Житие на преподобния наш отец Дамян Киево-Печерски, презвитер и целител

Много често ние страдаме от болести - и душевни, и телесни. А когато повикаме, по думите на св. апостол Яков, презвитерите църковни, за да се помолят над нас и да ни помажат с елей в името Господне (Як.5:14), нека молитвено да призовем и благоприятния на Господа презвитер и целител, блажения Дамян, който живя богоугодно в светия Киево-Печерски монастир по време на игуменството на преподобни Теодосий.
Този достоен за удивление инок с гореща ревност подражаваше на равноангелния живот на своя преподобен отец и наставник Теодосий, и преуспяваше във всяка добродетел. Мнозина свидетелстваха за неговия свят живот и високи духовни подвизи, за неговото смирение и послушание, за неговата покорност на всички братя. Но най-много тези, които живееха заедно с него в една килия, виждаха кротостта му, виждаха как понякога по цели нощи не спи, но с усърдие чете светите книги и често застава на молитва. Постът и въздържанието му бяха изключително строги: освен хляб и вода той нищо друго не ядеше дори до своята кончина. Затова Господ го удостои с дар на чудотворство и то такова чудотворство, с което по-рано бе прославил съименния му Свой угодник - св. безсребреник и чудотворец Дамян, а именно - благодатния дар на изцеление.
Ако се случеше някой човек да дойде в светата обител и да води дете, страдащо от болест, или голям човек да дойде болен при преподобния игумен Теодосий, той заповядваше на блажения Дамян да се помоли над болния. Тогава светият презвитер със смирение и заради послушанието (считайки себе си недостоен за дара на изцеление) извършваше молитви над болния и го помазваше с осветен елей. И по Божия благодат всички, които отиваха при него, получаваха здраве и се връщаха излекувани.
Много години блаженият Дамян се трудеше в монашеските подвизи и живя богоугодно, много дела извърши той за духовна полза и спасение на себе си и на ближните си, и се яви пред Бога достоен за вечния живот. В края на земния си живот той се разболя и преди смъртта си със сълзи се молеше на Бога.
- Господи мой Иисусе Христе - казваше в молитвата си, - удостой ме да бъда съобщник на славата на Твоите Светии и заедно с тях да бъда причастник на Твоето Царство. Моля Те, Владико, не ме разделяй от моя отец и наставник, преподобния Теодосий, но заедно с него ме приеми в Твоята светлина, която си приготвил за праведниците.
Докато той се молеше така, внезапно до леглото му застана Ангел Господен в образа на преподобни Теодосий, склони глава на гърдите му, с любов го поздравяваше и му каза:
- Ето, чедо, Господ сега ме изпрати да ти известя, че ще изпълни това, за което Му се молиш и ще стори по твоето прошение: ще бъдеш причислен към Неговите Светии и заедно с тях ще се вселиш в Царството на Небесния Владика. Когато Господ Бог ти заповяда да напуснеш този свят и те повика при Себе Си, тогава ние няма да се разделим един от друг, но ще бъдем заедно там в неизказаната светлина.
След тези думи Ангелът стана невидим. А блаженият Дамян разбра, че това бе видение от Бога, понеже не видя своя събеседник да влиза през вратата, нито да излиза през нея, но там, където се яви, на същото място стана невидим. После бързо повика брата, който се грижеше за него, и го изпрати при преподобни Теодосий с молба той да дойде при него. Светият игумен веднага дойде, а блаженият Дамян с радостно лице го попита:
- Отче, ще стане ли така, както ти сега ми се яви и ми обеща?
Но той не знаеше за явяването на Ангела и отвърна:
- Не зная, чедо, какво е това, което казваш, че съм ти обещал.
Тогава св. Дамян му разказа как се молеше на Господа и как се яви в образа на преподобния отец онзи, който му обеща, че молитвата му ще бъде изпълнена. А Духоносният Теодосий, щом чу това, прослави Бога, просълзи се и каза на блажения:
- Да, чедо, така ще стане, както ти е обещано, защото Ангел Божий ти се яви в моя образ. А аз, грешния, как бих могъл да ти обещая вечната небесна слава, приготвена за праведните?...
Радост изпълни душата на блажения Дамян, а сърцето му се стопли с добра надежда и упование на Бога. После, когато братята се събраха, той се прости с тях и с мир предаде душата си на Господа. Тогава лицето му чудно се просвети, за свидетелство, че душата му с радост се раздели от светото му тяло (Кончината на преп. Дамян е била в 1070 г. Неговите мощи почиват в Антониевата пещера в Киево-Печерската лавра.) и Божиите Ангели дойдоха да я вземат в Небесните обители.
Преподобни Теодосий заповяда да ударят клепалото за да се съберат и останалите братя, и така с молитвословия и почест погребаха в пещерата тялото на Христовия угодник, в чест и за прослава на Светата и Живоначална Троица. И нека Бог по молитвите на блажения целител Дамян да удостои и нас да бъдем във вечността там, където няма болест, нито печал, нито въздишка - в Своето Небесно Царство, амин.

Житие на преподобния наш отец Иеремия Прозорливи, Киево-Печерски

Както в древност израилският народ, така и Русия по времето на новозаветната благодат е била удостоена с пророк на име Иеремия - не древния, но нов със същото име, за когото сега и ще разкажем.
Преподобният отец Иеремия Киево-Печерски бе достигнал до такава дълбока старост, че помнеше времето на Покръстването на руския народ (988г.), станало в дните на благоверния велик княз Владимир. Тогава именно и този блажен отец бе просветен със светото Кръщение.
Не малко време след това той дойде в светия Киево-Печерски монастир при преподобните отци Антоний и Теодосий, и прие великия ангелски схимнически образ, в който богоугодно се подвизаваше и с голяма ревност следваше живота на светите Отци. Заради неговите изключителни добродетели Бог му даде дар да предсказва бъдещето, а също и да вижда помислите на хората. Ако, например, блаженият Иеремия видеше в някого лукава мисъл, отиваше при него, изобличаваше го насаме и го поучаваше да се пази от дяволските внушения. И ако се случеше някой брат от малодушие да помисли да напусне монастира, той веднага виждаше това, отиваше и разкриваше тайните му мисли, утешаваше го и го увещаваше да бъде дълготърпелив. Съветваше го да не се разколебава, но твърдо да устоява в подвига на духовната борба срещу врага на нашето спасение и ненавистника на доброто - дявола. И толкова укрепяваше този брат, че той оттогава никога повече не помисляше за напускане на монастира.
Ако блаженият Иеремия кажеше на някого, че ще му се случи еди-какво си добро или зло, думите му винаги се сбъдваха.
Така той живя много години и мнозина получиха полза за душите си от неговия дар на прозорливост. В дълбока старост преподобният отец достигна края на земните си дни († в 1074 г.) и отиде в радостта на Небесните обители.
Сега той заедно с древните пророци съзерцава открито, лице в лице, Божествените тайни на Стария по дни (Дан.7:9) - на Бога Отца, на Когото подобава слава заедно с Неговия Единороден Син и с Единосъщния Дух сега и винаги, и во веки веков, амин.

Житие на преподобния наш отец Матей Прозорливи, Киево-Печерски

Не само по име този блажен отец се уподоби на светия евангелист, но наистина - и на дело. Както на Христовия апостол бе дадено от Бога да наблюдава Етиопската страна и да изобличава неверието сред тях, така и блаженият Матей Киево-Печерски получи благодатния дар да вижда с духовните си очи наяве лицата на подземните етиопци - бесовете, и да разкрива техните тайни козни, за голяма полза на онези, които се трудят за своето спасение. Преподобният Матей беше инок в светия Киево-Печерски монастир по времето на неговите първи настоятели. Той водеше високодобродетелен живот и се трудеше в изключителни духовни подвизи - затова именно (а не даром) Бог му даде този свръхестествен дар.
Веднъж той стоеше на своето място в църквата по време на богослужение и с внимание се молеше. В един момент, обаче, подигна очи, погледна към братята, които стояха от двете страни на храма и пееха, и видя един бяс в образ на войник да ходи покрай тях. Бесът носеше в края на дрехата си някакви лепкави цветя, вземаше по едно и го хвърляше към някого от присъстващите. И ако цветето се залепеше за този брат, към когото бе хвърлено, той оставаше още малко прав, след това умът му се разслабваше, братът намираше някакво извинение пред съвестта си и излизаше от църквата. После отиваше в килията си, лягаше да спи и не се връщаше повече на това богослужение. Но щом бесът хвърлеше цвете към някого и то не залепваше за него, този брат стоеше крепко до края на богослужението (на утренята) и едва тогава отиваше в килията си. Всичко това малко по-късно сам блаженият старец Матей разказа на братята за да се пазят и да не излизат от Божия храм по време на богослужение.
Преподобният отец имаше обичай след отпуста на утренята, когато братята се разотиваха по килиите си, последен от всички да излиза от църквата. Веднъж пак така той излезе и седна до камбанарията да почине, понеже килията му се намираше далеч. И ето, видя голяма тълпа, която идваше откъм монастирските врати. Вгледа се и видя един бяс, който седеше на свиня и се хвалеше, а около него тичаха множество други бесове. Старецът ги попита:
- Къде отивате?
- При Михаил Тоболкович - отвърна му бесът, седящ на свинята.
Тогава св. Матей се огради с кръстното знамение и се прибра в килията си. Когато започна да се развиделява, той разбра какво означава видението и каза на ученика си:
- Иди и попитай дали Михаил си е в килията.
Той отиде и му отговориха, че Михаил току що е излязъл след утренята извън монастирската ограда. Тогава старецът отиде при игумена и старшите братя, и им разказа какво бе видял. После игуменът повика онзи брат, разпита какво се е случило с него и го увещаваше занапред да не излиза от монастира без благословение. Утвърди го с назидателни думи и го отпрати да отиде в килията си. След това и сам преподобният старец Матей с любов поучаваше останалите братя да стоят в килиите си, да помнят Бога и да се молят за опрощаване на греховете си.
Още докато св. Матей живееше в Киево - Печерския монастир, блаженият игумен Теодосий се упокои в Господа. След това за игумен вместо него бе избран Стефан, а след Стефан - Никон. В един от тези дни преподобният Матей видя следното видение: докато присъстваше в храма на утреня, вдигна поглед за да види игумена, блажения Никон, но неочаквано видя на игуменското място да стои едно магаре. Тогава разбра, че игуменът не е дошъл на утреня. После старецът му разказа какво бе видял, а блаженият Никон го прие за своя поука и много се каеше. Оттогава той оставяше всичко - не говорим за леност - но дори всяко нужно монастирско дело и се стараеше по обичая да отиде в църква преди всички. Така в скоро време, поучен от станалото, той съвършено се утвърди в добродетелта.
Много пъти по подобен начин блаженият старец Матей виждаше други такива неща и ги откриваше на братята за тяхна духовна полза. Той доживя до дълбока старост и с мир почина в Господа (в 1088 г.). Неговите свети мощи лежат нетленни в пещерата заедно със светите отци, а самият той, застанал пред престола на Небесния Цар, се моли за нас - да се избавим от вражеските козни и да получим вечен живот в нашия Господ и Спасител Иисус Христос, на Когото подобава слава заедно с Отца и Светия Дух сега и винаги, и во веки веков, амин.