пс.131:14)! "Колко са обични за мен Твоите жилища, Господи на силите! Копнее и чезне душата ми в Господните двори, възрадваха се сърцето ми и плътта ми заради Живия Бог. Ето, и птицата си намери жилище, и лястовицата - гнездо, където да положи птичетата си: при Твоите олтари, Господи на силите, Царю мой и Боже мой. Блажени са, които живеят в Твоя дом - във вечни векове ще Те възхвалят. Блажен е човек, който има Теб за Застъпник: той е положил в сърцето си пътеки, по които да възхожда към Теб от плачевната долина на този свят - мястото, дето ги е поставил; защото Бог ще му даде Своето благословение чрез закона, който му е определил" (83:2-7). "Господи, Боже на силите, блажен е онзи човек, който се уповава на Теб" (ст.13)!
После започна да се моли на всемилостивия Бог:
- Господи Вседържителю, Боже на нашите отци, Който си спасил Израиля от робство (Изх.13гл.) и тримата отроци - от огнената пещ (Дан.3гл)! Погледни милосърдно на това място и го благослови, удостой ме да Ти служа тук през всички дни на моя живот, защото дойдох тук вечно да служа на Теб - за да се прослави и чрез мен Твоето пресвето име сега и винаги, и во веки веков. Амин.
След молитвата той стана и постави кръст на това място, а после построи параклис и малка килия. Тук блаженият прекара много години в труд и духовен подвиг. Водеше равноангелен живот, благоугождаваше на Бога и умъртви страстите в плътта си с бдение, молитва, пост и добродетел. Така с велико търпение той се трудеше за спасението на душата си. А колко много скърби и страдания му причиняваха бесовете и техните слуги - завистливите хора! Много пъти дяволът, който ненавижда човешкия род, се разкъсваше от завист, гледайки добродетелния живот на св. Сергий и настройваше против него някои безразсъдни и злобни хора - за да го уплаши чрез тях и да го накара да напусне мястото на уединението си.
Но Бог, Който винаги помага на Своите раби, не остави преподобния. Веднъж го нападнаха побеснели разбойници, хванаха го и толкова жестоко го пребиха, че той без малко не умря от множеството рани. Оставиха го едва жив и си отидоха. Дошъл на себе си, св. Сергий издигна ръце към небето и със сълзи казваше:
- Владико, преблагий Царю, погледни от Небесата моите рани, получени задето се отдалечих заради Теб в тази пустиня! Благодаря Ти, че ме удостои заедно с Твоите избраници да понеса на тялото си рани заради Твоето свето име! Удостой ме с частта на Твоите Светии! Виж колко се умножиха враговете ми и ме възненавидяха с неправедна омраза. Запази душата ми и ме избави за да не се посрамя, тъй като на Теб се уповавам!
След молитвата той почувства облекчение от страданията си и благодари на Господа задето пострада заради любовта си към Него. Казваше си:
- Няма да оставя това място, ако врагът би подигнал и десетки хиляди коварства срещу мен! Тук дойдох от любов към Христа, за Когото копнея, тук желая и да умра!
Той си спомняше думите на Спасителя, Който е казал: "Не бойте се от онези, които убиват тялото, а душата не могат да убият; а бойте се повече от Оногова, Който може и душата и тялото да погуби в геената. Не две ли врабчета се продават за един асарий? И ни едно от тях няма да падне на земята без волята на вашия Отец; а вам и космите на главата са всички преброени; не бойте се, прочее: от много врабчета вие сте по-ценни" (Мат.10:28-31). "Който претърпи докрай, той ще бъде спасен" (ст.22).
Укрепен от Божията благодат, светият подвижник с нови сили продължи борбата против невидимите духове на злобата. Той прибавяше трудове към трудовете си, усили поста и молитвата си, и се утвърждаваше в надеждата за небесното въздаяние.
Тогава бесовете подигнаха в него страшна вътрешна борба и му причиниха неимоверни страдания в душата. Но преподобният с радост търпеше всичко и стоеше непоколебим и твърд в упованието си на Господа. Виждайки се победен, дяволът отново възбуди против него лукави и зли разбойници, и искаше чрез тях да му причини мъчителна смърт на това място. Веднъж нощем те отново го нападнаха. В същото време блаженият стоеше на молитва. Злите и свирепи разбойници подобно на диви зверове се устремиха към него, искаха да го извлекат от килията му и да го разкъсат като вълци. Щом усети приближаването им, св. Сергий издигна очи към Бога и със сълзи се молеше:
- Не ме оставяй, Господи, Боже мой, не отстъпвай от мен! Но погледни благосклонно, помогни ми и спаси душата ми!
Господ винаги е близо до Своите раби и винаги е готов да им помогне, според думите на пророка: "Ето, очите на Господа са обърнати към тези, които се боят от Него и се уповават на Неговата милост, за да избави Той душите им от смърт" (Пс.32:18-19).
Изведнъж разбойниците бяха обхванати от страх и се разколебаха да изпълнят злобното си намерение. Като с копие страхът от Бога прониза сърцата им - те се уплашиха от Божия съд и избягаха от това място. После никога вече не се върнаха и не причиняваха вреда на светеца. Над тях се сбъднаха думите на св. цар Давид: "Грешниците извадиха меч и опънаха лъка си за да поразят бедния и смирения, за да заколят правдивия по сърце. Но нека мечът им да прониже собствените им сърца и лъковете им да се строшат" (Пс.36:14-15)! Те са победени и "от стрелите на младенци получиха рани" (63:8).
Всичко това направи молитвата на светеца, защото молитвите на светиите привличат на земята Божията милост и помощ. Господ никога не оставя Своите раби, които твърдо се уповават на Него. А каква сила има молитвата на светиите и какво оръжие е тя! С това оръжие Божиите избраници са побеждавали царства, затваряли са уста на лъвове, угасяли са огнена сила, избягвали острието на меча, от немощни са станали крепки, обръщали в бяг чужди пълчища (Евр.11:33-34) . Затова и апостолът е казал: "Нямаме нищо, а всичко притежаваме" (2Кор.6:10). Така св. Сергий победи свирепите разбойници, макар те да го нападнаха със своите смъртоносни оръжия, а той нямаше нищо такова - той държеше в ръце само броеницата си, но в сърцето и устата си имаше гореща молитва към Бога. Наистина "Голяма сила има усърдната молитва на праведника" (Як.5:16). "А душите на праведните са в Божия ръка и мъка няма да ги докосне" (Прем.Сол.3:1).
Щом видя, че Божията милост пребъдва заедно с него, преподобни Сергий с още по-голямо усърдие се трудеше в пост и молитва, и все повече гореше духом от любов към Бога. Той имаше пред очи бъдещото блаженство на праведниците и непрестанно умъртвяваше плътта си с всенощно бдение, а душата си винаги насочваше към Небесата.
Но Бог не благоволи св. Сергий да остане дълго в неизвестност, скрит от очите на хората - и го откри на християните като запален светилник, намирал се дотогава под покривало. В скоро време славата за неговия свят живот се разнесе по всички области на Русия. Мнозина започнаха да идват при него за да получат полза за душите си, а някои хора му носеха и потребното за препитание. Не след дълго около преподобния отец се събраха и много ревнители на монашеския живот. Той с радост приемаше всички и се грижеше за тях като чадолюбив баща, според думите на апостола: "За всички станах всичко, та по какъвто и да е начин да спася някои" (1Кор.9:22). С Божия помощ числото на братята не след дълго достигна 40 души, но нямаха църква, нито килии. Тогава преподобният започна да строи храм и постройки за живеене. Малко по-късно издигна и прекрасна църква на името на Всемилостивия Спасител, в памет на Изнасянето на честния и животворящ Негов Кръст. (Това събитие се празнува на 1 август)
По това време близо до река Нурма във вътрешната пустиня се подвизаваше в безмълвие и уединение преподобни Павел, който също бе дошъл от лаврата на св. Сергий Радонежки. Монастирът на блажения Сергий Нуромски отстоеше от жилището на преподобни Павел на малко повече от 4 км. Често двамата Божии угодници се посещаваха един друг, дълго време прекарваха в душеспасителни беседи и взаимно се укрепяваха в духовния подвиг. Освен това преподобни Павел се изповядваше при св. Сергий и приемаше от него причащение с Животворящите Тайни на Тялото и Кръвта Христови. Но и изобщо, двамата споделяха един с друг своите скърби, съветваха се и се утвърждаваха духом в Божията воля и в надежда за бъдещите блага.
Веднъж преподобни Павел излезе от килията си и ходеше из пустинята. Но когато се върна обратно видя, че килията му е разрушена до основи. Тогава той като човек се уплаши, отиде скръбен при своя духовен събрат и му разказа за случилото се. Преподобни Сергий счете това за бесовско мечтание и му рече:
- Върви, брате Павле, и ще намериш своята килия цяла.
После му напомни пророческите думи: "Бог е за нас прибежище и сила, Помощник в скърбите, които твърде много ни постигнаха" (Пс.45:2).
Действително, щом се върна, преподобни Павел намери килията си цяла и невредима, по думите на св. Сергий.
След дългогодишни трудове и подвижнически живот, преподобни Сергий достигна дълбока старост. От силното изтощение той изпадна в тежка болест и дълго се намираше в крайна изнемога. Щом узна за страданието му, блаженият Павел дойде да го посети, натъжен от мисълта, че може би е наближило отхождането на духовния му събрат от този свят. Със сълзи на очи той молеше от него благословение и прошка. А после му разказа, че в едно място на своята пустиня, под планината, близо до река Нурма е чул необикновен камбанен звън и е видял дивна светлина - по-силна от слънчевата. Св. Сергий разбра, че това е Божествено видение и му каза:
- Там ще се издигне обител за слава на Пресветата Троица и мнозина ще се спасят на това място.
Със сълзи на очи се разделиха двамата Божии угодници и преподобни Павел се върна на своето пустинножителско място. От това време той започна да приема при себе си братя и да устройва монастир. А на мястото, където бе чул камбанния звън и беше видял чудната светлина, построи църква на името на Пресветата и Живоначална Троица.
В края на живота си, от тежката болест и от старост блаженият Сергий съвършено изнемогна. Той разбра, че скоро ще отиде при Бога и повика при себе си цялото монастирско братство. А те идваха, покланяха му се със сълзи и казваха:
- Не ни оставяй, отче, но остани още с нас!
Преподобният издигна очи към небето и им рече:
- Братя, наближи краят на моя земен живот и трябва да отдам дължимото на смъртта. Така е устроил Господ. Предавам ви, чеда мои, на Бога и на Пречистата Богоматер. Бог на мира и Неговата Пречиста Майка да бъдат с вас до края на света, да ви запазват и да ви утвърдят в Своята любов! А вие, чеда, не скърбете задето си отивам от вас, но пребъдвайте в любов към Бога, пазете Неговите заповеди и помнете със страх и трепет думите на Спасителя Христос: "Който има заповедите Ми и ги пази, той е, който Ме люби" (Иоан.14:21). Ограждайте сърцата си със страх Божий, за да ви настави той на всяко добро дело, защото "началото на премъдростта е страхът Господен" (Притч.1:7). Украсявайте се със смирение един пред друг, избягвайте лъжливите думи, говорете истината на всеки от братята. Ненавиждайте клеветата и враждите! А ако някой от вас допусне гняв в сърцето си, вие го увещавайте с любов, защото е казано: "Слънце да ви не залязва гневни" (Еф.4:26). Покорявайте се на наставниците си в Христа, защото те бдят за вашите души и трябва да дадат отговор за вас пред Бога. Безленостно извършвайте църковното богослужение! Ако живеете така, ще бъдете блажени.
С какво умиление братята слушаха последното напътствие на своя духовен отец, а сърцата им се изпълваха със скръб и се разкъсваха при мисълта, че той скоро ще ги напусне! Малко преди смъртта си, св. Сергий се причасти с Пречистите и Животворящи Тайни, издигна ръце към небето и мълчаливо се молеше. След молитвата той положи кръстообразно ръце на гърдите си, тихо предаде душата си на Господа и отмина във вечния блажен живот. След смъртта му лицето му остана необикновено светло.
Дълго време братята оплакваха лишаването си от своя пастир и учител в Христа. Колко много сълзи се изливаха от очите им и каква неизразима скръб изпълваше техните души!
Преподобни Сергий почина на 7 октомври 1421 г., а тялото му бе положено близо до създадения от него храм в чест на Изнасянето на честния и животворящ Кръст Господен.
Не е възможно да се укрие град, стоящ навръх планина - не беше възможно да се укрие и добродетелта на този велик светилник на благочестието. На Господа бе угодно да прослави още повече Своя верен служител след смъртта му.
Много години след блажената кончина на преподобни Сергий се случи следното необикновено събитие. В Нуромския монастир дойде един свят мъж на име Никифор. Една нощ, след молитвеното бдение той леко задряма и видя св. Сергий да идва до него и да му казва:
- Кажи на игумена и на братята да очистят мястото, където е погребано тялото ми, защото Господ не желае то да бъде в незнание и в небрежение!
- Кой си ти, господине? - попита го Никифор.
Той му отвърна:
- Аз съм грешният Сергий, който бях началник на тази света обител.
След това му показа и мястото, където е погребан. Но Никифор счете това видение за бесовско мечтание и нищо не каза на игумена. Тогава преподобният му се яви втори път, но и втория път Никифор пренебрегна видението. Св. Сергий и трети път му се яви, и му рече с упрек:
- Ако не изпълниш това, което ти казах, ще бъдеш предаден на сатаната за наказание!
Старецът и този път не послуша, отново считайки видението за бесовска прелест. Но тогава неочаквано изпадна в телесно разслабление. Игуменът и братята отслужиха молебен за оздравяването му. Той малко се пооправи и им разказа за всичко, което се бе случило с него, и се каеше със сълзи: разказа им как светецът му се яви и му заповяда да извести на игумена и на братята за мястото на гроба му, а той не послуша, също и втория, и третия път - и за непослушанието си бе наказан. Тогава игуменът и братята отведоха Никифор до гроба на светеца и там той изведнъж получи изцеление от болестта си по неговите молитви.
Игуменът и братята скоро очистиха мястото, където според указанието на Никифор се намираше гробът на преп. Сергий - именно: в църковния притвор. Над гроба те поставиха рака, направиха гробница и я украсиха със св. икони и свещи. От това време там се извършваха множество изцеления: бесновати се освобождаваха от недъга си, слепи проглеждаха, хроми си възвръщаха способността да ходят и хора с всякакви болести получаваха облекчение. Не е възможно да се опишат всичките чудеса, които ставаха по молитвите на преподобни Сергий, но нека разкажем поне някои от тях.
Един човек от Ледамска област, на име Иван, бе изпаднал в много тежка болест. Дълго време той се намираше в пълно разслабление. Веднъж, докато лежеше на одъра си и силно страдаше, той потъна в лек сън и видя да идва при него един благообразен старец, който му каза:
- Иване, защо ти толкова години лежиш на легло и страдаш тежко? Време е да станеш! Иди в монастира на Всемилостивия Спасител, на Обнора, и се помоли при гроба на Сергий - той ще се моли на Бога за теб и ще оздравееш. Но за това ти винаги си длъжен отсега нататък да живееш в целомъдрие.
Щом се събуди, човекът повярва на видението и нареди да го отведат в монастира на Всемилостивия Спасител, при гроба на преподобния отец. Там се помоли и съвършено оздравя от болестта си по молитвите на св. Сергий, върна се в дома си радостен и прославяше Бога.
Друг човек, на име Исидор, лежеше болен: от много години му се бяха схванали челюстите и не можеше да говори, а освен това и тялото му беше като парализирано. Той чу за преподобния отец Сергий, че чрез него Бог е дарил изцеление на мнозина, и заповяда да го отведат в монастира му до реката Обнора. За него бе извършена молитва при гроба на преподобния. Когато игуменът започна да чете светото Евангелие, в същия миг устата на болния се раздвижи и той започна да говори толкова добре, сякаш никога дотогава не е бил ням. Отслужиха молебен и го поръсиха със светена вода. Тогава цялото му тяло заякна и той напълно оздравя, прославяше Бога и благодареше на блажения чудотворец Сергий, който бе измолил за него такава милост от Господа.
Имаше един човек на име Зиновий, родом белоезерец - той до такава степен бе изпаднал в смущение и разстройство на ума си, че видът му изглеждаше ужасно. Доведоха го в монастира на преподобния и започнаха да служат молебен за него. По същото време братята запалиха печката в трапезарията. Докато се служеше молебенът, бесноватият се изтръгна от ръцете на хората, които го държаха, притича в трапезарията и се хвърли в горящата печка. Едва го извлякоха оттам и го отведоха в отделна стая. Тук болният видя множество бесове, но изведнъж видя и един благолепен старец да се приближава към него заедно с образа на Пресвета Богородица и нарече себе си Сергий. Щом видяха преподобния отец с образа на Божията Майка в ръце, бесовете в същия миг се изплашиха и изчезнаха като дим. Едни от тях се скриха в дивата гора, други - под пода на постройката, а някои, както се струваше на болния, изчезнаха в пукнатините. От това време този човек оздравя заради молитвите на св. Сергий.
Една жена на име Матрона също бе изпаднала в смущение на ума. Нейните близки я доведоха в монастира при гроба на преподобни Сергий. След молитвеното правило я привързаха в камбанарията. Тогава при нея дойдоха ненавистниците на човешкия род - бесовете, приели образ на кучета и котки, нарекоха я по име и и казваха:
- Махни се оттук: ти си свободна!
Тя излезе от монастира и в същия час бесовете започнаха да и устройват козни: приеха човешки образ, заставаха пред нея и и посочваха да върви в гората, където се намираше едно блато.
Но всемилостивият Господ, Който не желае смъртта на грешниците, а да се обърнат и да познаят истината, благоволи да спаси и тази жена и да прослави Своя угодник - преподобни Сергий. Когато тя навлезе в гората, изведнъж пред нея застана един светъл старец: той нарече себе си Сергий, обърна се към нея по име и и каза:
- Къде отиваш? Върни се назад и иди при гроба ми! Не отивай там, където си тръгнала и където те водят бесовете!
След тези думи преподобният стана невидим. В същия момент жената се осъзна и разсъдъкът и се възвърна: тя разумя посещението на светеца и бесовското поругание, върна се в монастира и отиде при гроба му. Тук почувства себе си напълно здрава и си отиде в дома радостна - прославяше Бога и благодареше на блажения чудотворец Сергий.
На 43 км от обителта на преподобния живееше един свещеник, чиято жена, по име Параскева, страдаше от разслабване на цялото си тяло. Дълго време лежеше болна, и ето, една нощ след силни страдания тя се унесе в лек сън - тогава видя, че до нея се приближава преподобният Сергий с жезъл в ръка и и казва:
- Защо така жестоко страдаш? Стани от одъра си, вземи жезъла и иди при Всемилостивия Спасител, на Нурма, в обителта на Сергий. Ако направиш това, ще получиш милост.
После светецът я излекува от болестта и и и каза:
- Ето, ти оздравя: иди в моята обител и се помоли на милосърдния Бог!
След тези думи той стана невидим.
Щом се събуди от сън, жената почувства себе си напълно здрава, сякаш никога не е боледувала. Но в скоро време тя забрави за посещението и милостта на преподобния отец, отнесе се небрежно към заповедта му и не отиде в монастира при неговия гроб за да и бъде отслужен молебен. Но преподобни Сергий дори и тогава не се прогневи към нея. Истински милосърден служител на милосърдния Небесен Отец, той я помилва, както и Господ - жената грешница (Лук.7:37-47). Яви и се втори път и с упрек и каза:
- О, жено, защо забрави думите ми и не изпълни заповедта ми? Защо не отиде да се помолиш на Всемилостивия Спасител? Иди сега и не се бой от нищо! Но ако не отидеш и не ме послушаш, ще пострадаш още по-тежко.
Когато се събуди, тя си спомни, че не е изпълнила думите на преподобния, ужаси се и незабавно отиде в неговата обител. Там падна пред светия му гроб и със сълзи го молеше да и прости непослушанието; даде и обещание всяка година да идва в обителта и да се помолва. После тя се върна в дома си и прославяше Бога.
Една жена на име Анастасия, от село Алексино, Обнорска област, не владееше ръката си - тя и беше като чужда: нито можеше да я движи, нито да я свие. След известно време близките и я заведоха в монастира на Всемилостивия Спасител и по тяхна молба бе отслужен за здравето и молебен. След това я отведоха при кладенеца, изкопан от самия св. Сергий, и я умиха с водата от него. В същия момент ръката на тази жена напълно оздравя и стана като другата. С благодарност към Бога Анастасия прославяше преподобния чудотворец и се върна в своя дом.
Така Бог дивно прославя онези, които Го прославят през своя живот, и въздава на Своите верни раби такава милост, каквато "око не е виждало, ухо не е чувало и на човек и на ум не е идвало" (1Кор. 2:9) - с която не могат да бъдат сравнени никакви земни блага. И по молитвеното застъпничество на Своите угодници излива благодатта си над онези, които прибягват към тях с вяра, за прослава на Своето свето име сега и винаги, и во веки веков, амин.
