Преподобни Евтимий (в света - Никита) се роди в 824 г. в селището Опсо, близо до Галатийския град Анкира. Родителите на Никита - Епифаний и Анна - бяха хора богати, но наред с това и дълбоко благочестиви - със своя живот те служеха за пример не само на съгражданите си, но и на всички жители на околните области. Искрено състрадание, кротост, страннолюбие и милосърдие към бедните бяха отличителните черти на техния характер и украсяваха живота им. А Никита, който произхождаше от такива благочестиви родители, и сам от самото си раждане се изпълни с благодатта на Светия Дух. Неговото детство и юношески години съвсем не бяха свойственият на връстниците му период на лекомислено безгрижие, игри и празно прекарване на времето, а утвърдиха в душата му цветовете на добродетелта и го показаха кротък, честен, послушен и покорен на родителите си. Съзнателно отдалечавайки се от обичайните младежки игри, той обичаше често да ходи в Божия храм и да посещава църковното богослужение.
Когато Никита беше едва на 7 години, баща му почина. На грижите на майката освен него останаха още две дъщери - Мария и Епифания. Но скоро Никита, който още от детинство проявяваше разум на зрял мъж, стана ревностен помощник на майка си във всички нейни грижи за дома и семейството. След време, съгласно постановленията за военна служба, майката на Никита трябваше да го впише във воинските списъци. Но макар и на служба във войската, той във всяко отношение беше за майка си опора, закрилник и помощник за всички нейни семейни и домашни грижи.
Вече престаряла, майката на Никита пожела да облекчи своите задължения за домакинството и побърза да избере подходяща невеста за сина си. Скоро, по Божие устроение тя намери една разумна и скромна девойка на име Евфросиния, произхождаща от богати и славни родители - с нея и встъпи в брак Никита. След известно време Бог благослови тяхното съпружество: роди им се дъщеря, наречена в св. Кръщение Анастасия. Нейното раждане имаше особено значение в живота на двамата съпрузи. Никита счете, че това дете е достатъчно утешение и за своята майка, и за жена си - оттогава реши да остави семейството и да посвети себе си изцяло на служение на Бога, встъпвайки в пътя на монашеството. Имаше и още едно успокояващо обстоятелство при мисълта му да напусне семейството: неговата омъжена сестра Мария живееше в собствения им дом, останал от баща им, и по такъв начин бе длъжна да бъде помощница на майката.
14-ти септември - празникът Въздвижение - беше последният ден, който Никита прекара заедно с родното си семейство. На другия ден - деня на паметта на неговия именен светец великомъченик Никита, под предлог че отива да види коня си, който пасял в долината, той окончателно напусна домашните си. Дълго след това осиротялото семейство не знаеше каква е действителната причина за да напусне Никита бащиния си дом.
Междувременно смиреният ревнител на иночеството обхождаше много места и посети много подвижници. Накрая той достигна непристъпните височини на планината Олимп, където по същото време се подвизаваше славният със своя добродетелен живот старец преподобни Иоаникий Велики.
Преп. Иоаникий Велики се подвизавал на планината Олимп през първата половина на IX в. Прославил се с дар на пророчество и предсказал края на иконоборството, както и своята кончина. Паметта му е на 4 ноември.
Веднъж при този велик Божий угодник се събра много народ, жадуващ да чуе от него назидателно слово. Някъде, загубил се сред голямото множество, стоеше и младият Никита. Но богоносният отец Иоаникий духом прозря горещото желание на Никита за монашески живот, неговата бъдеща слава и преуспяване в добродетелта, и пожела да яви пред всички скрития бисер и доброто съкровище, което той имаше в сърцето си (Мат.12:35).
- Що за човек е този - престорено попита старецът събралите се около него иноци, - и как в положението си на мирянин си позволява така дръзко да се държи с другите?
- Не знаем - отвърнаха му те.
- Този юноша е лош човек! - с престорен гняв възкликна св. Иоаникий - Той е човекоубиец! Хванете го и го вържете!
Крайно изумени, иноците гледаха към младия човек и се питаха: наистина ли е убиец? А Никита, придобил смирение и послушание още преди иночеството, на всеослушание обяви себе си действително за убиец, достоен за тежко наказание, и охотно приемаше да бъде вързан.
Тогава старецът възпря иноците и им каза:
- Оставете го, аз го обвиних пред вас като убиец само за да го изпитам. Ето, той още е млад, още е в света и не е познал от опит нашия живот, а заради послушанието признава себе си виновен в такова престъпление! А какви несравнено по-високи добродетели ще извърши той, когато стане инок!
Заради тези думи смиреният Никита си отиде от св. Иоаникий. За него беше ясно, че ако остане близо до преподобния старец, сред неговите монаси, няма да избегне онази слава, която така дълбоко ненавиждаше още от детството си. А и нали за да се спаси от нея бе избягал от дома си и от своите сродници?...
И така, той тръгна и не след дълго дойде при друг един старец, на име Иоан, който живееше недалеч от св. Иоаникий. Той с радост прие Никита, научи го как да се подвизава в иноческия живот и в скоро време го облече в ангелския образ. При това на новопостригания монах бе дадено името Евтимий.
Дълго време Евтимий остана при стареца Иоан и се научи на безмълвие и подвижничество по скитския устав. После по нареждане на своя учител той отиде в общежителния монастир, наречен Писсадинон, за да бъде обучен от духовните старци в подвизите на киновийното иночество. ("Киновия" (от гр.) - общежителен монастир) Игуменът на тази обител, Николай, който управляваше повереното му братство с голямо благоразумие и духовна разсъдителност, прие новодошлия инок и отначало му даде да върши тези послушания, които в очите на хората бяха най - унизителните. Евтимий, обаче, не възропта срещу тях, макар че бяха свързани наистина с голямо физическо натоварване, а напротив - считаше ги за истинско лекарство на своето младо тяло. Като неукрепнал все още напълно в духовния живот, той не веднъж бе спохождан от помисли за онези, които беше оставил: съпруга, родственици, богатство. Но св. Евтимий с голямо търпение вършеше възложените му послушания и утешаваше себе си с думите на Спасителя: "Истина ви казвам, ... всеки, който остави къща, или братя, или сестри, или баща, или майка, или жена, или деца, или ниви, заради Моето име, ще получи стократно и ще наследи живот вечен" (Мат.19:28-29). А "който обича баща или майка повече от Мене, не е достоен за Мене; и който обича син или дъщеря повече от Мене, не е достоен за Мене" (10:37). Много често на младия инок се случваше да получава оскърбления и подигравки - това беше неизбежна участ при преминаването на видимо унизителните послушания. Но той всичко понасяше безропотно и с радост. Не след дълго неговото безусловно послушание, смирение и труд украсиха душата му с чудни духовни плодове и всичките зли страсти в него утихнаха.
По-късно, вече утвърден в добродетелите на общежителния монастирски живот, св. Евтимий пожела да се отправи в пустинята, за да може там в безмълвие да достигне още по-голяма близост до Бога. Все още този усърден труженик на Царството Небесно не бе изминал пътя на пълното уединение и благодатното безмълвие. По същото време надалеч се носеше славата за атонските пустинножители, и към тях именно реши да се отправи сега св. Евтимий. Той откри намерението си на един свят подвижник от планината Олимп - стареца Теодор. Виждайки горещото желание на ревностния инок и неговия искрен стремеж към Бога, отец Теодор му даде благословение да поеме по новия път, и понеже знаеше, че старецът Иоан, от когото св. Евтимий прие първото си пострижение, вече бе отминал от този свят, облече го във великия ангелски образ. ( Т.е. велика схима) Осем дни по-късно св. Евтимий беше готов да тръгне на път и да остави Олимп след 15-годишното си пребиваване там. Намери си и спътник - инока Теостирикт - и той подобно на него жадуваше за висшите степени на духовното съвършенство.
Пътят от Олимп до Атон минаваше покрай Никомидия. Св. Евтимий се отби в този град и беше успокоен от известието, че всичките му родственици, които някога бе оставил в бащиния си дом, са живи. Но и самият той поиска да облекчи скръбта им от разлъката с него - изпрати им един кръст, а на човека, по когото го пращаше, каза да им предаде, че го няма вече техният сродник Никита, а той е инок Евтимий и ги съветва и те да последват неговия пример. Тъжно беше това известие за близките на преподобния - отначало те плакаха и скърбяха, но впоследствие любовта им към него надделя, и укрепени от помощта свише, самите те решиха да последват примера на св. Евтимий. Действително, в скоро време освен дъщеря му, която вече бе омъжена, всички те приеха монашество.
Установил се на Атон, св. Евтимий започна ревностно да изпълнява тамошните монашески устави. Но Теостирикт не можа да понесе тежестта и злостраданията на строгия живот в безмълвие и отново се върна на Олимп. Тогава св. Евтимий си намери духовен събрат и сподвижник в лицето на живеещия наблизо инок Иосиф. Скоро обаче по - младият стана учител на по - възрастния.
Веднъж св. Евтимий каза на Иосиф:
- Братко, ние, по думите на св. цар Давид, сме били на почит, били сме в чест1, а като престъпихме заповедта се уподобихме на безсловесни животни и се лишихме от своето благородство. Затова нека сметнем себе си за скотове и в продължение на 40 дни да се храним само с трева, навели глава до земята като животни. Може би чрез това ще се очистим и отново ще си възвърнем дадената ни красота по образ и подобие Божие...
(Пс.48:13): "И човекът, бидейки на почит (сред Божиите създания), не разбра това, но се принизи до безсловесните животни и се уподоби на тях".
Иосиф се съгласи с това предложение и двамата в продължение на 40 дни търпяха глад и жажда, понасяха дневната горещина и нощния студ. Едва, обаче, преминали това стъпало по лествицата на смирението, св. Евтимий предложи на своя сподвижник следното:
- Нека оставим сега, брате Иосифе, злостраданието на живота без покрив; да се затворим в някоя пещера и да останем в нея без да ни знаят всички други иноци, които са тук. Нека положим сами за себе си закон, като от Бога: нито единият, нито другият от нас да излиза от пещерата преди да изминат три години. Ако ли някой от нас в течение на тези три години умре - той наистина ще бъде блажен, като човек, запазил до края на живота си размисъла за смъртта, и гроб за него нека бъде самата тази пещера. А ако и двамата по Божия воля останем живи, тогава ще умрат, доколкото това е възможно, нашите страсти и плътски пожелания, а ние ще се изменим към по-добро.
Иосиф прие и това предложение. Двамата подвижници намериха една пещера, затвориха се в нея и едва едва поддържаха своето съществуване с оскъдната растителна храна, която имаше там: растящи близо до пещерата жълъди и кестени. Целият им живот в този доброволен затвор бе изпълнен с тежки духовни подвизи: всенощно стоене на молитва, непрестанен пост, чести коленопреклонения; освен това двамата спяха на гола земя и не ползваха огън. Строго съблюдаваха помежду си мълчание, а ако понякога го нарушаваха - това ставаше единствено заради беседи за молитвата и други душеполезни предмети. А след първата година те останаха дори без някоя макар и стара дреха, и нямаше с какво да покрият телата си от множеството различни насекоми, които нетърпимо ги безпокояха. Така доброволният затвор се превърна за двамата в истинско безкръвно мъченичество. Но след първата година, за Иосиф се оказа не по силите да носи повече доброволно взетия върху себе си кръст на страданията и той остави пещерата.
Останал сам, св. Евтимий въпреки трудностите усили своя подвиг, но и много изкушения от бесовете трябваше да претърпи. Отначало го нападна чувство на тъга и скръб за напусналия го брат, после - боязън от самотата, и накрая често взеха да го смущават горделиви помисли за висотата на неговия иночески път. Но той победи всички тези (и много други) вражески козни с молитва и с необикновеното си търпение.
Когато изминаха трите години, св. Евтимий остави пещерата. А навън вече отдавна го чакаха мнозина, жадуващи за духовни подвизи - те бяха чули за него от Иосиф и желаеха да му подражават. Преподобният им даде някои наставления, но трябваше да се върне на Олимп, откъдето го беше повикал старецът Теодор (който го бе облякъл във велика схима), за да отиде заедно с него на Атон. Молбата на стареца не след дълго бе изпълнена. Оттогава св. Евтимий трябваше да премине нов подвиг - подвига на служението, според заповедта на Спасителя, на болните и немощните. Той сам построи за Теодор нова килия и му прислужваше в нея с неотслабно усърдие. Това продължи докато страданията на болния старец дотолкова се усилиха, че се наложи да отиде в Солун за да се възползва от лекарска помощ. Не след дълго старецът Теодор почина там и премина във вечния небесен покой.
Любовта към покойника подтикна св. Евтимий да замине за Солун и да се поклони на гроба му. Жителите на града много бяха слушали за неговия добродетелен живот и щом узнаха, че той ще дойде при тях, почти всички излязоха да го посрещнат и да получат благословение. Но преподобният не остана дълго при тях - животът в града го отвличаше от неговото безмълвие. Той излезе, и по примера на св. Симеон Стълпник се изкачи на един стълп, намиращ се недалеч от града, и остана дълго време да живее на него. Много хора идваха за да се ползват от наставленията на преподобния и той от височината на стълпа поучаваше всички с любов - учеше ги на добродетелен живот и лекуваше неизлечимите болести сред тях. Но това голямо стечение на благочестивия народ силно теготеше смирения подвижник. Отново той пожела да отиде на Атон и там да се предаде на безмълвие и уединен живот. Малко преди да напусне Солун, по съвета на Солунския архиепископ Теодор, св. Евтимий прие ръкоположение в дяконски сан, за да има възможност сам, посредством Запасните св. Дарове, да се приобщава в пустинята с Пречистите Христови Тайни.
Но на Атон преподобният не остана задълго, понеже и там не намери желаното безмълвие. Голямо множество нови ревнители на монашеството бяха населили пустинните допреди това местности. Щом разбраха, че е дошъл "освещеният" подвижник, те започнаха да го почитат като първенствуващ сред тях и често го посещаваха. Тогава св. Евтимий избра за себе си ново убежище - необитаемия остров, наречен "Нови". Обаче и оттук нападенията на арабите го принудиха след известно време да си отиде. Той не остана дори и на Атон, заплашван също от варварски набези, а се отдалечи в някакво място, наречено Врастама. Тук той отново се срещна с предишния си сподвижник - преподобни Иосиф. Но и мнозина други благочестиви хора се събраха около св. Евтимий и желаеха да живеят при него. На всички тях той построи килии, а сам остана да живее в една яма. Случваше се понякога да остави ямата и да отиде да посети братята, а друг път, в желанието си за безмълвие той се изкачваше на височините на Атон и там в молитвена беседа с Бога дотолкова очисти ума и сърцето си, че се удостои с Божествени видения и откровения.
Веднъж той отново възлезе там и чу глас, който му каза:
- Евтимий, отиди в Солун: там, на планината източно от града ще намериш връх, наричан Перистера, където има извор с вода. Ще видиш и храм на името на св. апостол Андрей Първозвани, чието предишно благолепие сега е превърнато в овчарник. Очисти това място и устрой монастир: в него мнозина ще намерят спасение. Аз във всичко ще ти помагам, а ти не следва повече да оставаш в пустинята в борба с демоните, защото те са се отдалечили от теб, победени отдавна от твоята добродетел.
Покорен на Божественото повеление, Божият угодник взе със себе си двама иноци - Игнатий и Ефрем - и се отправи с тях в Солун. Солунчани го приеха с неизказана радост. Той разпита за мястото Перистера и на него действително намери овчарник. Никой от местните жители не знаеше за съществувалия по-рано тук Божий храм, а светецът горчиво плачеше, като виждаше такова потъпкване на светинята. Започнаха да копаят и скоро откриха основите на храма. Хората в околностите бяха поразени от прозорливостта на преподобния отец и с искрено желание поеха върху себе си разходите по възстановяването на храма. Заедно с това те искаха и да загладят греха на предишното си равнодушие към него. След известно време с Божия помощ бе построена църква на името на св. апостол Андрей, с придели: от дясно - в чест на св. Иоан Предтеча, а отляво - на преп. Евтимий Велики. Но строежът на храма не мина без тежки изпитания за св. Евтимий и горчивини, причинени му от враговете на човешкото спасение. Нощем той неотстъпно прекарваше в молитва, а денем не се отделяше от работниците и сам им даваше пример със своето трудолюбие. Накрая, в 863 г. храмът беше завършен. Около него, по желанието на местното население, скоро се устрои и монастир, в който по-късно се събра многочислено братство. Но преподобният добре знаеше, че мнозина ги привлича тук разпространилият се надалеч слух за станалото чудо, и затова сериозно се опасяваше да не би новопостриганите иноци, неизпитали себе си, да се окажат неспособни за многотрудния монашески живот. Към тях най-вече се насочи вниманието му - с отеческа загриженост той ги поучаваше и им напомняше за опасностите от дявола, показваше им средствата, с които да ги избягнат, прославяше светостта на труда, осъждаше пороците и призоваваше духовните си чеда към добродетелен живот.
- Братя - казваше им той, - нашият враг, дяволът, по думите на Писанието, обикаля като ревящ лъв и търси кого от нерадивите за своето спасение да погълне. Затова да бъдем трезвени и бодри (1Петр.5:8). Щом сме се отрекли от света, нека да отсечем желанията на плътта. Ако наистина сме се разпнали с Христа, тогава да не се увличаме от плътските удоволствия, а да живеем по дух. Ако заради Царството Небесно сме се облекли в ангелския образ, длъжни сме да живеем като Ангелите. Ако действително обичаме Господа, трябва да спазваме Неговите заповеди. Нека се трудим със собствените си ръце, защото от празността и леността изнемогваме и ставаме негодни за добрите дела - тогава безплодието и оскъдицата по необходимост ще станат наша неразделна част. "Който не се грижи за своя дом, ще наследи вятър" - казва Премъдрият (Притч.11:29), а апостол Павел говори: "Който не иска да се труди, не бива и да яде" (2Сол.3:10). Запазвайте смирение, любов и послушание към предстоятеля, имайте му доверие и нищо не скривайте от него: изповядвайте му вашите помисли и по такъв начин очиствайте сърцето и ума си, защото това е пътят на спасението.
Наистина, Сам Светият Дух, обитаващ в чистата душа на преподобни Евтимий, изливаше и над околните Своята Божествена благодат чрез думите на светеца или чрез чудесата, станали по неговите молитви.
Заради своя благочестив живот преподобният отец се удостои от Бога с дар на прозорливост и чудотворство. Той предсказа на един от своите иноци, на име Василий, бъдещото му светителско служение. На третия ден след неговото пострижение св. Евтимий дойде в църквата, където той, като новопостриган, трябваше да остане седем дни, и му каза:
- Василий, макар и да съм недостоен за озарение от Божествената светлина или за дар на прозорливост, но понеже ти и останалите сте дошли за полза на душите си под ръководството на моето недостойнство, то всеблагият Бог благоволи да дари и на мен капка от Своята благодат, за да мога да видя онова, което ще се случи с вас, и да ви говоря полезното за вашето спасение. И така, знай, че ти, заради любовта си към науките, скоро ще оставиш монастира и ще бъдеш епископ. Но и тогава ме поменавай като твой отец, поменавай също нашата обител и братята.
Този инок Василий впоследствие е бил поставен за Солунски архиепископ, и благодарение на неговите трудове се е запазила до наше време паметта за подвижническия живот на преподобни Евтимий. Той разказва също и за Божествената ревност, с която горели иноците на новата обител, следвайки своя свят пастир. Веднъж, например, в монастира случайно попаднала някаква еретическа книга, а те щом разбрали, незабавно я изгорили.
През своя живот св. Евтимий извърши много чудеса. ( За тях разказва неговият житиеписец Василий: на едни сам той е станал очевидец, а за някои е слушал от други лица) Веднъж Василий заедно с друг един брат Иоан, наричан "безмълвник", бяха отишли в някакво пустинно място. От дългия и труден път, измъчвани и от глад, те дойдоха до крайно изтощение на силите и вече не бяха далеч от смъртта. Тогава пред тях неочаквано се яви преподобни Евтимий, даде им храна, и те, отпочинали и укрепени, отново продължиха пътя си с благодарност към Господа и към своя отец. Друг път същият Василий заедно с преподобния се намираха далеч от обителта. Неочаквано св. Евтимий му каза, че в същия час двама от братята - Иоан и Аркадий - напускат монастира, вследствие на спорове и несъгласия между тях и останалото братство. В Солун, когато светецът все още се подвизаваше на стълпа, той изгони от един човек измъчващия го зъл дух.
Много монаси приеха пострижение от преподобния Евтимий. Също и много светски хора той вдъхнови с дивния си пример, със своя подвижнически живот и чудотворство, и ги настави в пътя на иночеството. Много нови монастири възникнаха заради неговите старания и грижи - на Олимп, на Атон и в Солун.
Накрая, 42 години след като остави бащиния си дом, той, за свое утешение и радост, пострига в иночество и родствениците си (които още при първото си отиване от Олимп на Атон призоваваше в този благословен път). По своя високодуховен живот светецът наистина се уподоби на праведния патриарх Иосиф - толкова чист по душа, прославен заради претърпените трудности и бедствия, и едва след твърде дълго време срещнал своите сродници, за своя радост - в иноческия път. От тях мъжете той взе в обителта при себе си, а за жените построи нов женски монастир в едно място, което беше купил за това. За игуменка на монастира бе поставена сестрата на преподобния, наречена в схима Евтимия.
След известно време светецът повери двата монастира на грижите на Солунския митрополит Методий, а сам отново отиде да живее в безмълвие на предишния свой стълп до Солун. Малко преди кончината си, по Божие устроение той се изкачи пак близо до атонските височини, където бе извършил най - многобройните си подвижнически трудове.
Предузнал времето на своята кончина, св. Евтимий повика на 7 май (деня на пренасянето на мощите на св. Евтимий Велики) при себе си братята от най - близките атонски монастири, отпразнуваха го заедно и се прости с тях. На другия ден, без да каже нещо на някого, той взе със себе си за придружител един инок Георгий, отдалечи се заедно с него от Атон и отиде в усамотено място на т. нар. "Свещен остров". На този остров преподобният се подвизаваше около 4 месеца в една пещера, и на 15 октомври 889 г. мирно и почти безболезнено предаде душата си на Господа.
Така св. Евтимий достигна тихото Небесно пристанище и сега, след множеството си трудове почива заедно с онези, на които Господ е казал: "Дойдете при Мене всички отрудени и обременени, и Аз ще ви успокоя" (Мат.11:28).
Две години по - късно иноците от Перистера пожелаха да пренесат при себе си тялото на починалия Божий угодник, за да им бъде той застъпник пред Господа и след смъртта си, както беше през своя живот. Затова изпратиха на Свещения остров йеромонах Власий и инок Павел. Те отидоха и намериха тялото на преподобния, напълно нетленно, в същата пещера, където бе починал. На 13 януари следващата година мощите на светеца бяха пренесени в Солун.
Нека заради молитвите на преподобния и богоносен наш отец Евтимий и ние да бъдем избавени от душевните и телесни недъзи, и да се удостоим с Небесното Царство, по благодатта на Господа Иисуса Христа, нашия Спасител, на Когото подобава всяка слава, чест и поклонение с безначалния Негов Отец и Светия Дух во веки веков, амин.
