Свети Киприан, митрополит Киевски и всеруски чудотворец, бил родом от България (от Търново, бел.ред.) и се отличавал със светия си живот (1), голямото си любомъдрие и начетеност в свещените книги (2). Той назидавал всички със своето боговдъхновено учение и душеспасителни наставления. Свети Киприан ревностно се подвизавал в делото на непрестанното учителство (3), наставлявал паството си да пребивава в страх Божий, всячески да се въздържа от смехотворство и празнословие и особено да усърдства в молитвата и истинското покаяние.
Той обичал тихия, безмълвен живот и затова често се оттеглял в своето митрополитско село Голенишчево. Това безметежно място било разположено между две реки - Сетун и Раменис, и било заобиколено с гъста гора. Тук той построил храм в името на тримата светители Василий Велики, Григорий Богослов и Иоан Златоуст. Тук ръкополагал епископи и свещеници и усърдно се занимавал с преписване и превод на много свещени книги от гръцки на славянски (4) език. Той написал и житие на великия чудотворец светителя Петър, митрополит на цяла Русия.
Свети Киприан се упражнявал много и в молитвата и четенето на Божествените писания. Винаги имал в ума си паметта за смъртта, страшния съд Христов, мъченията на грешниците и блаженството на праведниците.
Преуспявайки в тези богоугодни подвизи, митрополит Киприан достигнал дълбоки старини и легнал на смъртния одър в своето село Голенишчево. Четири дни преди кончината си той написал прощална грамота, в която давал прошка и благословия на всички вярващи и сам с истинско християнско любомъдрие и смирение искал прошка от тях. Свети Киприан направил така, защото знаел каква сила има смирението: то покрива греховете и насочва всичко към добро. Преди кончината си светителят заповядал на епископите и приближените си да прочетат грамотата над гроба му при неговото погребение.
В такова смирение, с благодарствена молитва на уста, той починал в Господа в година 6914 от сътворението на света (през 1406 г. от Р.Хр., бел.ред.), на шестнадесетия ден от месец септември.
Тропар на св. Киприян
Иже от Бога свыше Божественною благодатию совершен
и благими нравы украшен,
Духом Святым просвещен,
совершив святыню в страсе Божий,
сподоблен бысть благодати Божественнаго Духа,
пасый Церковь Божию Русския митрополии,
постом вся поборая, волнение претерпе,
гонение преминув, святаго Петра митрополита всегда себе в помощ призывая,
и сего помощника имея, и того стопам последуя.
Служитель благоприятный, заповеди Божия соблюдая,
Духом Божиим наставляемь, просвещая верныя люди учением словес твоих,
пощением украси житие свое,
ярем Господень измлада восприимь,
и паче всех Христа возлюби.
Того ради и архиерейским седалище почтен,
и, яко светозарное солнце, от Сербския земли произшед,
и по вся концы Русския земли добродетелию просияв,
светило явися мирови, и преставися ко Господу от сея жизни в вечный покой,
великий архиерею Божий, Киприяне митрополите,
учителю и наставниче Русския земли,
всегда предстоя Престолу Пресвятыя Троицы,
моли Господа прилежно об архиереех и о всех христианах, да спасет тебе ради души наша.
