Светият мъченик Епимах произхождаше от Египет, а родителите му бяха християни. От младостта си той обикна Бога и пожела да живее единствено заради Него и да Му служи - остави света и отиде в пустинята, по примера на светия Господен Кръстител Иоан, и дълго време живя в Пелусийската планина. Нямаше никой от светите отци, който да го наставлява в многотрудния пустиннически живот, затова Сам Божият Дух го наставляваше, любовта към Бога му беше учителка и го поучаваше ревностно да се старае да води добродетелен живот. Но и кой би могъл да научи човека да върши добро така, както го учи любовта към Бога? Тя научи светите Апостоли да оставят всичко и да тръгнат след Спасителя, Който доброволно обедня заради нас. Тя научи преподобните отци да ходят облечени в овчи и кози кожи, лишавани, оскърбявани и измъчвани (Евр.11:37). Тя научи светите мъченици и мъченички усърдно да страдат заради Христа и душите им - да се обръщат към Господа с думите: "Теб обичам, възлюбен мой Жених, за Теб копнея и заради Тебе страдам...". (От общия тропар на мъченица) Тя учеше и св. Епимах да понася пустинническите подвизи и трудове, да търпи напастите, причинявани му от невидимите врагове, да живее свято по Бога и да бъде готов да отиде на смърт заради Него.
Много години живя св. Епимах в пустинническото си уединение. Един ден той научи, че в Александрия християните са измъчвани от нечестивите езичници и че мнозина от тях са се уплашили от жестоките мъчения: едни са избягали в планините и се крият в пустините, а други са отпаднали от вярата. Тогава той се разгоря от ревност по Бога, остави пустинята и отиде в Александрия с намерение да устои до кръв заради изповядването на Иисуса Христа.
Щом пристигна, той видя ширещото се в града беззаконие и нечестията, вършени от идолопоклонниците: по това време повечето от хората служеха на бесовете, а почитането на Христа се бе умалило и Господнята светиня беше обезчестена и осквернена.
Св. Епимах дръзновено влезе в идолския храм и застана пред всички по време на бесовския празник: прекатури жертвите им, събори на земята идолите им и ги разби - заради това нечестивите го хванаха и го отведоха при игемона Апелиан.
Светецът щом видя игемона да седи на съдилището и да измъчва християни, с мъжествено сърце се устреми към него и искаше да го убие - и щеше да го стори, ако предстоящите не го бяха удържали: толкова много възревнува за своя Господ Бог.
Удивен от такова дръзновение на бедния и облечен в окъсани дрехи човек, игемонът заповяда да го затворят в тъмница, докато намисли с какви мъчения да го погуби. А в тъмницата по това време бяха затворени много християни заради изповядването на Христа - всички тях св. Епимах, сам изпълнен с благодатта на Светия Дух, ги укрепяваше за предстоящия им мъченически подвиг. Наистина, те толкова много се утвърдиха в светата Вяра от думите му, че нито един от тях не се уплаши и не отпадна от Христа, но всички с радост проляха кръвта си за истинския Бог и след многобройни мъчения предадоха душите си на Господа.
Накрая беше изведен на мъчение и св. Епимах - за него нечестивите бяха приготвили жестоки страдания задето не само вярва в Христа и смути празника им, но се опълчи и срещу самия игемон и искаше да го убие. Първоначално го окачиха да виси и го стържеха с железни нокти, удряха го с камъни и съкрушаваха костите му. А той всичко понасяше търпеливо и казваше:
- Ако моят Господ Иисус Христос заради мен бе разпнат, прободен с копие и напоен с оцет, нима няма и аз да бъда причастник на Неговите страдания? Желая да понеса по-големи страдания от тези, които ми нанасяте: удряйте ми плесници, заплювайте ме, сложете на главата ми трънен венец, дайте ми в ръце тръст и ме напойте с жлъчка, цялото ми тяло направете като една рана, разпънете ме на кръст и ме прободете с копие: това претърпя моят Господ, това и аз искам да претърпя!
Докато стържеха светеца и го биеха, наоколо стояха много хора и гледаха страданията му. Сред събралия се народ, недалеч от мъченика стоеше и една жена - тя беше сляпа с едното си око и имаше на него перде. Тази жена виждаше жестоките страдания, които причиняваха на св. Епимах, плачеше и втренчено гледаше към него. От жестокото стържене и от безмилостния побой тялото на мъченика се люлееше, а кръвта се разплискваше надалеч. Случи се, че една капка от кръвта му попадна в ослепялото око на тази жена - тогава то веднага оздравя и започна добре да вижда както и другото. А жената, получила изцеление от капката мъченическа кръв, извика:
- Велик е Бог, Когото този страдалец изповядва!
След това му отсякоха главата и така св. Епимах предаде своята душа в ръцете на Господа, за Когото пострада.
