Родителите на блажения Иларион бяха знатни и благочестиви християни. В своя живот те ревностно изпълняваха Божиите заповеди и често се молеха на Господа. Но една грижа постоянно тежеше на сърцето им - бяха бездетни, а желанието им беше да имат плод на своето съпружество. Често пъти майката отиваше в храма "Пресвета Богородица" - със сълзи на очи и със сърдечна топлота тя молеше Небесната Царица да и помогне, да изпроси за нея милост от Бога и да я освободи от връзките на неплодството. И ето, една нощ и се яви Пресвета Богородица, побутна я и и каза:
- Стани, жено - ще получиш по твоето прошение! Ще родиш син, който мнозина ще обърне от дълбока заблуда към светлината на богопознанието.
След известно време тя зачена и роди своя син - блажения Иларион. Веднъж, когато беше на 3 години, детето запя ангелската песен: "Свят, свят, свят е Единият Бог". Щом чу това, майката се изпълни с радост, недоумяваше и се учудваше на думите му.
Още от малък родителите му го възпитаха в благочестие и го изпратиха на училище да изучава Свещеното Писание. На 18-годишна възраст той остана сам (родителите му си отидоха от този временен живот), постъпи в един от близките монастири и прие монашеско пострижение. В монастира св. Иларион като доброплодна маслина в Божия дом (Пс.51:10) принасяше изобилно плода на богоугодния живот и подобно на Исаак във всичко проявяваше послушание към своя духовен отец, стараеше се винаги да отсича своята воля и усърдно изпълняваше всичко, което му възлагаха. Скоро той просия с добродетелта си сред цялото монастирско братство и беше истинско духовно украшение за светата обител. А неговият духовен отец се молеше на Бога да не отслабне ревността му и отнапред виждаше с духовните си очи благодатта, която Бог изобилно ще излее върху него.
Минаха доста години. Когато духовният му отец разбра, че скоро ще напусне този свят и ще отиде при Господа, повика при себе си всички братя и много ги поучаваше, а ръководството на монастира повери на св. Иларион. Няколко дни след това той с мир предаде душата си на Господа.
Поставен на висотата на игуменската длъжност и наследил благодатта и молитвения дар на своя отец, св. Иларион изключително много се грижеше за повереното му словесно стадо, във всичко смиряваше себе си пред братята и им служеше за пример със своя свят живот. С пост и бдение той умъртвяваше страстите в тялото си, а по време на молитва очите му се превръщаха в истински извори на благодатни сълзи на умиление. Загрижен за спасението на поверените му души, той често поучаваше братята и ги увещаваше да не пилеят с лека ръка скъпоценното време, което ни е дадено за да се потрудим за своето спасение. Особено много той ненавиждаше нетрезвостта.
Веднъж в монастира свърши пшеницата и братята търпяха голям глад и оскъдица. Тогава св. Иларион се помоли на Господа да излее Своето милосърдие над онези, които Му служат, и Господ не отказа да изпълни прошението на Своя раб. Изведнъж житницата се оказа пълна с жито - братята се успокоиха и прославяха Бога.
Скоро навсякъде в околността се разнесе славата за неговия свят и богоугоден живот. От ден на ден все повече се умножаваше броят на духовните чеда и учениците на преподобния отец. При него идваха много хора от близките села и градове: едни - за да се удостоят с благословението му, а други - за да се облекат в монашески образ; и всички прославяха Бога заради него. Но макар навсякъде в околността да бе известен на хората със своята добродетел, желанието за суетна човешка слава нямаше никакво място в него. Напротив, заедно с псалмопевеца св. Иларион казваше:
- "Не на нас, Господи, не на нас, но на Твоето име дай слава" (Пс.113:9).
Но Господ не остави дълго светилника на неговия богоугоден живот да остане под покривалото на монастирското усамотение. На Божия промисъл бе угодно той, който добре управляваше монашеското общежитие, да стане архипастир на словесното Христово стадо. Веднъж Пресвета Богородица се яви насън пред Българския Охридски архиепископ Евстатий и му каза:
- Не отлагай да поставиш светилника на свещник - не отлагай да поставиш Иларион, наставника на монашеското общежитие, за пастир на Мъгленците, защото той мнозина ще обърне от заблуда към светлината на богопознанието.
Като чу тези думи и щом се увери, че видението действително беше от Бога, архиепископът веднага се зае да изпълни на дело онова, което му беше заповядано. Същата нощ на блажения Иларион се яви насън Божествено видение и глас свише му каза:
- Ето, днес ще започна да те издигам изсред Моя народ (Пс.88:20)! "Аз, Господ, те призовах в правда, ще те държа за ръка и ще те пазя, ще те поставя завет за народа, светлина за езичниците, за да отвориш очите на слепи, да изведеш вързаните от затвор и седящите в тъмнина - от тъмница" (Ис.42:6-7).
Св. Иларион скърбеше за раздялата си с братята, но смирено се покори на Божията воля.
Няколко дни след това, през 1134 г., той бе ръкоположен за епископ на Мъгленската епархия от споменатия Български архиепископ. Когато пристигна в град Мъглен, той влезе в съборната църква и целуна светите икони, отправи към Бога гореща молитва за своето паство, благослови ги и изпълни душите им с истинска радост в Господа. На първо място светителят ги поучаваше да пазят светата Православна вяра, ревностно да изпълняват Господните заповеди и много да се пазят от хитро измислената съблазън на всякакви ереси, според думите на св. цар Давид: "Аз ли да не мразя онези, които мразят Тебе, Господи" (Пс.138:21). Увещаваше ги да стоят твърдо в Едната Свята, Съборна и Апостолска Църква, и да странят от всеки човек, който постъпва безчинно (2Сол.3:6), да вярват в Пресветата, единосъщна и неразделна Троица - Отец, Син и Свети Дух, във въплътяването на Богочовека Христос и в силата на светия и животворящ Кръст, който е непобедимо оръжие срещу невидимите врагове. Учеше ги да почитат мощите на Божиите угодници, а от еретиците да се отвръщат и да ненавиждат техните богохулни учения. Това и много други назидателни неща им каза блаженият архипастир. След това ги благослови и ги пусна да си отидат с мир.
Християните от околността искрено се радваха и прославяха Бога, Който ги е поверил на грижите на добрия пастир и светия учител във Вярата - Иларион. Но еретиците, чиято цел беше да разпръснат и разграбят словесното Христово стадо, се изпълваха със завист и гняв срещу него.
Скоро св. Иларион узна, че сред жителите на околността върлуват много зли вълци и слуги на дявола - проповедници на манихейска, арменска и богомилска ереси, които бяха заразили с духовната болест на лъжеучението си голяма част от народа. С мъка на сърце светителят гледаше как те старателно работят за да придобият колкото се може повече човешки души за своя баща - дявола, и се молеше на всесилния Бог да избави хората от тази гибел за душите им. В своите проповеди към народа той много често им говореше за светата Православна вяра и ги увещаваше твърдо да се държат за нея, която е единствено спасителна и единствено тя е запазила в цялост и пълнота Божественото учение на Спасителя Христа, предадено ни от светите Апостоли и от техните приемници.
Изобличавани от Божия угодник, еретиците много се дразнеха. Сърцата им - свърталища на гордост, богохулство и всякакви други страсти - се късаха от завист и омраза срещу него. Често пъти те му правеха пакости и спореха с него за да го изкушават. Но св. Иларион, запазил чиста своята съвест, не се страхуваше от тях, нито от смъртта, и твърдо защитаваше светата Православна вяра. Веднъж при него дойдоха с привидна кротост едни вълци, облечени в овча кожа, а именно - защитниците на нечестивата манихейска ерес.
Манихейската ерес се е появила в средата на III в., а названието си получила от името на нейния основател Манес. По произход вероятно вавилонец, той се самообявил за Божий пратеник и съставил своето учение, което първоначално нямало нищо общо с Християнството, а било съвсем нова религия. Едва по-късно в него започнали да се използват понятия, взети от Християнството, но в съвсем друг смисъл. Манихейството по своята същност по-скоро се приближавало до гностицизма.
Те го изкушаваха и се опитваха да го хванат на дума, както някога фарисеите вършеха това със Спасителя (Мат.22:15). Но разбира се, сами се оплетоха в своите мрежи. Попитаха го:
- Ние казваме, че добрият Бог е направил небето, а земята и всичко по нея е сътворил друг, зъл творец. Как така вие ни противоречите и не се покорявате на истината?
На това св. Иларион им отговори:
- Чуйте какво казва Христос в Евангелието: "Учението Ми не е Мое, а на Отца, Който Ме е пратил" (Иоан.7:16). Затова и аз няма да говоря от себе си, но от Христовото Евангелие и от Апостола, на които и вие мислите че се основавате. Затова, ако желаете да чуете отговора ми, оставете гордостта си и ме изслушайте. Как така вие казвате, че добрият Бог създал само небето, а за земята и за всичко по нея измисляте друг творец? А някои от вас и самото небе заедно с всичко в него наричат творение на врага. Ако небето според вас е дело на лукавия, как тогава добрият Бог пребъдва в Небесата? Спасителят ни предаде онази чудна молитва и ни научи да се молим така: "Отче наш, Който си на Небесата,... да бъде Твоята воля, както на небето, тъй и на земята..." (Мат.6:9-10). Освен това Той е казал: "Ако простите на човеците съгрешенията им, и на вас ще прости Небесният ви Отец" (ст.14). И още: "Който изпълни волята на Моя Отец Небесен, той Ми е брат, и сестра, и майка" (12:50). Кой би могъл да възрази нещо, когато Сам Спасителят ни проповядва, че Неговият Отец е Небесен? Но и още по-ясно Той е казал за това: "Прославям Те, Отче, Господи на небето и на земята!" (11:25). Тук ясно нарича Бога не само Господ на небето, но и Господ на земята. Виждате ли, че докато мислите да се обосновавате с думите на Евангелието, вие тъкмо от тях се опровергавате? Какво каза Спасителят на апостол Петър: "Ще ти дам ключовете на Царството Небесно" (16:19). А чуйте и това: "И като се кръсти, Иисус веднага излезе от водата, и ето, отвориха Му се небесата" (3:16) Как се е отворило за кръщавания Син на добрия Отец небето, ако то е създание на лукавия? Но и защо се отвориха? "Видях Духа да слиза от небето като гълъб" - свидетелства св. Иоан (Иоан.1:32). Ето изобличението на вашето нечестие с няколко думи! Как така Божият Дух ще приеме образ на гълъб, който според вас е творение на лукавия, и ще слезе над Господа? И още: "Ето, глас от небесата, който казваше: Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение" (Мат.3:17) Кой е Този? Кой се кръщаваше във водата? Над Кого се отвориха небесата и слезе оттам Духът на Отца във вид на гълъб!? Ето, ясно показахме истината, че Бог е Творец на небето и на земята заедно с всички твари, които са на тях!
А как така наричате "горен Иерусалим" Пречистата Богородица? От кое Писание, от кой свят пророк или апостол го взехте това? Кого имахте за учител в такова едно безумие, за да провалите себе си в гибелната пропаст, когато евангелист Матей недвусмислено и ясно говори: "Рождението на Иисуса Христа стана тъй... След сгодяването на майка Му Мария за Иосифа, преди още да бяха се те събрали, оказа се, че тя е непразна от Духа Светаго?" (1:18). И след подробно описание на раждането Му, казва за мъдреците: "Като влязоха в къщата, видяха Младенеца с майка Му Мария, и паднаха та Му се поклониха" (2:11). Също така и св. Лука разказва за раждането на Господа по плът от св. Дева Мария. И много други свидетелства ще намерите в евангелските и апостолските книги, че Пречистата Богородица Мария е родила по плът Господа Иисуса Христа. Затова и Сам Спасителят много пъти в Евангелието нарича Себе Си Син Човечески. Ето и тук ви показахме истината, именно - че евангелистите никъде не са нарекли св. Богородица "горен Иерусалим", както вие си мислите.
А откъде изнамерихте това хулно и богоненавистно учение, което и демоните не смеят да изрекат: защото и те изповядваха Христа за Син Давидов, а вие безсрамно дръзвате да говорите, че Той донесъл плътта Си от небесата? Ако тялото Христово беше небесно, не трябваше да подлежи на човешки страдания: глад и жажда, сън и умора, печал и сълзи. Ако беше небесен човек, с когото в един състав се съединило Божието Слово, Той не би бил тленен и смъртен, защото небесните жители са нетленни и безсмъртни. Тогава каква нужда имаше да се въплъщава от светата Дева? И не само това, но и след възкресението Си, Той увери Своите ученици, че Неговата плът, която възприе от нас, човеците, не е привидение или плод на въображението. Спасителят рече: "Вижте ръцете Ми и нозете Ми, че съм Самият Аз; попипайте Ме и вижте; защото духът няма плът и кости, както виждате Мене да имам" (Лук. 24:39). Ако би бил привидение, тогава до чии ребра се докосна апостол Тома? Чуйте и великия Павел, който говори на евреите: "Понеже децата са участници в плът и кръв, то и Той еднакво взе участие в същите" (Евр.2:14). И за да отхвърли мнението за някаква небесна плът, той прибавя: "Защото не от Ангели приема естество, но от потомството Авраамово приема; затова длъжен бе да прилича по всичко на братята" (2:16-17). Ето, така става ясно, че Христос е възприел тленна и смъртна плът от Пречистата Богородица Мария.
Откъде измислихте и следващото си гибелно за душата мъдруване, че старозаветният закон уж бил от лукавия? О, хора, издигнете се над тъмнината, която ви е обхванала! Отърсете от очите си съня на безчувствието! Ако старозаветният закон би бил от лукавия, тогава защо на въпроса: коя от заповедите на ветхозаветния закон е първа и най-голяма, Спасителят отговори: "Първа от всички заповеди е: "Слушай, Израилю! Господ Бог наш е един Господ" (Марк.12:28-29)? И когато запиталият се съгласи, Той пак му отговори: "Не си далеч от царството Божие" (ст.34). Ако Моисеевото законодателство би произхождало от врага, тогава как законодателствува да признаваме единия истински Господ Бог? Ако ли Моисей проповядва единия Господ Бог, къде остават приписващите ветхозаветното законодателство на лукавия? Наистина, древният закон е Божествен - затова проповедникът на истината, св. апостол Павел, възкликва: "Какво, прочее, ще кажем? Нима законът е грях? Съвсем не" (Рим.7:7). И добавя: "Защото знаем, че законът е духовен" (ст.14). И още: "С вътрешния си човек намирам услада в Божия закон" (ст.22), "и тъй, сам аз с ума си служа на Божия закон, а с плътта - на греховния закон" (ст.25). И пак: "Тъй че законът е свет, и заповедта - света, праведна и добра" (ст.12).
При всичките ваши нелепости смеете още и светия Кръст да хулите и да го наричате "вражда", без да се срамувате от Апостолите. Ако следвате апостолските Предания, както се изтъквате, защо не се покланяте на Кръста? Нали апостол Павел казва: "На мене да ми не дава Господ да се хваля, освен с Кръста на Господа нашего Иисуса Христа, чрез който за мене светът е разпнат и аз за света" (Гал.614)? И пак: "Словото за Кръста е безумство за ония, които гинат, а за нас, които се спасяваме, е сила Божия" (1Кор.1:18). А ако Кръстът е Божия сила, както и е, защо тогава не вярвате на Божията сила? Казвате, че вярвате на апостолските думи: "С вяра Авраам" направи това и това (Евр.11:17). Но вярата е нещо неизследимо и съвсем не може да се изрази с плътски език. С вяра се получава очакваното, което всички Светии с вяра и получиха. Като сте приели и вие такава вяра, поклонете се на Кръста, т.е. на Божията сила! Всички Христови дела и чудеса са велики, но най-велик от всичките е животворящият Кръст. С нищо друго, а само с Кръста смъртта е обезсилена, грехът на прародителите Адам и Ева е унищожен, адът е потъпкан, дарено ни е възкресението и ни се даде сила да се издигнем над суетния живот и да не се страхуваме дори от самата смърт. Как станахме чеда Божии и наследници на Царството, ако не чрез Кръста на Господа Иисуса Христа? Чрез него всичко се прави: "Които се кръстихме в Христа, в Неговата смърт се кръстихме" (Рим.6:3), "в Христа се облякохме" (Гал.3:27). Защото Христос е "Божия сила и Божия премъдрост" (1Кор.1:23). Ето вижте, Христовата смърт - т.е. Христовият Кръст - ни е облякла с Божия сила и премъдрост. Той е даденият ни знак на лицето, както на Израиля обрезанието. Заради него ние, християните, нямаме духовно общение с неверниците, а помежду си сме едно. Той е наш щит, оръжие и победа срещу дявола. Той е нашият печат, за да не се докосне до нас губителят (Изх.12:7,12,29). Той изправя падналите и утвърждава стоящите, той е опора на немощните, жезъл на пастирите и ръководител на верните - той е дървото на вечния живот (Бит.2:9). Това именно свето Дърво, скъпо за сърцето на всеки християнин, ние с право почитаме и достойно му се покланяме - защото на него Христос принесе Себе Си в жертва заради нас и то се освети от Неговото свето тяло и кръв. Покланяме се също и на образа на честния Кръст, макар и да е направен от друга материя - но почитаме не материята, а първообраза и разпнатия на него Христос. Сам Спасителят каза на Своите ученици: "Тогава ще се яви на небето знамението на Сина Човечески" (Мат.24:30), а то е честният Кръст. Затова и Ангелът рече на жените - мироносици след възкресението на Христа: "Зная, че търсите разпнатия Иисус" (Мат.28:5), и апостолът говори: "ние проповядваме Христа разпнатия" (1Кор.1:23). Не е казал "прободения", а "разпнатия"! ("Разпнат" на гръцки е "ставротис": тази дума се образува от основата "ставрос" - "кръст") Някога дървото на живота, насадено в рая (Бит.2:9), беше предобраз на честния Кръст. Понеже смъртта дойде заради дърво, затова пак чрез дърво трябваше да се даде живот и възкресение. Яков положи ръце кръстообразно за да благослови Иосифовите синове (Бит.48:13-19). Моисей с жезъла си кръстообразно осени и раздели морето (Изх.14:21,27). С една дума казано, чрез Кръста се извърши спасението на целия свят.
Така св. Иларион затули устата на цялото нечестиво сборище. Еретиците изпитваха неописуем срам, стояха и не знаеха какво да кажат, онемели като риби, и се учудваха на благодатната сила, лъхаща от думите на Христовия архиерей и така чужда на техните еретически лъжемъдрувания. Нищо не можаха да му възразят и размишляваха в себе си какво да правят. А св. Иларион отново продължи да ги изобличава.
- Ако Христос се е въплътил призрачно - казваше им, - както вие мислите, или ако е донесъл плътта Си от небето, как тогава е бил обрязан на осмия ден според ветхозаветния закон (Лук.2:21)? Само този факт е достатъчен, за да замлъкнат устите на неразумните. Защото обрязваното беше плът, сродна на нашата, и по този начин става ясно, че наистина Божият Син е приел човешко тяло от Пречистата Дева. Откъде пък измислихте, че тялото на Господа било от злото начало? Ако дръзвате да го приписвате на злото начало, тогава как злото се е съединило с доброто? Как добрият Бог е понесъл това - в зло тяло да извърши спасението на света, и как го е поставил да седне отдясно на Отца? Ако лукавият беше законодател на Стария Завет, как тогава Христос казва: "Изследвайте Писанията, защото вие мислите, чрез тях да имате живот вечен" (Иоан.5:39)? А тук под "Писания" Той разбира Моисеевите книги и тези на другите пророци, защото все още ги нямаше книгите на новозаветната благодат. Но как може да се намери вечен живот в писания, в които лукавият законодателства и заповядва? И защо на друго място Христос казва: "Ако да бяхте вярвали на Моисей, щяхте да повярвате и на Мене, защото той за Мене писа" (ст.46)? И не е рекъл: "ако в нещо бихте вярвали на Моисей", но просто го проповядва достоен за вяра. Ако ветхозаветното Писание е от злото начало, как апостол Павел в посланието си към римляните казва, че Бог чрез Своите пророци в светите им писания предвъзвести за Своя Син, Който се роди по плът от Давидовото семе (Рим.1:2-3)? Ако пък пророците са Божии и писанията им, чрез които Бог е предвъзвестил за Своя Син, са свети, тогава как може Старият Завет да се приписва на лукавия? Св. евангелист Марк е казал: "Начало на Евангелието на Иисуса Христа, Сина Божий, както е писано у пророците" (Марк.1:1-2). Също и в Евангелията много пъти е писано: "За да се сбъдне реченото чрез пророк еди кой си" (напр.Мат. 1:22). Щом според апостол Павел "се яви Божията правда, засвидетелствана от закона и пророците" (Рим.3:21), как вие смятате, че законът и пророците не са вдъхновени от добрия Бог?
Ето, доказах ви от Евангелието и Апостола, че Бог е Творец на небето и на земята, и на всяка твар, че Ветхият и Новият закон са дадени от Него и че Христос възприе нашата тленна и смъртна плът от Пречистата Дева Мария, обожестви я, възнесе я на небесата и я постави да седне отдясно на Отца; а също - че Той спаси човешкия род чрез Своя Кръст. Затова излезте от тъмнината, която ви е обхванала, и оставете празнословието и лъжата; познайте истината и ходете в нейната светлина! Ето какво казва сега за вас Господ: "Ако не бях дошъл и не бях им говорил, грях не щяха да имат; а сега нямат извинение за греха си" (Иоан.15:22). И така, пристъпете към светата Православна Църква и приемете банята на Кръщението и благодатта на Св. Дух за опрощаване на греховете! Ето, за вас се радва Небесният Отец и заколва угоения телец по случай вашето обръщане (Лук.15:23-24), събира приятели и съседи да се възрадват и те задето ви е намерил.
Като чуха всичко това, те дойдоха в умиление и сякаш се събудиха от някакъв сън. Паднаха пред светителя и го молеха да ги удостои със св. Кръщение. Бог им отвори очите за да разберат несъстоятелността на своята вяра: тогава те пристъпиха към Православната Църква и се присъединиха към избраното Христово стадо. Всичко това радваше сърцата на православните християни - те тържествуваха духом и непрестанно отправяха благодарност към Бога и към своя архипастир за спасението на толкова много души.
После пристъпиха към него водачите на богопротивната арменска ерес, изпълнени с гняв и завист. Отрупаха го с хулни думи и го нарекоха "съблазнител", макар че всъщност самите те бяха синове на мрака и на съблазънта. Св. Иларион не се смущаваше от тях и не преставаше да проповядва светата Православна вяра - и заради неговите архипастирски грижи и богоугодни трудове много хора се присъединяваха към Христовата Църква. Тогава арменците подбудиха някои злонамерени люде да го убият, но Бог запазваше Своя угодник - той не се посрами в упованието си на Всевишния и заедно със св. цар Давид казваше: "Ако тръгна дори сред сянката на смъртта, няма да се уплаша от злото, защото Ти си с мен" (Пс.22:4). Те често идваха при него, но не за да получат полза, а търсеха в какво да го обвинят. Веднъж влязоха в спор със светителя, но като се видяха победени, нахвърлиха се върху него и безмилостно го биха с камъни, както някога евреите сториха това със светия първомъченик - архидякон Стефан. Накрая, когато вече мислеха, че е мъртъв, оставиха го. Щом дойде на себе си, св. Иларион благодари на Бога задето го удостои да пострада заради Него, и макар да изпитваше болка от раните, радваше се че претърпя страдания заради светото благочестие.
Когато научиха какво е станало с него, православните искаха да избият враговете му, но св. Иларион не им позволи.
- Не, чеда! - казваше им. - Спомнете си какво е рекъл Господ на апостол Петър: "Върни ножа си на мястото му; защото всички, които се залавят за нож, от нож ще погинат" (Мат.26:52). А също и Апостолите, когато ги биеха заради името на Господа, радостни се връщаха от синедриона на своите мъчители. Оставете ги - те не знаят какво правят!
Незлобието на светеца хвърли в недоумение лукавото и човекоубийствено арменско сборище, и вся разногласие помежду им. Както по времето на Спасителя, така и сега едни от тях казваха, че той е добър, а други казваха:
- "Не, но заблуждава народа" (Иоан.7:12).
Веднъж те пак дойдоха при св. Иларион, замаяни от гордост, хвалеха се със своята човекоизмислена заблуда, твърдяха, че уж те са православни и че точно пазят всички предания на Православната Христова Църква. Св. Иларион им отговори:
- Добре е, че започнахте от съборната Православна Църква. Съборната Православна Църква е приела Божественото учение на нашия Спасител от светите Апостоли, очевидци на живота и думите на Господа Иисуса Христа, и досега непоклатно го държи. Вие също здраво го държахте до времето на IV?я Вселенски събор в Халкидон. Но тогава, при вашия патриарх Иоан Мандакуни, ( Умрял 480 г.) се отрекохте от светата Православна Църква, приехте Евтихиевото и Диоскорово злославие, ( Монофизитската ерес. Монофизитите учели, че има само една природа в Личността на Иисус Христос - Божествената. Тази ерес е осъдена от Православната Църква на IV-я Вселенски събор (451 г.) в Халкидон) и говорите, че Христос не е приел плът като нашата, а някаква нетленна, безстрастна, тънка, несътворена, небесна. Такова хулно твърдение съборната Църква нито някога е приемала, нито го преподава. Безстрастното не се труди, не спи, не яде и не пие, нито пък се поддава на осезание с ръце. Но ако плътта на Господа беше нетленна, кой спеше в кораба (Мат.8:24)? Ако Той нямаше нашето естество, тогава кой плака за Иерусалим (Лук.19:41), кой се просълзи над Лазар (Иоан.11:35), кой беше на трапеза в дома на Симона Прокажени (Мат.26:6-7), кой уми нозете на учениците (Иоан.13:5), кой им преподаде Тайнствата (Мат.26:26-28), кой беше вързан и отведен в двора на Кайафа (ст.57), кой беше окачен на кръст (27:35), кой беше положен в гроб (ст.60) и кой след Възкресението каза на Апостолите: "Попипайте Ме и вижте; понеже духът няма плът и кости, както виждате Мене, че имам" (Лук.24:39)? Ето, ясно ви доказахме, че наистина Господ се бе облякъл в тази наша човешка плът!
Но те, макар и да виждаха истината, опитаха се да я изопачат и отговориха със следното богохулство:
- Тази Христова плът, съединена с Божеството, станала едно естество - Христос.
Тогава богомъдрият архиерей им каза:
- Ако Христос е едно естество и всичко в Него е Божеството, а Божественото естество на Христа винаги е било неразлъчно от Отца, излиза, че и Христовата плът, съединена с Христовото естество, е била неразлъчна от Отца по време на страданията Му. Е, как тогава страдаше, задържана долу, наранявана, пробождана, истински мъртва и лежаща неподвижно в гроба? Ако Христовата плът станала Божество, как Сам Христос говореше: "Боже Мой, Боже Мой! Защо си Ме оставил?" (Мат.27:46) и как каза на Мария Магдалина: "Не се допирай до Мене, защото още не съм възлязъл при Отца Си" (Иоан.20:17)? А след възкресението Си как говореше на Апостолите: "Попипайте Ме и вижте; понеже духът няма плът и кости, както виждате Мене, че имам" (Лук.24:39)? Но и много други такива места в Писанието свидетелстват за Христовото въплъщение по-ясно от гръмогласна тръба. А в трисветата песен защо прибавяте "Светий Безсмъртний, разпнал се"? Така съвсем ясно откривате своето нечестие. Ако Христовата плът е безсмъртна, нетленна и небесна, тогава как бе разпната на кръст? Ако ли пък бе разпната, как тогава я наричате Божество?
Защо в светата Литургия не принасяте втасал хляб като нас, а безквасен? Безквасният хляб е нещо юдейско, а апостол Павел ясно говори: "Древното премина: ето, всичко стана ново" (2Кор.5:17). Също и св. Иоан Златоуст казва за ветхия и новия закон: "Там буквата, а тук духът; там - животът, а тук - Дева; там - Аароновият жезъл, а тук - Кръстът; там - агнец, а тук - Христос; там - безквасници, а тук - втасал хляб".
Те се удивяваха на думите му и стояха посрамени: не знаеха какво да отвърнат. Едва след като мина малко време отговориха:
- Христос предложи на Апостолите безквасник, а не втасал хляб, защото в такова време се намирал тогава. Затова и ние принасяме безквасник за жертва.
Блаженият Иларион им отговори:
- Да допуснем, че Христос предложил на Апостолите безквасник поради притесненото време (По времето на Христовите страдания евреите ядели безквасен хляб според Моисеевия закон (Изх.12:15)) и за да не остане непредадено Тайнството на новозаветната благодат (защото малко по-късно Той щеше да бъде предаден на юдеите): какъвто хляб намерил, такъв и предложил. Но Неговите ученици и следващите по приемство първопрестолници на Църквата, светите Отци, са принасяли в жертва втасал хляб, а не безквасен - ние следваме техния пример и принасяме в жертва втасал хляб. Има и много други неща, които Христос е извършил в една форма, а Апостолите и техните приемници, наставлявани от благодатта на Светия Дух, която им е била дадена от Спасителя, установили да се прави в по-различна форма с оглед увеличаването броя на християните и заради други необходими неща.
Ето, например, когато Христос щеше да се кръщава, не се обърна на запад за да се отрече с думите Си от сатаната, нито изговори Символа на вярата, нито поиска молитвите на Кръщението, нито в купел се кръсти, нито се помаза със св. Миро, нито след Кръщението веднага се причасти с Тялото и Кръвта Господни. Освен това Христос не преподаде в църква духовното Тайнство на Светата Евхаристия, а в горницата на трапеза: най-напред седнал Той се хранеше с други ястия, не беше облечен в свещенически одежди, нито изрече молитвите на нашето сегашно свещенодействие с псалми и песнопения. А ние извършваме св. Литургия в църквите и върху духовния жертвеник - светата Трапеза, без да сме яли нещо от сутринта, прави и облечени в светителски одежди: но с всичко това не нарушаваме богоустановеното Тайнство, а правим последованието на службата още по-благочинно. Защото Апостолите и истинските пастири след тях - учителите на Православната Църква - всички те, ръководени от Божия Дух и просвещавани свише, едно отмениха, друго разшириха, а това правеха за по-голяма полза и заповядваха с Божия любов.
Разбира се, това се отнася единствено за външната форма на църковните Тайнства и обреди, но не и за тяхната същност. Промяната на същността на едно Тайнство или обред е негово изопачаване - това е характерно за ересите и разколите. А в Православната Църква светите Отци понякога, когато обстоятелствата налагали, са правили известни промени във външната форма на извършването на Тайнствата. Например, св. Иоан Златоуст е установил (ок. нач. на V в.) Светите Тайни да се преподават на християните с лъжица от чаша (св. Потир), а не както е било дотогава - в ръце, за да се предотврати разливането на Светите Дарове или изпущането им на земята.
Но ако разгледаме по-внимателно въпроса, ще видим, че хлябът, който Христос предложил на учениците Си, не е бил без квас. Законът за Пасхата гласи: "От четиринадесетия ден на първия месец вечерта яжте безквасен хляб до вечерта на двадесет и първия ден от същия месец. Седем дни не бива да има квас в домовете ви!" (Изх.12:18-19) А Христос извърши Пасхата според старозаветния закон и преподаде Тайната вечеря преди 14-я ден, именно - в 13-я, в който ден всички свободно ядяха втасал хляб. Ако някой възрази, че Христос извършил ветхозаконната Пасха и ял заедно с учениците Си безквасен хляб с горчиви треви, той нека отговори, откъде можеха да имат безквасен хляб в онзи ден?
А на св. Литургия защо не принасяте вино смесено с вода, а само вино без вода, и по такъв начин изразявате вярата си в едно естество на Христа? Св. Григорий Богослов е казал , че изтеклите от Христовото ребро кръв и вода Го показват от една страна като човек, а от друга - повече от човек. Затова, когато някой пристъпва към Жертвеника да се причасти с Христовата Кръв от св. Чаша, той трябва да мисли, че е допрял устата си към прободеното Христово ребро и оттам пие. А от Христовото ребро изтече не само кръв, но и вода. Св. апостол Яков, брат Господен, свидетелства в своята Литургия, че в чашата, от която Христос даде на Апостолите да пият, е било смесено вино с вода, и казва: "Взе чашата, вля вино и вода, благодари, благослови, даде им и рече: "Пийте от нея всички, това е Моята кръв, която се излива за вас и за мнозина!" Бог, Който отнапред знае всичко, действително предложи на учениците Си това, което после изтече от Неговите пречисти ребра.
Но вие и Кръста не почитате, от каквото и да е направен, ако не го кръстите като човек, ако не забиете гвоздеи в него, и не го помажете с жертвена кръв. А от друга страна считате, че освещавате себе си, когато правите кръст с ръка на челото си, или при кръщение, или във вашите литургии, и на много други неща. О, арменци, и на вас трябва да се кажат думите на пророка: "Приемете поучението (на правдата), за да не се прогневи Господ" над вас (Пс.2:12), и се осъзнайте от своето заблуждение и духовна слепота! Ако Кръстът, изобразен с ръка, освещава всичко, на което се положи - и водата на Кръщението, и елея, и Мирото, и лицата на вярващите, и хляба на Тайнството, и свещената Чаша, или с една дума: всичко - как тогава вие "освещавате" чрез кръщение и кръв Кръста, от каквато и материя да бъде той изработен, сякаш е скверен и мерзък!? Как Кръстът, който освещава Кръщението и Жертвата, бива освещаван чрез осветените от него неща? Както преди Христовото разпятие кръстът беше оръдие за смърт и образът му беше проклет, така след като Христос бе прикован на него, самият той се освети от кръвта Господня и неговият образ стана освещение за всички християни. Или, казано с други думи: първоначално кръстът служеше за да се убиват на него хора, а сега той е непобедима сила, която поразява демоните. Затова и св. Григорий, просветителят на Армения, постави на някои места дървени кръстове, заповяда да им се покланят и да прибягват към тях като към средство за освещаване, преди още да бъде той ръкоположен за архиерей и без да ги е осветил предварително чрез някакво кръщение или кръв, както вие правите сега.
Ще ви попитам и още нещо: защо постите Арцивуриевия пост?
А те в един глас му отвърнаха:
- Постим този пост заради някойси арменец Сергий, който пострадал мъченически на наша земя.
Тогава св. Иларион им каза:
- Вие самите сте злославни, и как ще докажете, че този Сергий е бил православен и е пострадал за Христа? А ние виждаме, че никой пророк, апостол, мъченик или преподобен, нито самият св. Григорий, просветителят на Армения, не са оставили предание за този пост.
Арменците се затрудниха от тези думи и за да "излязат" от безизходицата си, взеха да увъртат:
- Това е - казваха - Ниневийският пост, който постиха някога жителите на град Ниневия и се избавиха от жестоката пагуба при пророк Иона.
Светецът ги попита:
- Кой ви е заповядал да постите езически пост, който датира от много години преди въплътяването на Христа? Нито светите Апостоли споменават за такъв пост, нито пък някой събор на свети отци го предписва. Ако ни е забранено да постим еврейските пости, които Бог беше заповядал чрез Моисей, то колко повече постите на нечестивите езичници?!
Те недоумяваха какво да отговорят и казаха:
- Това е Адамовият пост, след като бе изгонен от рая на сладостта (Бит.2:15).
Св. Иларион веднага ги изобличи:
- Моисей писа за Сътворението на света и за Адам, но никъде не споменава за такъв пост. Откъде го измисляте и говорите, че бил Адамов пост?
- Това е - рекоха му следващото, което се сетиха - пост на Армения: тъй постеха арменците, когато щяха да бъдат кръщавани от св. Григорий.
Но светецът отговори:
- Не е така, но когато ви гонеха демоните преди Кръщението, той ви заповяда да постите 60 дни, а после когато щеше да ви кръщава, заповяда ви да постите 30 дни, както е писано в арменските книги. Но нито единият пост, нито другият е наречен Арцивуриев.
Те, вече силно засрамени, се чудеха какво да кажат и заявиха, че това е постът на Константин Велики, който той постил, когато щял да се кръщава. Светецът се позасмя на поредната им измислица.
- Ех, несмислени и мудни по сърце да вярвате на истината (Лук.24:25)! Изследвайте Писанията (Иоан.5:39) и от тях ще се уверите, че никой пост в света не е царски, нито пък някой е споменал за такъв пост след св. Константин Велики. Никой свети събор и никой св. отец не споменава за такъв пост! Ето, вие говорите различно и несъгласувано, и по този начин показахте, че този ваш пост е незаконен, мерзък и недостоен дори християнското ухо да слуша за него. А аз ще ви кажа истината за него, която и самите вие може би добре знаете. Някойси Сергий, учител на арменската ерес, имаше куче, което се наричаше Арцивурий. По бесовско действие то беше предвестник на Сергий: отиваше преди него на мястото, където той щеше да дойде, и с идването си известяваше за пристигането му. Когато искаше да отиде в някой град или село, където живееха последователи на неговата ерес, той изпращаше предварително своето куче, а съмишлениците му, щом го видеха, излизаха на няколко километра един ден предварително за да посрещнат учителя си. Веднъж кучето било изпратено на такава служба, но било изядено от вълците. На другия ден Сергий тръгнал за селището, където го бил изпратил, и понеже никой не го посрещнал, много се оскърбил. Дошъл при учениците си и узнал, че неговият предвестник не бил дошъл - тогава изпратил да го търсят. Пратените намерили костите му и само по тях разбрали, че е изяден от вълци. Тогава Сергий заповядал на всички арменци да постят, да скърбят в определените дни в годината заради смъртта на кучето, и този пост нарекъл "Арцивуриев". Вие също следвате този устав и постите споменатия пост, но се срамувате от него и не искате да кажете истината. Такъв пост нито някой от пророците, нито някой от апостолите е предал на Църквата!
И тъй, станете от тази дълбока заблуда, която ви е обхванала! Отърсете слепотата от очите си! Пристъпете към съборната Православна Църква и се присъединете към нас, за да образуваме едно
общество и благочестно да хвалим Бога на всичко! Защото голямо безумие е да знаеш истината и да не прибегнеш към нея.
Така св. Иларион задълбочено и обстойно изобличи арменската ерес, а те стояха засрамени и нищо не можеха да му отговорят. Разотидоха се и спореха помежду си: едни хвалеха неговите думи, а други защитаваха своята ерес. А колко много бе плъзнала тогава арменската ерес, можем да си представим от това, че дори византийският император Мануил Комнин без малко не отпадна от светата Православна вяра. Но когато беше в София, болен от някаква мъчителна болест, той получи пълно изцеление след като го помазаха с елей от кандилото на св. Иоан Рилски, чиито мощи тогава почиваха в този град, и не отстъпи от светото Православие. След това св. Иларион напълно го утвърди в благочестието и изгони от него сянката на съмнението. Впоследствие и мнозина от арменците разбраха своята заблуда и се обърнаха към светата Православна Църква.
Обръщането в светото Православие на онези, които по-рано бяха в заблуда, твърде много радваше сърцето на св. Иларион, но и императорът се зарадва като научи за това, и на мнозина разказваше за добродетелния живот на този свят архипастир. Написа му и писмо, в което го увещаваше да се погрижи за очистването от богомилска ерес сред православния народ: тези, които се покаят и се отрекат от тази ерес, да присъедини към избраното Христово стадо, а закоравелите в нечестието си да бъдат прогонени далеч от православните.
По това време в България беше силно разпространена богомилската ерес. С упорита настойчивост богомилите тровеха душите на хората и им проповядваха своето лъжеучение, което всъщност представляваше дуализъм: според него злото и доброто били сами по себе си две самостоятелни начала, между които съществува борба. Св. Иларион се въоръжи с апостолска ревност и отправяше усърдни молитви към Бога за да отвърне хората от това неправилно учение. Той неуморно изобличаваше нечестието на богомилите и сваляше от тях маската на лицемерна добронамереност, с която те лъжеха другите. Предводителите на ереста се опитаха открито да спорят със светителя. А той, след като опроверга възраженията им, завърши речта си със следните думи:
- Защо вие, богомили, лъжете себе си и другите, и наричате себе си "християни", а всъщност изобщо не сте християни? Вие враждувате против Кръста на Спасителя Христос, не признавате Единия Бог както вярват християните, и хулите древното Божествено Откровение, почитано, съгласно думите на Господа, от християните! Гледате да излъжете простите хора с лицемерна кротост, а в същото време дъхът ви е изпълнен с гордост! Немислимо е да има истинско благочестие в тези, които не признават в себе си греховната повреденост на душата и не изпросват Божията благодат с молитва и смирение! За какво постите? Изпитайте искрено себе си и ще видите, че злите помисли, завистта, тщеславието, суетността, коварството, лъжата и измамата не са причинени в нас от злото вещество и не се побеждават с пост сам по себе си, но те са плод на извратеното чувство за самолюбие и затова е необходимо да се лекуват с духовни подвизи.
Действително, заради трудовете и усърдието на св. Иларион мнозина от изпадналите в богомилство осъдиха нечестието си, приеха светата Православна вяра и се присъединиха към Христовата Църква. На мястото, където те по-рано правеха събранията си, светителят се погрижи да бъде построен великолепен храм на името на светите славни и всехвални Апостоли. Около този храм събра голямо множество монаси и ги поучаваше винаги непоколебимо да се държат за правилата и уставите, оставени ни от светите Отци.
Не след дълго време майката на светителя се лиши от своя съпруг, но като гледаше духовното преуспяване и богоугодния живот на своя син св. Иларион, радваше се и отправяше благодарствени молитви към Бога. След няколко години и тя отиде при Господа. Св. Иларион я погреба с почест и извърши опелото и. Неговите грижи винаги бяха насочени към това - непрестанно "да проповядва словото, да настоява, да изобличава, да запретява и да увещава с голямо дълготърпение", и да поучава хората (2Тим.4:2) крепко да се държат за догматите на благочестието и за светата Православна вяра, и да странят от всякакви ереси и богохулни учения.
Така св. Иларион с Божия помощ утвърди и укрепи в светата Вяра православните християни, и изкорени изсред тях заразата на нечестието и еретическите заблуждения. Онези, които по-рано следваха нечестивата богомилска ерес, а сега се обърнаха към благочестието, Божият архиерей ги присъедини към словесното Христово стадо. Онези пък, които не се покориха, бяха изпратени на изгнание и заточения.
Още дълго време живя св. Иларион и винаги се стараеше да пребъдва в своите добродетели. Когато разбра, че е наближило отхождането му при Господа, свика цялото монашеско братство - много ги увещаваше да пребъдват в покорност и любов към своя отец, да изпълняват с усърдие всяко служение, което им бъде възложено, да не отстъпват от монашеските устави и ревностно да изпълняват всяка добродетел. Постави им за предстоятел един благочестив мъж на име Петър - той беше кротък и целомъдрен, от дълго време бе ученик на св. Иларион и много му послужи. После светителят се прости с тях, благослови ги и с мир предаде душата си в Божиите ръце. Той почина през 1164 г.
Останали без своя наставник, неговите духовни чеда много плакаха и скърбяха. После с голяма почит и с псалмопение погребаха мощите на светителя. Говореше се, че до 30-годишна възраст той не бе вкусвал вино.
Оттогава измина доста време и монасите, събрани от светителя, живееха заедно. Но някои от тях започнаха да нарушават предадения устав: не се подчиняваха на предстоятеля Петър, причиняваха раздори и въвеждаха ереси. Много пъти той ги съветваше да изправят живота си, но те оставаха непреклонни и упорити. Тогава св. Иларион им се яви насън, изобличи техните беззаконни дела и едни от тях безмилостно би с жезъла си, а други дори и предаде на смърт. Блаженият Петър добре знаеше за това видение и го разказа на всички останали монаси в монастира. Онези, които бяха бити, дълго време боледуваха, а предадените на смърт действително бяха намерени мъртви. Щом видяха това, другите монаси бяха обзети от страх и трепет, пребъдваха в заповяданите им правила и усърдно се стараеха да спазват монастирския устав.
Вестта за това Божие наказание над непокорните скоро се разнесе навсякъде в околността - хората се удивяваха и виждаха какво голямо дръзновение има пред Бога св. Иларион.
Господ вършеше много знамения и чудеса чрез Своя угодник. Затова отвсякъде се стичаха хора при гроба му и мнозина болни получиха изцеление. При гроба на светителя се извършваха безчислени чудеса - затова по решение на царя и на църковната власт, светите му мощи бяха извадени от земята и положени за открито поклонение в църквата. Когато отвориха ковчега, видяха, че мощите на светеца са нетленни, а от очите му изтича благоуханно миро. Тогава неговите духовни чеда се изпълниха с неизказана радост. Много благочестиви хора от околността, които бяха чули за това, идваха да се поклонят на светите му мощи, и мнозина болни получаваха изцеление.
След време военната мощ на Византийската империя отслабна, а границите на Българското царство се разширяваха. Цар Калоян ( Калоян е бил вторият приемник на Иван Асен (1186-1195). Той е бил убит през 1207 г. от своя племенник Борил, след което управлението на царството поел синът на Асен - Иван Асен II (1218-1241), пребивавал по време на злодеянието на Борил в Русия) завоюва много области от византийската територия: Тракия и Македония, Тривалия и Далмация, Неада, Елада и Етолия, превзе също и град Мъглен. Тук той намери раката с мощите на св. Иларион и слушаше колко много чудеса и знамения Бог върши чрез тях. След това царят, подбуждан от благочестива ревност, пожела да бъдат пренесени мощите на светеца в столицата Търново и ги взе със себе си. Щом разбра за пристигането на това безценно съкровище, Търновският патриарх излезе заедно с епископите и с целия църковен клир да ги посрещне със свещи и благоухано кадило, а заедно с него излязоха велможите и всички жители на града. Той с любов се поклони на мощите на Христовия архиерей, целуна ги благоговейно и плачеше от умиление. Кой би могъл да опише радостта, която изпълни тогава душата му, а също - душите на всички православни християни! После положиха светите мощи в една от църквите на града. Това стана на 21 октомври 1206 г.
След известно време се възцари Иван Асен II, който още повече разшири пределите на Българското царство. В памет на своята победа в деня на светите 40 Мъченици той построи в Търново голяма църква на тяхно име и положи в нея честните мощи на Христовия светител Иларион. В тази църква те се намираха дори до времето на турското робство ( При турското нашествие в края на XIV в. благочестиви християни от столицата ги скрили в някакво подземие, където те дълго стояли. Скоро след това, когато Българската Църква станала подвластна на гърците, те намерили светите мощи и тайно ги пренесли в Цариград. Сега не е известно къде се намират мощите на св. Иларион.) и чрез тях се извършваха много изцеления на онези, които пристъпваха с вяра, и изобилно се изливаше над християните Божията благодат по молитвите на св. Иларион, за прослава на Единия Бог в Троица - на Отца и Сина и Светия Дух - сега и винаги, и во веки веков, амин.
