Блажени Августин Ипонийски

Св. Августин е роден в Тагасте в околностите на Нумидия през 354-та година сл. Хр. Неговата благочестива майка Моника се постарала да му даде християнско възпитание. Макар че бил надарен с весел и талантлив ум, в младостта си той отказвал да следва майчините увещания. Той бил вече зрял мъж, когато бил кръстен от св. Амвросий Медиолански. След смъртта на майка си, той раздал всичката си собственост на бедните, прегърнал монашеството и в продължение на три години се подвизавал в уединение и жестока борба.

През 391-та година Ипонският епископ Валериан го произвел в свещенически сан (противно на волята му), а през 395-та година Валериан настоял той да бъде ръкоположен за негов наместник. Валериан починал и в продължение на трийсет и пет години Августин бил най-дейният пастир на Ипон. Със своите проповеди и съчинения той надвил еретика Пелагий.

Св. Августин мирно починал на 28 август, 430-та година на 76-годишна възраст. Той бил изтъкнат учител и плодотворен писател на Църквата, както бил наречен на Седмия вселенски събор.

През IV-V век Африканската църква била разтърсвана от ереси и разколи. При епископа на Картаген Аврелий (Aurelius) (391-429) били свикани повече от 15 събора. Те осъдили учението на Донаций (411 г.), и на Пелагий и неговия последовател Целестий (412, 416 г.), без да успеят да се справят окончателно с ересите им. В борбата с ересите взел участие и Блажени Августин като ипонски епископ. През 428-429 г. той написал съчинението "За ересите", в което дава кратка характеристика на 88 ереси, започвайки от Симон Влъхв и завършвайки с пелагианството.

В полемиката с еретиците бл. Августин формулирал учението си за значението на благодатта в делото на спасението, известно като учение за предопределението. В него той в най-голяма степен изразява богословски идеи, неприемливи за учението на Източната църква. По-късно учението на бл. Августин е изправено от преп. Йоан Касиан († 435), който учел за синергията между Божията благодат и свободната воля на човека в делото на спасението.