Когато в Римската империя властваше нечестивият Максимиан, в Египет имаше един храбър воин на име Уар, който тайно служеше на Небесния Цар. Поради страх от беззаконните идолопоклонници той криеше до известно време своята вяра в истинския Бог, за да я засвидетелства след това открито пред небето и земята, когато заради Христа стана зрелище пред Ангели и пред човеци (1Кор.4:9).
По това време Максимиан подигна гонение срещу християните и изпрати послания по цялата империя със заповед да бъдат убивани всички християни, които не пожелаят да принесат жертва на идолите. Тази заповед стигна и в Египет, и тогава започна страшно и безмилостно проливане на християнска кръв: всички, които служеха на Твореца, а не на тварите, бяха измъчвани по най-различен начин.
Св. Уар, все още без да се открива явно, обхождаше нощем тъмниците, в които бяха затворени светите Христови изповедници, а правото си да влиза там откупваше от стражите срещу много злато. Той с любов служеше на онези, за които Спасителят е казал: "доколкото сте сторили това на едного от тия Мои най-малки братя, на Мене сте го сторили" (Мат.25:40), целуваше веригите на светите мъченици, избърсваше кръвта им, превързваше раните им, носеше им храна и ги молеше да изходатайстват за него милост от Господа.
Веднъж бяха хванати седем християнски учители, (т.е. отшелници, при които са отивали за наставления миряните християни) които се криеха в пустинята, и бяха отведени пред египетския наместник, който управляваше областта. След разпит управителят видя, че те твърдо стоят в изповядването на светата Вяра, наложи им множество рани и оковани ги хвърли в тъмница. Щом узна за това, св. Уар, по обичая си, отиде през нощта в онази тъмница, където бяха затворени светиите, даде много злато на стражите и влезе при тях. Освободи ръцете им от въжетата, с които бяха вързани, и нозете им - от стягането в кладата, сложи пред тях храна и ги помоли да се подкрепят, понеже от осем дни нищо не бяха яли. С умиление св. Уар се кланяше в нозете им, целуваше ги и ублажаваше техните страдания.
- Блажени сте вие - казваше им, - добри и верни раби Господни, които ще влезете в радостта на своя Господ, защото отстоявахте вярата си в Него дори до кръв! Блажени сте вие, добри подвижници! За вас сега се плетат венци от десницата на Всевишния, защото с търпение вървите към предстоящия ви подвиг и на утрешния ден, както със сигурност зная, ще завършите своето страдание. Блажени сте вие, мъченици Христови - за вас е отворено Небесното Царство, защото страдате заедно с Христа, Който пострада за нас; а ако с Него страдате, с Него и ще се възцарите. Затова моля ви, свети Божии угодници, помолете се за мен на Владиката Христос - да бъде милостив към мен! Аз също бих искал да страдам за Него, но нямам такава твърдост и се боя от жестоките мъчения, чиито следи виждам на вас.
Светите страдалци му отвърнаха:
- Възлюбени, никой който се страхува, не може да бъде съвършен. Никой не жъне, ако първо не е посял, и никой не бива увенчан, ако не пострада. Спомни си какво е казал Господ в Евангелието: "който се отрече от Мене пред човеците, и Аз ще се отрека от него пред Моя Отец Небесен" (Мат.10:33). Ако се страхуваш от временните мъки, няма да избегнеш вечните. Ако се боиш да изповядаш Христа на земята, няма да бъдеш удостоен да се насищаш духом на Небесата като гледаш Неговото лице. Затова, братко, ела и тръгни заедно с нас по пътя на мъченичеството към Господа, Който гледа нашия подвиг! Пострадай заедно с нас: такава дружина скоро няма да намериш.
Докато светиите му говореха тези думи, в сърцето на Уар все по-силно гореше огънят на любовта към Бога и желанието да претърпи страдания заради Христа. През цялата тази нощ той остана при светите мъченици и с радост слушаше техните поучения.
Св. мчк Уар и св. прав. Артемий Верколски На сутринта управителят изпрати в тъмницата слуги за да отведат на съд Христовите изповедници. А те, щом влязоха, видяха, че при тях седи св. Уар и с умиление слуша думите им.
- Уаре, какво правиш тук? - попитаха го удивени. - Да не си обезумял, че седиш и се подлъгваш от басните на тези лукави хора!? Не се ли страхуваш, че някой ще каже на управителя, и ще загубиш не само воинския си сан, но и живота си?...
Св. Уар им отвърна:
- И кой от вас ще ме наклевети пред него? Вие сте ми другари и няма да направите това. Но дори и да ме оклеветите, готов съм да умра заради Христа заедно с християните!
Тогава слугите замълчаха и взеха шест от мъчениците, а седмият, изнемогнал до крайност от раните, остана в тъмницата. Малко след това той почина и отиде при Господа, отстъпвайки своето място на св. Уар, за да извърши и той благоуспешно страдалческия подвиг.
Управителят, седнал на съдийското място с голяма важност и гордост, погледна към доведените Христови мъченици, и отначало се опитваше със заплахи да ги накара да принесат идолски жертви. Но те не се покориха. Тогава им съблякоха дрехите и отново безмилостно ги биха, подновявайки старите им рани. Налагаха им рана след рана и прибавяха страдание към страданието им, но те с удивително търпение понасяха това и нищо друго не казваха, освен думите:
- Християни сме!
След това управителят попита:
- Нали бяха седем? А тук са шест. Къде е седмият?
При тези думи св. Уар, който стоеше наблизо, се изпълни с божествена ревност, застана пред него и каза:
- Аз съм седмият! Този, който беше отначало, вече завърши своя подвиг и отиде при Христа, а мен остави за наследник на своите страдания. За всичко, каквото той ти е длъжен, готов съм да ти отплатя, и ето - вместо него аз искам да пострадам заедно с тези мъжествени страдалци заради Христа, защото съм християнин!
- Кой е този? - попита управителят стоящите около себе си.
- Това е воинът Уар - отговориха му, - началникът на хианинския полк.
Според някои, по-точен превод от гръцки е: от тианската кохорта (част от полка). Тиана е бил град в Египет, а римските кохорти са носили имената на градовете, от чиито жители те се събирали.
Управителят с удивление се обърна към него и възкликна:
- Кой дявол те научи да се предаваш на явна смърт и да загубиш воинската си чест, да се лишиш от привилегиите си и да стовариш върху душата си толкова много злини!?
- Предпочетох - отвърна му блаженият - да стана причастен на Хляба, слязъл от Небесата, и на Божествената чаша, изпълнена с пречистата Кръв на моя Господ, отколкото да имам твоите почести и привилегии! За мен няма нищо по-скъпо от моя Христос: нито вашата чест, нито санът ми, нито големите ви "блага", нито животът. Честта за мен е да страдам за Христа, богатството - заради Христа да се лиша от всичко, а животът - да умра за Христа.
Управителят яростно погледна към шестте св. мъченици и рече:
- Ах, нечестиви лъжци! Това е ваша работа! Вие прелъстихте такъв добър царски воин, вие го направихте да обезумее с вашите магии! Затова: заклевам се във великите мои богове, че вас ще погубя по-напред от него, за да ви отмъстя за безчестието на нашите богове! Вие сте недостойни да живеете, защото хулите безсмъртните богове, а също и други въвличате чрез някаква измама в това зло.
- Ние не прелъстихме Уар - отвърнаха му светиите, - но го избавихме от прелъстяването. Не го обезумихме, но го умъдрихме, и Бог му даде сили и дръзновение за този подвиг - за да победи заедно с нас вашата и на боговете ви немощна сила! Потърпи малко: ние го причислихме към Ангелските воинства и ще видиш с какво мъжество той воюва! Ти се заканваш, че ще ни убиеш, а на нас тъкмо това ни е потребно: да положим главите си за Господа.
- Веднага ще разкъсам телата ви - извика управителят, - ако ей сега не паднете и не се поклоните на египетските богове!
Светиите му отвърнаха:
- "Боговете, които не са сътворили небето и земята, да погинат!" (Иерем.10:11).
А блаженият Уар, за да посрами още повече нечестивия мъчител, му каза:
- Защо отегчаваш Христовите раби с твоите безумни и глупави приказки! Св. пророк Исаия казва: "Безумният ще каже безумни неща". ( Ис.32:6 - т.е.: от глупавия може да се чуят само глупости) Ето, пред теб са телата им: измъчвай ги както искаш!
Тогава управителят се ядоса и заповяда да окачат св. Уар гол на едно дърво за да го измъчват.
- Ще видим - обърна се той към светите мъченици - кой кого ще победи: дали вие нас, като понасяте мъките, или ние вас, като ви ги нанасяме! Наистина ви казвам: ако вие ни победите със своето търпение, ще се отрека от моите богове и ще повярвам във вашия Христос.
Те му отвърнаха:
- Изпитай върху един от нас твоята сила, и ако го победиш, тогава и за останалите ще може да имаш надежда.
А св. Уар, който започваше подвига на своето страдание, каза на светите мъченици:
- Благословете ме, свети Христови страдалци, благословете мен, вашия слуга, за да стана съобщник на вашия дял! Помолете за мен Владиката Христос, да ми даде търпение! Защото Той знае нашето естество, знае, че духът е бодър, а плътта - немощна.
Тогава светиите издигнаха очи към небето и усърдно се молеха за него, а слугите започнаха да го бият по цялото тяло с пръчки и колове. След малко, докато го биеха, управителят го попита:
- Кажи ми сега, Уаре: каква ти е ползата от твоя Христос?
- Несравнено по-голяма - отвърна му с дръзновение св. Уар,- отколкото за теб от твоите богове.
А шестимата мъченици викаха към него:
- Бъди мъжествен, Уаре, и да се укрепява сърцето ти! Христос сега е с теб и невидимо те укрепява!
- Наистина - отвърна им той, - почувствах помощта на моя Владика, понеже считам за нищо мъченията.
Слугите започнаха да дерат ребрата му с железни нокти. След това го приковаха към дървото с главата надолу и одраха кожата от гърба му. После нарязваха тялото му с бръсначи и толкова много го биха с бодливи пръчки по корема, че всичките му вътрешности се изсипаха на земята. При тази покъртителна гледка светите мъченици се разплакаха. А мъчителят, като ги видя да плачат, гръмогласно се провикна:
- Ето, победени сте! Ето, изнемогнахте! Ето, страхувате се от мъченията и плачете! И какво друго ви остава, освен да разберете, че Христос няма да ви избави от ръцете ни, да Го оставите и да се поклоните на нашите богове!?
- Звяр си ти, а не човек! - отвърнаха му светиите. - Ние не сме победени, а побеждаваме в името на Иисус Христос, Който ни укрепява! Не поради страх от мъки се разплакахме, но от естествената любов към нашия брат, когото ти безчовечно убиваш. А духом се радваме, защото виждаме готовия вече венец за добропобедния мъченик!
Управителят заповяда да ги отведат в тъмницата. А св. Уар, както висеше на дървото измъчван, видя, че влачат с вериги светите страдалци към тъмницата и извика:
- Учители мои, предайте ме за последно на Христа, защото вече душата ми напуска тялото! Благодаря ви, че ме упътихте към вечния живот!
Още около пет часа измъчваха св. Уар и в тези страдания той предаде светата си душа в ръцете на Господа. Мъчителите мислеха, че още е жив, и яростно биеха и израняваха мъртвото тяло. След известно време забелязаха, че той вече е умрял, и свалиха тялото му от дървото. По заповед на мъчителя го извлякоха вън от града и го хвърлиха за храна на псетата - там, където изхвърляха труповете на животните.
В същия град живееше една вдовица на име Клеопатра, родом от Палестина, а по вяра християнка. Нейният съпруг беше военачалник и умря в Египет. Тя имаше син Иоан, който беше още малко дете. Когато св. Уар беше измъчван заради Христа, тази жена стоеше и гледаше отдалеч неговото страдание. Самата тя много се измъчваше и въздишаше от болка, като виждаше нечовешките мъчения, които дяволските слуги му нанасяха. А когато хвърлиха тялото му вън от града, тя стана през нощта, повика няколко от слугите си, отиде и тайно взе многострадалното мъчениково тяло, занесе го в дома си, изкопа гроб в спалнята си до леглото и там го погреба.
На сутринта управителят изведе от тъмницата останалите мъченици. Дълго и жестоко ги измъчваха, и по негова заповед ги посякоха с меч, а телата им хвърлиха вън от града. През нощта някои тайни християни ги взеха и ги погребаха.
Клеопатра всеки ден палеше свещи над гроба на св. Уар и кадеше тамян - тя почиташе мъченика като велик свой застъпник и ходатай пред Бога. Няколко години по-късно гонението вече беше утихнало и Клеопатра поиска да се върне в своето отечество. Тя мислеше, освен това, как да вземе със себе си и мощите на св. Уар. Приготви някакви дарове, отиде при управителя и чрез посредник го помоли:
- Моят мъж беше военачалник и тук умря в служба на царя, но все още не е окончателно погребан и тялото му не е в земята, защото не е възможно в чужда страна да му се направи погребение, каквото подобава на такъв почитан военачалник. Аз съм вдовица, тук съм странница и искам да се върна в отечеството си при моите сродници. Затова, господарю мой, заповядай ми да взема със себе си и тялото на обичния си мъж, да го занеса в моето отечество и с подобаващо погребение да го положа в гроба на моите прадеди. Не искам дори и след смъртта да се разделя от него!
Всичко това тя направи за да не би някак християните да разберат, че изнася от града им мощите на светия мъченик, да и попречат и да отнемат от нея това безценно съкровище. Управителят прие даровете и и разреши да направи според своето желание, а тя вместо мъжа си взе мощите на св. Уар и ги занесе в Палестина, както в древност Бог пренесе от Египет Своето духовно лозе и го отведе там (Пс.79:9). Клеопатра занесе светите мощи в своето село Едра, което се намираше близо до планината Тавор, и ги положи там - на мястото, където бяха погребани нейните предци. Всеки ден тя отиваше на гроба на светия мъченик, кадеше тамян и запалваше свещи. А другите християни, като виждаха какво прави тя, започнаха заедно с нея да идват при светеца. Те донасяха своите болни близки и от гроба му получаваха изцеление. Тогава на всички християни в околността стана известно за чудесата, които се извършваха при гроба на св. Уар, и всички те с вяра идваха да се поклонят на неговите св. мощи.
А Клеопатра виждаше как вече много християни се събират за молитва при гроба на светия мъченик и реши да построи храм на негово име. В скоро време тя започна да осъществява това. А синът и Иоан вече навършваше пълнолетие и тя се грижеше да го изпрати на воинска служба - затова чрез ходатайството на някои хора измоли от царя да бъде даден на сина и почетен сан, и получи просимото.
Малко преди да бъде завършен строежът на църквата, пристигна от императора заповед за назначаване на сина и на служба във войската, заедно с воински пояс - знак на началническа длъжност. Тогава тя каза:
- Да не се облича синът ми все още във воински дрехи, нито да отива да служи на царя, докато не бъде завършен Божият дом! Желая заедно с мен той да носи ковчега на светия мъченик, а след това нека отиде според царската заповед.
Когато строежът на храма приключи, тя повика епископи, свещеници и монаси, взеха от гроба мощите на св. Уар и ги положиха в скъпоценна рака, а върху тях Клеопатра постави пояса и воинската дреха, която щеше да облече синът и, за да се осветят от светите мощи. Усърдно се молеше тя след това на светеца да бъде помощник на сина и, и всички дошли архиереи и свещеници благословиха Иоан. В деня на пренасянето се събра и безчислено множество християни - тогава взеха раката с мощите и тържествено я занесоха в църквата. Клеопатра заедно със сина си също носеше светите мощи и след освещаването на храма ги поставиха в светия Жертвеник. После започнаха да служат Божествена Литургия, а Клеопатра падна пред мощите на св. Уар, молеше му се и казваше:
- Моля ти се, мъчениче Христов, изпроси ми от Бога това, което е угодно на Него и полезно за мен, а също и за сина ми! Защото не смея да се моля за нещо повече от това, което Сам Господ желае. Той знае кое е потребно за нас: нека над нас да бъде Неговата блага и съвършена воля!
Когато богослужението завърши, тя постави трапеза и богато нагости всички събрали се - сама им прислужваше заедно със своя син. А на него заповяда да не яде нищо до вечерта, докато свърши угощението и хората се разотидат, а след това да се нахрани от остатъците. Но докато прислужваше, момчето неочаквано се разболя и легна на легло. Малко по-късно гостите си отидоха и Клеопатра го повика да се храни заедно с нея от онова, което е останало на трапезата, но Иоан, изгарян от огъня на болестта, дори не можа да и отговори. Щом видя сина си болен, тя каза:
- Господ е свидетел, че и аз няма да сложа храна в устата си, додето не видя какво ще стане с моя син.
Седна до него и доколкото бе възможно разхлаждаше го от силния огън на болестта. Но самата нея я изгаряше огънят на майчината болка: тя стоеше разкъсвана от съмнения и очакваше да види какъв ще бъде краят. И ето, в полунощ Иоан умря и остави в безутешна скръб своята майка. А тя непрестанно плачеше и отиде в църквата "Св. Уар", падна пред мощите на Христовия мъченик и викаше през сълзи:
- Божий угодниче! Това ли ми въздаде ти на мен, която толкова много се потрудих заради теб?... Заради теб аз оставих тялото на мъжа си и се надявах, че ще ми помагаш, а ти такава ли помощ ми оказа?... Ти умори единствения ми син, погуби моята надежда, отне светлината на моите очи!... Кой сега ще се грижи за мен в старостта ми? Кой ще дочака да види моята смърт? Кой ще погребе тялото ми в гроба? За мен би било по-добре самата аз да умра, а не да видя мъртъв моя млад син, увяхнал като цвете преди време... Затова или ми върни сина както някога Елисей стори това на жената соманитянка, или незабавно вземи и мен, защото не мога да живея от горчивата си скръб!
Като плачеше така и се молеше, след някое време заспа от умора и от голяма скръб. И ето, яви и се във видение св. Уар и държеше момчето в ръце. Те двамата бяха светли като слънце и дрехите им - по-бели от сняг; носеха златни пояси, а на главите им имаше неизказано красиви венци. Като ги видя, Клеопатра побърза да им се поклони. Св. Уар я вдигна и и каза:
- Защо се оплакваш от мен? Нима съм забравил твоите благодеяния, които ти ми стори в Египет и по време на пътуването? Или мислиш, че не чувствах, когато ти взе тялото ми изсред скотските трупове и го постави в спалнята си? Нима не слушам винаги твоите молитви и не се моля за теб на Бога? Ето, първо се молих на Бога за твоите родственици, до гробовете на които ти положи и моето тяло - да им бъдат простени греховете. А след това взех твоя син във воинството на Небесния Цар. Нали самата ти тук ме молеше да изпрося от Бога за теб това, което е на Него угодно, и полезно за теб и за твоя син? Затова просих от милосърдния Бог да благоволи по неизказаната Си благост да причисли сина ти в Своето небесно воинство. И ето, твоят син, както виждаш, е един от онези, които предстоят пред Божия престол. Но ако искаш, вземи го и го изпрати на служба на земния и временен цар, щом не желаеш синът ти да служи на Небесния и вечен Цар!
Но момчето, както седеше на ръцете на св. Уар, прегърна го и каза:
- Не, господарю мой, не слушай моята майка! Не ме връщай в света, изпълнен с неправда и всякакви беззакония, от който се избавих благодарение на твоето застъпничество! Не ме лишавай, отче, от твоя дял и от съжителството със Светиите!
После се обърна към майка си и и рече:
- Защо така плачеш, майко? Аз съм поставен във воинството на Царя Христос и ми е дадено заедно с Ангелите да предстоя пред Него на Небесата. А ти сега се молиш от Небесното Царство да ме вземеш в бедността!...
Като видя сина си поставен сред Ангелските воинства, блажената Клеопатра каза:
- Вземете и мен със себе си, за да бъда и аз заедно с вас!
- Ти и тук си заедно с нас - отвърна и св. Уар. - Затова иди си сега с мир, а след време, когато Господ заповяда, ще дойдем да те вземем.
След тези думи те станаха невидими. А тя, щом се събуди, почувства в сърцето си такава радост, каквато не би могла да се изкаже с думи. Отиде и откри своето видение на свещениците, а след това заедно с тях погреба сина си близо до гроба на св. Уар и вече не плачеше, а се веселеше духом в Господа.
После блажената Клеопатра раздаде имота си на нуждаещите се, отрече се от света и живееше при църквата "Св. мъченик Уар". Там тя денем и нощем служеше на Бога в пост и молитва, и всяка седмица докато се молеше, явяваха и се св. Уар и синът и в голяма небесна слава.
Седем години блажената Клеопатра живееше богоугодно по този начин и почина с мир в Господа. Тялото и бе положено в църквата "Св. Уар" близо до нейния син Иоан, а душата и заедно със светите Уар и Иоан с радост предстои на Небесата пред Бога, на Когото подобава слава во веки веков, амин.
