В месец април, на 23-тия ден почитаме паметта на св. новомъченик Лазар Българин
Този смел Христов воин и добропобеден мъченик Лазар беше от пределите на България, от градче, наричано Габрово, от родители православни християни. Тръгнал от България, той дойде в Анадола и се установи в едно село, наричано Сома, което е близо до град* Пергам и стана там пастир на овце. Както пасеше овцете по едно високо и пусто място, един ден по времето, когато пладнуваше, случи се да мине оттам една туркиня, срещу която с голяма свирепост се нахвърли кучето на стадото. Лазар се събуди от лая на кучето, затича се скоро и избави жената преди да е пострадала нещо освен малко разкъсване на дрехите й. Оная подла и скверна жена тогава не прояви никакъв признак на гняв срещу Лазар, но като се върна при мъжа си, оклевети християнина с клевета ужасна и смъртна, т. е. че уж там в пустоша той я бил изнасилил, показвайки раздраното по дрехите си като белег за голямото насилие, което той уж упражнил. Щом чу това, онзи пламна от гняв и веднага се затече да намери овчара, за да го убие. И понеже не го познаваше, стреля по другаря му, но раната не беше смъртоносна и той не умря. А после, като научи от жена си (по описанието, което той й каза), че не е стрелял по врага й, и като видя, че раненият не е умрял, размисли, че нападнатият може да го даде под съд, понеже беше напълно невинен и непричастен. От това, казвам, като се уплаши варваринът, подбуди роднините на жена си да отидат да опишат в съда насилието и дързостта на ромееца* и да защитят честта й, за да не останела сродницата им обругана, сякаш доброволно е прелюбодействала.
Тук "ромеец" е употребено със значение на "християнин", каквото е било обичайното определение за християнските поданници на падишаха - "рум миллет" (б. пр.)
Лазар разбра от гнева на агарянина как онази проклетница е преиначила нещата и че му е скроила клевета, но не му се виждаше добре да се укрие, за да не потвърди с укриването си обвинението. Затуй остана открито при стадото си, за да покаже, че като невинен и непричастен не подозира нищо да го заплашва.
И тъй, след като клеветата и обвинението беше представено на агата от мъжа и сродниците на туркинята, той веднага изпрати и доведоха Лазар и ранения. След това доведоха жената-обвинител със сродниците й. И докато за ранения агарянинът се оправда, че искайки да си отмъсти на поругателя на жена му, го наранил по грешка, понеже не го познавал, то цялото обвинение и цялото престъпление беше стоварено върху Лазар.
И какво стана? Раненият се избави, а невинният Лазар беше осъден на затвор на 7 април. И понеже оскърблението и безчестието на жената се разгласи и се разказваше не като лъжливо и скроено, каквото си беше, а като истинско и действително, затова роднините й обещаха на агата хиляда гроша с искането или да потурчи Лазар, или да го обеси, та да заличат охулването на рода си. И агата твърде много желаеше да получи хилядата гроша, но кадията не даваше позволение нито за едното, нито за другото, защото и от страната на Лазар имаше свидетели, които свидетелстваха за случая как е станало и доказваха, че обвинението е клевета и лъжа и че Лазар е невинен.
И тъй, агата изостави свидетелствата на другите и пожела да научи истината направо от Лазар. Затова нареди и го биха по краката умерено, за да признае сам истината. Но когато той разказа случая, както беше в действителност, а не както го искаше агата, тоя заповяда и го поставиха във вериги и в тумрук*, и остана така да се мъчи до 22 април. В ония дни, докато мъченикът бе изтезаван в затвора, дойдоха някои негови съотечественици българи, за да го утешат, но той им рече да се скрият, за да не ги залови агата и да иска пари, за да го откупят - това той никак не желаеше.
* Тумрук - окови за краката от две успоредни тежки дървета с дупки между тях за двата крака; стегалка (б. пр.)
Колкото минаваха дните, толкова агата се вбесяваше, от една страна, понеже имаше опасност да загуби хилядата гроша от агаряните (защото човекът не искаше да се потурчи, а нямаше позволение от кадията да го обеси) и, от друга, понеже не се яви никой от страна на осъдения да плати, за да го избави, както тоя смяташе, и така да се възпълни липсващото възнаграждение.
И тъй, той заповяда и го доведоха пред него. Той с много ласкателства и хитрости го подтикваше да се погурчи, за да му подари живота и колкото още благодеяния желаеше. А главната му цел беше да получи от агаряните хилядата гроша. Но понеже Лазар не се измами да склони пред ласкателствата и обещанията му, а от това имаше опасност агата да загуби обещаното, затуй той нареди на кехаята си да изпрати да приберат 40-те овце, които бяха собствени на Лазар (понеже всички останали бяха чужди). Сетне на следващия ден, който се падаше вторник от Томината седмица (Седмицата след Томина неделя, т.е. втората след Великден, б. пр.), двадесет и втори април, още от сутринта нареди на стражите си да го мъчат най-жестоко по какъвто начин намерят и могат чак до вечерта, тъй че вечерта да го намери или потурчен, или мъртъв от многото и различни мъчения. Като се разпореди за това, той се качи на коня си и отиде навън да гуляе с други.
Получили такава заповед, онези проклетници в желанието си да угодят на своя ага не им стигаше естествената им жестокост и безчовечност, но пожелаха да се проявят още по-свирепи и по-големи зверове. Затуй се напиха добре, за да не изпитват никаква жал и съчувствие към страданията на мъченика, и тогава започнаха. И най-напред нажежиха толкова железа, колкото бяха мъчителите, и безжалостно гориха една по една всички части на тялото му в продължение на много часове, принуждавайки го да произнесе изповядването на вярата и. ()Мюсюлманската изповедна формула (наричана "салават") гласи: "Няма друг бог освен аллах и Мохамед е негов пророк". Произнасянето й, макар по принуда или на шега, се смятало вече за приемане на мюсюлманската вяра (б. пр.).
След това ужасно обгаряне по цялото му тяло няколко души хванаха най-тежкия тумрук, който имаха в затвора, сложиха го върху гърдите му и упражниха голямо насилие да изрече изповядването на тяхната антихристовска вяра. А мъченикът правеше тъкмо обратното и изповядваше открито нашия Господ Иисус Христос, и призоваваше Неговата божествена помощ по молитвите на светия славен великомъченик Георги (понеже това ставаше на 22 април, в навечерието на паметта на великомъченика), а вярата на онези и всичко свързано с нея той хулеше и оскърбяваше без страх. Те пък, като чуха това, още повече се разпали гневът им и понеже бяха обгорили цялото му тяло с нажежените железа и нямаха какво по-страшно да му сторят, затова с голяма ярост изтеглиха езика му навън и го обгориха и него с нажежено желязо, и то така ужасно и безмилостно, че половината му, до която се докосваше желязото, бе изгорена, а другата половина, от страната на гърлото му, изсъхна и той остана напълно ням. И понеже занапред нямаше език, за да говори и да изрече салавата, за който беше целият им копнеж, те се стремяха да получат съгласието му със знак или кимване на главата. Но като не стана и това, поставиха на слепоочията му ашици и обвиха главата му с въже. Така страшно го измъчваха много време и повредиха едното му око. Към две неща се стремяха те: едното, ако успеят да променят мнението му и да приеме религията им; другото, ако това не стане, да го умъртвят с мъчителна смърт. Затова, като се отчаяха за първото, те се заловиха за второто, сиреч да го умъртвят според заповедта на тиранина. А най-удобният и лек начин да го умъртвят беше да го обезглавят, но надеждата, че ще го обърнат в мохамеданство ги караше да се мъчат дълги часове с много усилия и много мъчения да сторят онова, което за един миг би сторил мечът. Най-накрая донесоха един бронзов тас, страшно нагорещен, и му го поставиха върху мъченическата глава като някакъв свещен венец на подвизите на мъченика. Това в крайна сметка го удостои с небесните и нетленни венци. Защото щом му поставиха нажежения тас, оттогава той вече остана като мъртъв бездиханен и неподвижен до такава степен, че мъчителите, като го видяха, че вече едва диша, оставиха го там мъртъв непогребан, да дойде агата да го намери мъртъв, както беше наредил.
И всичко това тъй се случи. А по заход слънце отиде в конака на агата един праматар загорчанин* на име Иоан, който упражняваше лечителското изкуство и като лекар на конака имаше смелост да ходи там. И като намери удобен случай, той застана на прозореца на затвора, за да каже нещо на мъченика, да го укрепи във вярата и да го насърчи към мъченичество. И го видя, че е седнал, че е добре и (о, дивно и свръхестествено чудо!) че говори безпрепятствено. Не знаейки, прочее, какво е изпатил мъченикът през този ден, той начена да го съветва да бъде твърд във вярата и че, ако дори го измъчват, трябва да търпи заради любовта Христова. И други такива неща му говореше с тих глас на турски език, защото мъченикът не знаеше гръцки. А той му отвърна:
* От Загора, село в Тесалия, в подножието на пл. Пилион. Името е от славянски произход, но няма нищо общо със Стара Загора в България (б. пр.)
- Че какво друго още да ми сторят? Направиха днес с мене това и това - и изброи всичко, каквото му бяха сторили. - Тъй че не се бой - му казва, - защото аз добре познах силата Христова в мене. Само от това се страхувам аз - да не би да се отегчат да ме измъчват и да ме изоставят. Затуй те моля да се застъпиш, да не се бавят да ме измъчват, а да ме убият!
И благословеният Иоан ги подкани да го убият, казвайки:
- Какво го пазите тоя човек толкова дни? Разбрахте, че всичко е клевета. Но понеже неговите обвинители настояват и търсят отплата, убийте го, да се оттървете и вие, и той!
И не само с думи ги подтикваше, но и бакшиш им даде.
Та тъй постъпи Иоан. А Бог, Който изпълнява волята на ония, които Му се боят, ето как устрои нещата. Агата, като се върна от гуляя си, не разпитва вечерта за мъченика. А на сутринта Иоан пак отиде в конака, застана до прозореца на затвора и разговаряше на висок глас с мъченика. И онзи също му отговаряше на висок глас. Агата чу гласа на Лазар и го разпозна. Тогава извиква разгневен стражите си, дето им беше заповядал да го измъчват, и им казва:
- Какво направихте вчера с тоя ромеец? Не ви ли наредих: или да го накарате да се потурчи, или да го убиете?
- Да! - отговориха ония. - Оставихме го мъртъв, без да диша!
- Ами защо - казва - сега говори и е добре? Значи, ме мамите - казва - и лъжливо ми рекохте, че сте го измъчвали!
Тогава те, като се уплашиха агата да не ги сметне за лъжци и затова да ги накаже зле, му разказаха и описаха едно по едно мъченията, на които го бяха подложили. Но той не повярва и в никакъв случай нямаше да повярва, ако не се бяха запазили следите от нараняванията. Когато обаче го доведоха пред него и той видя езика му изгорен и цялото му тяло обгорено и изпонаранено, и главата му обезобразена от ашиците и от стягането с въжето, и окото му повредено, добре се увери и си помисли, че превъзмогването на всичко това е дело на божествена сила, но не го освободи, може би за да не изгуби хилядата гроша, които му бяха обещали. Обаче и не го умъртви веднага, а започна да му говори съвсем кротко и с измамна ласкавост се стремеше да промени убежденията му, и му обещаваше, ако се потурчи, да му даде 40-те овце, които му взе, да го ожени, да му подари земя и волове, и други разни дарове му обеща. Но смелият Христов поборник Лазар презря всичко това, сякаш беше смет, и смело изповяда пред всички и каза:
- Аз се покланям на единия Бог в три лица и Него почитам, и както съм се кръстил в името на Този един и единствен Бог и станах християнин, така и в Негово име съм готов и разположен да умра, и нищо в света не може да промени решението ми.
Най-после агата, като разбра, че е невъзможно да го отвърне, и като се отчая съвсем, издаде заповед да го обесят. А също и един турчин от остров Хиос, който се случи там, много допринесе за смъртта на мъченика, казвайки:
- Не си губете времето и го умъртвявайте, защото тия са много упорити и не променят убежденията си. Едни такъв видях аз - казва - в Хиос* и нямаше начин да променим убежденията му, а той такова упорство показа и в края на краищата с такава готовност отиваше на смърт, сякаш летеше по въздуха.
* Този е бил св. Марк (б. авт.). Мъченик Марк Хиоски пострадал за християнската си вяра на 5 юни 1801 г. (б. пр.)
И Иоан прослави промисъла и подкрепата Божии за това решение, а истинският Христов приятел Лазар, воден към мястото за изпълнение на присъдата, изпросваше от християните прошка. Агаряните пък по целия път не престанаха да му казват да се потурчи, а той, надсмивайки се над глупостта им, казваше:
- Добре, сега след малко ще ме видите!
Това като чуха някои християни и като не знаеха, че го казва с насмешка, много се натъжиха. Когато обаче стигнаха на определеното място, той ясно показа божествената си разумност, изповядвайки смело Христос. И християните се възрадваха твърде много и прославиха Бога, а агаряните се натъжиха и получиха вечния позор. Защото наистина храбростта и мъжеството на мъченика се оказаха дивни. Защото като виждаше, че никой агарянин не смееше да му сложи въжето на шията, но насилваха християните да го сложат, а те по никакъв начин не желаеха да станат палачи на мъченика - това, казвам, като виждаше мъченикът, за да избави християните от това насилие, сам прехрабрият с голяма радост надяна примката на шията си с благословените си ръце и, като стъпи върху един кош, се обеси. Тогава друг измъкна коша и той остана да виси, и така предаде славно светата си душа в Божиите ръце през 1802 година на 23 април на възраст 28 години. А присъстващите християни забелязаха и с недоумение и удивление разказваха, че три пъти се издигна и сниши светото му тяло с въжето без да го докосва човешка ръка, сякаш някой издига и сваля кандило с връв. След туй застана увиснало неподвижно и лицето му беше обърнато на запад до вечерта, и на суринта беше все така обърнато, докато изгря слънцето. А след като слънцето изгря, то чудно се обърна и гледаше на изток. И това не убягна от вниманието и на агаряните, но мислейки, че е поличба, дето тялото бе останало едно денонощие неподвижно обърнато на запад и сетне внезапно се обърна на изток, веднага се затекоха и го обърнаха на запад. Но на часа (о, чудо!) то пак обърна лице на изток и отново нечестивците го обърнаха на запад, и пак мъченикът се обърна на изток. И това не стана веднъж или дваж, или триж, а много пъти. Тогава един от тях, негодувайки и хулейки светеца, казваше:
- Упорството, дето го имаше приживе, има го и като умрял.
И като взе проклетникът нож, удари светото тяло от вътрешната страна на глезените и свръхестествено изтече веднага от тридесет и три часа мъртвото тяло малко кръв, от която като взе на памук един християнин от Къркагач и помаза един свой сродник, който имаше многолетно и неизлечимо страдание, изцери го с благодатта на светия мъченик Лазар.
А светото тяло остана да виси, обърнато на изток, с отворени очи и обърнати да гледат надолу към земята. И не само не изпита обичайното за мъртвите тела разлагане, но дори нито муха, нито някаква друга животинка не се приближи към него.
От историите на мъчениците - и стари, и нови - се вижда, че и след смъртта им тираните са проявявали манията си спрямо мъченическите останки. Но този нов тиранин - на новомъченика Лазар - показа едно ново и нечуто, пък и напълно достойно за присмех безумие. Понеже му мина през ума, че християните ще окажат почит на тялото на осъдения като на светец, затова пребезумният не даваше позволение да бъде свалено от бесилката и да се погребе в земята, но искаше и твърдеше пред останалите агаряни, че ще го остави да виси, докато се разложи напълно, да падне само на земята и тогава, казваше, нека му се покланят християните като на светец. И наистина бяха достойни за присмех безумието и глупостта му. Случи се обаче там по онова време един царски човек и той, като човек разумен, порица неговото неразумие и му изтъкна, че колкото тялото стои там обесено, той се прославя като победител, а те се опозоряват като победени. И така агата едва можа да бъде убеден и нареди на християните да го погребат.
Тези сведения за добропобедния мъченик Лазар ни ги разказа непосредствено с живо слово, като дойде в Хиос заедно със светите мощи на мъченика, всепреподобният йеромонах господин Авксентий, сиреч човек разумен, както свидетелстват за него, и старателен, и дори ревнител, и достохвален мъчениколюбец, който, бидейки тогава предстоятел на тамошната църква*, знаеше всичко точно. Наред с другото каза ни и това:
* На гр. Пергам (дн. Бергама), разположен в западната част на М. Азия в Турция (б. пр.)
- Удивих се - казва - на мекотата, която притежаваше светото му тяло. Зная - казваше - от други мощи, че щом изстинат, остават твърди и напълно неогъваеми. А на благословения Лазар развързах ръцете му, които бяха вързани отзад, и ги кръстосах върху гърдите му, сякаш беше издъхнал в същия миг. Също затворих и очите му и те останаха затворени, и така го погребах.
След това отец Авксентий заминал от това място, а светото тяло останало в земята, докато Бог благоволи и го яви по следния начин. Едни земеделци отидоха да изровят тялото на някой друг човек и не знаейки, че това е гробът на мъченика, отвориха го и веднага излезе дивно и неизказано благоухание. И като съобщиха това в селището, затекоха се благочестивите християни, които бяха отбелязали къде е гробът, разпознаха мощите на мъченика, донесоха ги в църквата и по съвета на един светогорец от манастира "Пантократор" ги положиха под светия престол за слава на Бога, Който се прославя чрез Своите светии.
