Св. Роман бе роден в Сирия, отраснал и възпитан в град Емеса, и от ранна възраст започна да живее богоугодно, в девство и целомъдрие. Първоначално той изпълняваше длъжността клисар в една от църквите в град Берит, а по-късно, по време на царуването на Анастасий (491-518), дойде в Константинопол и работеше в църквата "Пресв. Богородица", наричана Кирска. Усърдно се трудеше в пост и молитва, а тялото си изнуряваше с много подвизи и всенощни бдения: от вечерта отиваше във Влахерна (Влахерна - местност в западната част на Константинопол), през цялата нощ стоеше там на молитва и отново се връщаше в Кирската област.
След известно време бе поставен за клисар в църквата "Св. София". Но той не умееше нито да пише, нито пък се бе изучил на книжна мъдрост. С друго, обаче, сияеше неговата проста и чиста душа - той беше премъдър с добрите си дела и с тях превъзхождаше мнозина от учените хора: неговият богопросветен разум стоеше по-високо от онези, които се увличаха в мъдруването на този свят. Над св. Роман действително се изпълняваха думите на апостол Павел: "Бог избра онова, що е безумно на тоя свят, за да посрами мъдрите" (1Кор.1:27).
Константинополският патриарх Евтимий го обичаше заради неговия добродетелен живот и виждаше колко много той се труди в църква и как с цялото си усърдие, от сърце изпълнява своето послушание - затова му даваше еднаква заплата с тази на останалите клирици. А те недоволстваха срещу патриарха и казваха:
- Такъв невежа си поставил наравно с нас!
Изпитваха омраза към Роман и му правеха пакости. Веднъж, в навечерието на Рождество Христово, когато и царят беше дошъл в храма, а Роман поставяше светилниците в църквата, клириците (Под клирици тук очевидно се имат предвид църковнослужители, поставени за четци и певци с архиерейско благословение и чрез особено чинопоследование.) го хванаха, повлякоха го към амвона и му казваха:
- Еднаква заплата с нас получаваш, затова сега отиди на амвона и изпей хвалебна песен към Бога така, както и ние правим!
Всичко това те извършиха от завист, за да му се подиграят: много добре знаеха, че той е неграмотен и не може да стори онова, което го принуждаваха. Голям срам обхвана тогава св. Роман заради поруганието от клириците, а и за това, че в църквата се беше събрал много народ, и сам императорът бе дошъл. Той се върна засрамен и се разплака.
След края на богослужението, когато всички излязоха от църквата, св. Роман падна пред иконата на Пресвета Богородица, молеше се и горчиво ридаеше. Дълго плака и се молеше, а след това стана и отиде в дома си. Там той не вкуси храна от скръб, но седна да почине и леко задряма. И ето, яви му се насън Пресвета Богородица - Утешителката на всички скърбящии държеше в ръката Си малък книжен свитък. Тя се обърна към Роман и с тих глас му каза:
- Отвори си устата!
Когато той го стори, Божията Майка постави свитъка в устата му с думите:
- Изяж това!
Св. Роман изяде и погълна хартията, след което веднага се събуди, но никого не видя - Явилата се бе станала невидима. Тогава сърцето му се изпълни с неизказана сладост и духовно утешение, и той размисляше какво е това видение. Усети в ума си, че умее да чете и да пише, и че по чуден начин е станал грамотен, понеже св. Богородица му отвори ума за да разбира Писанията, както някога Господ стори това с Апостолите (Лук.24:45). Почувства в сърцето си голяма премъдрост и със сълзи отправяше благодарност към своята Учителка, Която за толкова кратко време просвети ума му повече, отколкото други са го постигали за много години.
Скоро отново настана време за всенощното бдение. Св. Роман отиде радостен в храма и духом се веселеше за благодатта, дадена му от Пречистата Дева. Когато трябваше да се изпее кондакът, той се изкачи на амвона (защото такъв бе обичаят: кондакът да бъде изпят от един клирик на амвона) и сладкогласно запя своя кондак, който бе съставил в ума си.
"Девицата днес ражда Свръхестествения, и земята принася пещера на Непристъпния. Ангелите с пастирите славословят, а мъдреците със звездата пътешестват - понеже заради нас се роди Младенец - Предвечният Бог".
Всички с удивление го гледаха, с радост слушаха песнопението и чувстваха как думите му се докосват до сърцата им със своята благодатна сила.
След това патриархът попита св. Роман откъде е получил такава премъдрост, и той не премълча за дивното чудо на Божията Майка - разказа за Нейната благодат и прославяше своята Небесна Учителка.
С какъв срам се изпълниха тогава онези клирици, които го бяха оскърбили! Те с покаяние паднаха в нозете на св. Роман и го молеха да им прости. Патриархът незабавно го постави дякон, и от устата му като от благодатен извор започнаха да изтичат реките на божествената премъдрост. Тези, които преди го презираха за това, че беше неук, сега идваха и сами се учеха от него.
Св. Роман състави много кондаци на Господски, Богородични и на големи светийски празници - те наброяват около хиляда и дори повече; и всички твърде много го почитаха и го обичаха. Той измина пътя на своя живот богоугодно и праведно, и след кончината си се пресели в Небесните селения: и сега заедно с Ангелските чинове възпява трисветата песен на Бога во веки, амин.
Св. Роман Сладкопевец е живял във втората половина на V век, а кончината му е била в края на този век.
