По времето, когато нечестивият император Диоклетиан подигна гонение срещу християните, в град Икония живееше една девица на име Параскева, която беше доброродна и прекрасна. Родителите и бяха православни християни и я възпитаха в добродетел, наставиха я в светата Вяра и я учеха да спазва Господните заповеди. След известно време те се прибраха при Господа и оставиха на своята блажена дъщеря - все още твърде млада на възраст - голям имот в наследство.
Св. великомъченица Параскева Когато навърши пълнолетие, девойката всячески се стараеше да подражава на вярата и делата на своите благочестиви родители: тя използваше имуществото си не за да се разкрасява външно, нито пък за да подхранва обичайните сред младите хора нечисти страсти, но със средствата си обличаше бедните, даваше препитание на гладните и се грижеше за странниците. Тя изобщо не се интересуваше от разните кандидати, които искаха да я вземат за своя жена, но се сгоди за безсмъртния Небесен Жених - Единородния Син Божий - и на Него служеше в светост и правда. Всеки ден тя непрестанно прославяше пред хората с делата си и с думите си пресветото име на Христа Господа и ги поучаваше да познаят истината. Някои от тях, които все още не бяха покварили душите си, се обръщаха и вярваха в Господа Иисуса Христа, а други, обикнали суетата на този свят и предали се всецяло на порока, не искаха да вярват, но обиждаха и укоряваха светата девойка. А тя дръзновено им говореше от словото Божие и изобличаваше суетата на бездушните идоли.
Това много дразнеше безбожниците - те я хванаха, биха я и я хвърлиха в тъмница.
По същото време в Икония пристигна някакъв игемон, (Прокуратор, римски началник на завоювана област; областен управител) пратен от император Диоклетиан в тази област за да убива християните. Гражданите отидоха при него и му казаха:
- Светли игемоне, в този град има една девица, която вярва в Разпнатия и Го проповядва. Но тя също прави магии и със своите чародеяния вече доста хора откъсна от жертвоприношенията на нашите богове - тя не престава да говори хули срещу боговете и срещу царя! А ние, понеже чухме царската заповед: да бъдат наказвани всички, които не се покланят на боговете, хванахме тази девойка и я държим в тъмница.
Щом чу това, игемонът незабавно заповяда да изправят пред него на съд св. Параскева. Слугите отидоха в тъмницата, взеха я и я поведоха. А по пътя свише я осени благодатта на Светия Дух и лицето и стана необикновено светло. Всички, които я гледаха, се удивяваха и казваха:
- Вижте, че не е измъчена от скръб, но дори изглежда светла и радостна!
Св. Параскева застана пред съдилището. Игемонът я погледна и се удиви на необикновено красивото и лице. Каза на предстоящите:
- Напразно клеветите тази прекрасна девойка - не е справедливо да бъде погубена такава слънцеобразна красота.
После се обърна към нея и и рече:
- Кажи ни, девице, твоето име!
- Християнка съм - отвърна тя, - Христова рабиня.
Игемонът пак и каза:
- Красотата на твоето лице ме прекланя на кротост, а думите от устата ти преобръщат вътрешностите ми: не искам да слушам такива думи!
- Всеки управител - отвърна св. Параскева, - който съди справедливо, се радва когато чуе правдата. А ти, щом ти казах истината, се разгневи.
Игемонът отвърна:
- Аз за това се разгневих, защото не получих от теб отговор. Попитах те за името ти, а ти не ми каза.
- По-правилно е - продължи тя - първо да ти кажа името на вечния живот, а после - и името ми в този временен свят. И тъй, казах ти името си за вечния живот: християнка съм, Христова рабиня. А във временния свят родителите ми ме нарекоха Параскева, понеже съм родена в петък. ("Параскева" на гръцки се нарича петъчният ден) Моите родители през целия си живот почитаха с пост, молитва и милостиня шестия ден от седмицата, който е денят на доброволните и животворни страдания на нашия Господ Иисус Христос, и възпоменаваха страданията на Спасителя, Който заради милосърдието Си към човешкия род проля Своята кръв и положи душата Си заради нас на кръста. Затова и Бог им даде плод на тяхното почтено съпружество - мен, недостойната Своя рабиня - в този ден, който добродетелно почитаха и в който възпоменаваха страданията на Христа. Те пожелаха да ме нарекат с името на този ден - Параскева, и аз заради петъчния ден съм наречена Параскева - съобщница на Христовите страдания.
- Престани да говориш тези безполезни думи - каза и игемонът - и принеси жертва на нашите богове - тогава аз ще те взема за своя жена, ще бъдеш господарка на много блага и мнозина ще те ублажават на земята!
Св. Параскева му отвърна:
- Аз имам за себе си Жених на Небесата - Иисус Христос, а друг мъж не ми е нужен!
- Жал ми е за твоята красота - рече игемонът - и те търпя заради младостта ти.
- Не съжалявай - отвърна му тя - за временната хубост, която днес цъфти а утре увяхва. Но по-скоро се съжали над себе си, защото те очаква вечна мъка.
От тези думи игемонът се разгневи - заповяда да разкъсат дрехите и и силно да я бият със сурови жили. По време на побоя светата мъченица нито един път не извика, но търпеше мълчаливо, призоваваше в сърцето си Христа и Го молеше да и помогне в страданията. На игемона все още му беше жал за нейната красота (като я гледаше, той се съблазняваше и се разпалваше от нечиста похот), заповяда да спрат да я бият и започна "кротко" да и говори:
- Ах, девойко! Пощади себе си и не погубвай прекрасния цвят на твоята младост! Принеси жертва на боговете и ще бъдеш жива, а освен това ще се удостоиш от нас с големи почести.
Но тя не му отвръщаше нищо. Той се засегна, оскърби се и рече:
- На мен ли не отговаряш, зли християнски роде!?
Тя го заплю в лицето. Тогава мъчителят се разсвирепя като бесен, заповяда да я окачат на едно дърво и безпощадно да дерат ребрата и с железни нокти, а после да търкат раните и с власеница. Слугите жестоко започнаха да стържат тялото и дори до костите. След малко мъчителите си помислиха, че тя скоро ще умре, защото едва дишаше; свалиха я от дървото и я хвърлиха в тъмница.
В тъмницата св. Параскева лежеше безгласна и едва жива от множеството страшни рани. Но в полунощ при нея дойде Ангел Господен, чиито рамене и гърди бяха покрити кръстообразно със златен пояс. Той държеше в ръце мъчителските оръдия, от които бе пострадал Христос: Кръст, трънен венец, копие, тръст и гъба. Каза и:
- Стани, девице, съобщнице на Христовите страдания, защото съм пратен да те посетя. За да облекча страданията ти, донесох оръдията, с които измъчваха нашия Господ: виж честния Кръст и трънения венец на нетленния Жених; виж копието, което прободе Неговите животворни ребра; виж тръстта, написала изкуплението, и гъбата, която изтри Адамовия грях. И сега стани: ето - изцерява те Христос Господ!
Тогава тя сякаш се събуди от сън. Явилият се Ангел пристъпи към нея и изтри с гъбата всичките и рани - изведнъж цялото и тяло стана здраво и раните изчезнаха, а красотата на лицето и бе още по-голяма от предишната. Св. Параскева целуна оръдията на Христовите страдания, поздрави и този, който и се яви, и прославяше Бога. После светият Ангел стана невидим.
На следната сутрин влязоха тъмничните стражи и я намериха да стои на молитва, напълно здрава, без никаква рана. Изплашени, те отидоха и известиха това на игемона. Той заповяда да я доведат при него и щом я видя здрава, изпълни се с удивление: не очакваше тя да оживее след толкова много жестоки рани. Учуден от необикновената красота на лицето и, той и каза:
- Виждаш ли, Параскево, как нашите богове се смилиха над твоята красота, дариха ти живот и те излекуваха?
- Покажи ми - рече му тя - онези, които са ми дарили живот!
Тогава игемонът я изпрати в капището на своите богове за да види идолите им. Заедно с нея вървяха идолските жреци и много народ - те мислеха, че девойката иска да се поклони на боговете им.
Щом влязоха в храма, пълен с множество идоли, тя се помоли на Единия истински Бог, Който живее във висините; хвана за крака идола на Аполон и му рече:
- На тебе казвам, бездушни, и на всички идоли, които са с теб: така ви заповядва моят Господ Иисус Христос: паднете всички на земята и станете на пясък!
При тези думи изведнъж всички идоли паднаха и се разсипаха на прах. Хората, обхванати от страх, се втурнаха да бягат навън от капището и силно викаха:
- Велик е християнският Бог!
А нечестивите жреци, като видяха разрушението и погибелта на своите богове, отидоха при игемона, паднаха пред него и с плач му говореха:
- Господарю, казахме ти да посечеш тази магьосница, защото прелъстява нашия град, а ти не ни послуша. И ето, сега със своите магии тя разруши нашите богове!
Игемонът се изпълни с ярост, обърна се към св. Параскева и грубо я запита:
- С какви вълшебства вършиш тези дела?
Тя му отвърна:
- В името на моя Господ Иисус Христос влязох в храма на вашите богове, помолих се на моя Господ и казах: "Яви ми се, Спасителю мой, Който си ми дарил живот!" И ми се яви Сам моят Господ Бог. А твоите богове, щом видяха моя Бог, затрепериха от страх, паднаха на земята и се разбиха: с това показаха, че не могат да помогнат на себе си, а още по-малко - на други.
Мъчителят заповяда пак да я окачат на дърво и да обгарят със свещи ребрата и. В тези страдания светата девица отправи молитвен вопъл към Бога и каза:
- Господи, Боже мой, Създателю на всяка твар и Промислителю за целия свят, Ти си направил прохладна пещта заради тримата отроци, Ти си избавил от огъня и първомъченицата Текла. А сега спаси и мен, недостойната, от ръцете на моите мъчители!
Тогава слезе от небето Ангел Господен, докосна свещите и изведнъж пламна силен огън, който изгори мнозина от беззаконниците. Народът викаше:
- Велик е християнският Бог!
Заради това дивно знамение мнозина повярваха в Христа. Игемонът видя вълнението сред народа и се уплаши да не въстанат срещу него - затова незабавно заповяда да посекат светата мъченица. А когато и отсякоха главата някои хора чуха глас от небето, който казваше:
- Радвайте се, праведници, защото мъченицата Параскева се увенча!
След това някои благочестиви хора взеха нейното свето тяло и с почит го погребаха в дома и.
Така добродетелната девица завърши мъченическия си подвиг и отиде при своя Небесен Жених. Вместо елей тя носеше своята кръв, и сега се радва заедно с мъдрите девици в чертога на Христа.
На следния ден беззаконният игемон излезе на лов, но внезапно конят му побесня и го хвърли в едно дере - той падна, преби се до смърт и умря в жестоки мъчения.
Светата и чиста душа на великомъченицата Параскева отиде в Божиите ръце, а от нейните свети мощи се подаваха много изцеления на болните за слава на нашия Господ Иисус Христос, на Когото заедно с Отца и Светия Дух подобава чест и поклонение во веки, амин.
