В Киликийската област на Римската империя имаше един град, наричан Егея. В този град се родиха светите мъченици Зиновий и Зиновия, негова сестра. Родителите им бяха благочестиви християни и ги възпитаваха в добродетел и страх Божий. Те бяха все още твърди млади, когато баща им и майка им ги напуснаха, отидоха при Господа и им оставиха в наследство много имот. Но макар и млади на години, Зиновий и Зиновия бяха стари по разум и съвършени в добродетелта: те видяха суетата на този свят и по взаимно съгласие оставиха всичко и последваха Христа. Своята част от наследството Зиновия повери на брат си - да го раздаде на бедните, а сама живееше в доброволна нищета и безмълвие, и пазеше своето девство непорочно за Небесния Жених. Зиновий взе двете части на имота - своята и на сестра си - и за кратко време раздаде всичко на нуждаещите се, а сам стана като един от бедняците.
Господ не оставя тези, които се уповават на Него - Той се грижи да прехранва бедните и сираците. Затова в замяна на земното богатство, което двамата раздадоха на Неговите малки братя, Той ги обогати със Своите небесни дарове: през целия си живот Зиновия получаваше велика помощ от Божията десница, която я покриваше от всички коварства на плътта и света, и я защитаваше от нападенията на бесовете; а Зиновий получи благодатния дар да лекува болести само чрез докосване с ръцете си - тези именно ръце, които утешиха бедните и им подадоха милостиня, Господ надари с чудотворна сила. От какъвто и недъг да беше болен някой човек, от каквато и рана да страдаше, щом св. Зиновий само го докоснеше с ръка, веднага болният оздравяваше. И така, Божият угодник през своя живот раздаваше двойна милостиня: първо раздаде имота си на бедните, а след това - по Божия благодат даряваше здраве на болните. Той изгони и множество нечисти духове от хората, утешаваше скръбните и помагаше на онези, които се намираха в беда.
Заради тези свои добродетели и чудотворство той бе избран за епископ в същия град Егея. С цялото се усърдие блаженият се грижеше за духовното преуспяване на своето паство, непрестанно помагаше на хората, благодетелстваше ги и изцеряваше болните. Веднъж при него дойде една жена от Антиохия, която имаше на гърдите си неизлечима рана. Тази жена беше похарчила много имот по лекари и търсеше от тях лек за болката си, но не получи ни най-малка помощ, а напротив - раната и ставаше все по-сериозна и вече не беше далеч от смъртта. Светецът, щом я видя, смили се над нея, докосна с ръка раната и и направи над нея кръстно знамение - при това болката веднага изчезна и раната се изгуби, жената оздравя и се върна радостна у дома си. Имаше също и друга една жена езичница, която страдаше от подобна болест. Тя беше съпруга на някойси началник Индис и по чудесен начин получи изцеление от св. Зиновий - тогава повярва в Христа заедно с мъжа си и с децата си: всички те бяха кръстени и получиха не само здраве на тялото си, но и на душите си.
Междувременно нечестивият император Диоклетиан подигна гонение срещу християните. По негова заповед в Киликия пристигна началникът Лисий, пратен да измъчва всички, които изповядват името на Христа.
Първоначално той хвана тримата юноши християни Клавдий, Астерий и Неон, измъчваше ги различно и накрая ги прикова към кръстове извън града. После научи за св. Зиновий, християнския епископ, и изпрати войниците си да го хванат. Щом го доведоха пред него, каза му:
- Не искам да се впускам в дълъг разговор с теб! Зная, че вие, християните, умеете да приказвате много - затова накратко ще ти кажа: предлагам ти две неща - живот и смърт: живот, ако се поклониш на боговете, а смърт - ако не се поклониш. И така, избери за себе си което от тях искаш: или се поклони на нашите богове и им принеси жертва - тогава ще бъдеш жив, а освен това ще получиш от нас и почести, или остани в твоето непокорство - и веднага ще пострадаш от жестоки мъчения и ще умреш с горчива смърт.
Св. Зиновий с дръзновение му каза:
- Временният живот без Христа не е живот, а смърт! А смъртта заради Христа не е смърт, а безсмъртен живот! Затова желая заради моя Христос да умра с временна смърт и да живея вечно заедно с Него, а не да се отрека от Него заради кратковременния живот и после във вечността да умирам в ада.
Щом чу това, мъчителят заповяда да съблекат светеца, да го окачат на едно дърво и безмилостно да го бият.
- Ще видим - казваше - дали неговият Христос ще дойде да му помогне!
Скоро блажената Зиновия узна, че брат и, св. Зиновий, страда заради Христа - тогава тя стана бързо и се затича към мястото, където той беше измъчван. Там видя брат си да виси изранен и окървавен, разгоря се от ревност, застана пред мъчителя и му рече:
- Аз съм християнка и заедно с моя брат изповядвам Същия Един Бог - нашия Господ Иисус Христос. Затова заповядай да измъчват и мен както моя възлюбен брат. Желая и аз да изпия същата чаша на страданията и със същия венец да бъда увенчана!
Мъчителят се удиви на мъжеството и дръзновението на св. Зиновия.
- Жено - каза и, - не желай да погубваш себе си и не стигай до такова безчестие, в което ще търпиш и болка, и срам: когато заповядаме да те съблекат, ти веднага ще се изпълниш със срам, а щом започнем да измъчваме тялото ти, ще те обхванат тежки страдания. Затова те съветвам: принеси жертва на боговете и ще се избавиш от всички злини!
Тя му отвърна:
- По-голям срам докарва душевната голота, отколкото телесната, а вечните мъчения са безкрайно по-болезнени отколкото временните. Затова не се страхувам от телесното събличане, понеже духом се облякох в Христа, нито пък се плаша от мъчителските ръце, защото се разпнах заедно с Христа. И тъй, мъчителю, прави каквото искаш - няма да ме откъснеш от Христа, моя Господ!
А той веднага заповяда да я съблекат и да я бият като брат и св. Зиновий. После приготви нажежено желязно легло - на него простря двамата и запали отдолу огън.
- Нека - казваше - да дойде тук Христос и да ви помогне!
Светиите му отвърнаха:
- Ето, нашият Христос е заедно с нас, но ти не можеш да Го видиш. Той ни прохлажда с росата на Своята небесна благодат и ние не усещаме мъченията.
След това ги хвърлиха в кипящ котел, но и там двамата останаха невредими: стояха сякаш в прохладна вода и пееха заедно със св. цар Давид:
- Господи, "Ти си ни спасил от онези, които ни притесняват, и си посрамил нашите ненавистници" (Пс.43:8)!
Накрая мъчителят заповяда да ги изведат извън града и да им отсекат главите. С неизразима радост двамата Христови мъченици се отправиха към указаното място, където трябваше да бъдат убити. Когато пристигнаха там, помолиха се на Бога и казваха:
- Благодарим Ти, Господи, Боже наш, задето си ни дал да се подвизаваме с добрия подвиг, да завършим пътя на мъченичеството и да запазим вярата. И сега, направи ни причастници на Твоята слава и ни причисли в сонма на тези, които Ти благоугодиха, защото си благословен во веки!
Щом свършиха молитвата си, веднага се чу глас от небето, който им обещаваше нетленни венци и ги призоваваше във вечния покой. После двамата бяха посечени и от земната скръб отидоха на Небесата - в радостта на своя Господ.
Телата им бяха оставени да лежат без погребение, но щом настъпи нощта, презвитерът Ермоген тайно ги взе, положи ги в един гроб и прославяше Отца и Сина и Светия Дух - Единия Бог, Който е възхвалян от цялото Творение сега и винаги, и во веки веков, амин.
