Преподобни Стефан бил роден в столицата на гръцкото царство - Константинопол. Родителите му се отличавали с благочестие и с любов към бедните. Имайки две дъщери, те скърбели, че Бог не им давал син, тъй като желаели да имат наследник от мъжки пол. Стараейки се да привлекат към себе си Божията милост, те правели добрини на бедните и усърдно се молели на Господа, измолвайки от Него раждането на момченце. А особено ревностно изливала сърцето си в слъзни молитви пред Бога майката на преподобни Стефан, на име Анна, подражавайки в тази ревност на съименната й майка на пророк Самуил.
В един от петъците, стоейки на молитва във Влахернския храм, тя обърнала взора си към иконата на Пречистата Владичица и я помолила със сълзи да й дарува син; при това тя дала обет на Майката Божия - ако молитвата й се изпълни, да принесе детето в дар на Единородния Син и Слово Божие, въплътен от Пречистата.
Уморена от дългата молитва и от сълзите, тя се унесла в дрямка в храма и по време на дрямката видяла нашата Владичица, Пресвета Богородица, сияеща с неизказана красота. Небесната Царица се обърнала към нея със следните думи:
- Иди си с мир, жено, защото имаш в утробата си син, според молбата ти.
Като казала това, Владичицата станала невидима. А Анна, като се сепнала отначало от уплаха, после дошла в голяма радост и като се върнала у дома, действително почувствала, че е заченала в утробата си.
Когато изминал определеният брой дни, Анна родила младенец от мъжки пол; и му било дадено името Стефан. А на вечерта на Велика събота новороденият младенец бил кръстен от самия патриарх.
В деня на своето очистване щастливата майка взела младенеца и го занесла в църквата „Пресвета Богородица" във Влахерна и като го държала в ръцете си, застанала пред честната икона на Небесната Царица, пред която преди това се молила за даруването й на син. Гледайки към иконата, тя казала: - Приеми, Пречиста, този мой възлюбен син, когото ти ми подари; приеми този, когото още преди зачатието обещах да посветя на теб и на твоя Единороден Син. След Бога, на теб го поверявам. Ти му бъди и Майка, и Възпитателка, и Грижовница за него.
Като казала това и много друго и като се помолила пред светата икона, тя се върнала у дома си и с цялото си усърдие се грижела за своя син.
Родителите на Стефан искали да избягат от жестокото гонение срещу православните, за да запазят непорочно благочестието си. Те чакали само синът им да порасне, за да го посветят в служба на Бога в монашески чин, както били обещали на Майката Божия. Но при това те не искали да отдават Стефан нито в един от византийските манастири, които били препълнени с бягащи от гонителите.
Предпочитали да посветят сина си на Бога на Авксентиевата планина, намираща се във Витиния и получила наименованието си от преподобния отец Авксентий, който първи се поселил там, търсейки безмълвие. Това място било уединено и отдалечено от всякакви светски вълнения. След Авксентий тук се подвизавал Сергии, ученик на Авксентий и подражател на неговото свято житие, след Сергии - изпитаният в добродетелите Вендиан, след това - блаженият Григорий, а след него - преподобният Йоан. При него родителите на Стефан довели 16-годишния си син и като поверили момъка на светия старец, го умолявали да облече сина им в ангелския образ и да го научи да служи на Бога.
Като погледнал Стефан и видял с прозорливите си очи благодатта Божия в него, старецът рекъл:
- Наистина, Духът Божий почива върху този момък.
И той приел с любов блажения момък, постригал го в монашески чин и започнал да го наставлява в подвизите на безмълвното жителство.
Като приел ангелския образ, блаженият Стефан водел и ангелски начин на живот, явявайки се съвършен монах. Той не намалявал поста и молитвата, имал кротък нрав, смирено сърце, дух умилен, постоянно пребивавал в мълчание, съблюдавал чистотата на тялото и непорочността на девството, с живота си бил образец за истинска нищета и пустинническо нестяжание. Безропотно носел подвига на монашеското послушание и старателно изпълнявал всичко, което му възлагали, проявявайки усърдие във всичко и отличавайки се с трудолюбие. Водата, необходима за пиене, носели от място, твърде отдалечено от пещерата, в която се подвизавал Стефан. Той носел от отдалечени места не само вода, но и всичко друго, което било нужно, изнурявайки тялото си с непосилен труд. При това блаженият Стефан никога не се оплаквал от тежестта на подвизите, нито веднъж не възроптал, и заедно с послушанието проявявал към своя преподобен наставник нелъжлива и нелицемерна любов. А за другите му добродетели, подвизи и трудове, в които той се упражнявал още от младостта си, кой може да разкаже?
Наставникът на блажения Стефан, преподобният Моан, като виждал усърдието му в монашеските подвизи, се радвал духом и подобно на вятър, раздухващ пламъка в тлеещите въглени, със своите боговдъхновени беседи и наставления разпалвал в сърцето на блажения желание за още по-големи подвизи за Божия слава, още по-топла любов към Него и страх Божий. При това самият той бил мъж, съвършен в добродетелите, бил изпълнен с Божия благодат и бил награден от Бога с дара на прозорливостта.
Веднъж блаженият Стефан, като изпълнил някакво послушание и като се върнал при своя наставник, видял, че той бил подпрял главата си на прозорчето на пещерата и горчиво плачел. Стефан се спрял и зачакал кога светият старец ще му преподаде обичайното благословение. И дълго стоял в мълчание, учудвайки се от горчивото ридание на стареца, без да смее да го попита за причината. Но старецът сам му рекъл:
- Възлюбени синко, ти си виновник за моята печал, за теб така горчиво плача; защото Господ ми откри, че при теб това място ще процъфти и ще се прослави, но иконоборците ще го разорят и ще го опустошат.
Като чул това от своя учител, блаженият Стефан въздъхнал тежко и произнесъл:
- Кажи, свети отче, всичко, което Господ ти откри относно мен; какво ще се случи с мен? И няма ли да загина, развратен от еретическото учение на иконоборците?
Старецът отговорил:
- Не, чедо мое, това никога няма да се случи с теб; но само те предупреждавам с думите на апостола: „гледай (...) колко внимателно трябва да постъпва(ш)"; защото е писано: „който претърпи докрай, той ще бъде спасен".
Това и много друго изказал той на Стефан и му съобщил всичко, което щяло да се случи с него в бъдещето.
След като минало известно време, неговият духовният отец и учител, преподобният Йоан, отишъл с мир при Господа. Като поплакал над него, светецът отишъл да извести за смъртта му намиращите се наблизо пустинници и всички, като се събрали, с плач и ридание и с подобаващо пение предали на погребение честното тяло на преподобния Йоан. След това блаженият Стефан започнал сам да се подвизава в пещерата, бидейки на възраст малко повече от 30 години.
Междувременно беззаконният цар Константин Копроним чул за преподобния Стефан, подвизаващ се на Авксентиевата планина. На царя станали известни и неговото благочестие, и добродетелният му живот, и това, че той бил премъдър в Свещеното Писание, и това, че славата за него се разпространила надалеч, така че всички го поставяли наред с древните свети отци, и накрая това, че той бил ревностен иконопочитател, поучаващ и другите да се покланят на светите икони. Той изпратил войници на Авксентиевата планина със заповед да разорят манастира на преподобния Стефан.
Войниците връхлетели върху манастира като вълци върху стадо. Като разгонили всички монаси, те подпалили манастирската църква, а самия преподобен разбойнически извлекли от килията и с безчестие го повлекли към Халдиконското предградие на Константинопол. По пътя те му причинили не малко оскърбления и безмилостно го изтезавали: едни с жестокост го влачели по земята, други го заплювали в очите, трети вършели други неописуеми оскърбления. Когато стигнали до морския бряг, войниците качили светеца на една ладия и го откарали във филипиковия манастир, който се намирал в Хризопол, недалеч от Византион. Тук държали светеца под стража в окови и в железни вериги в продължение на 70 дни и през цялото това време той ни веднъж не вкусил храна. И макар че царят му изпращал множество ястия, светецът не приемал нищо и връщал всичко обратно.
Тогава разгневеният цар заповядал да изпратят преподобния на заточение в Хелеспонтските страни, на остров Проконис.
Когато настъпил тридесет и деветият ден, царят и неговата трета жена, на име Евдоксия, започнали да празнуват езическия празник, наричан врумалий, защото нечестивият еретик, при многото си богоненавистни злодеяния, не оставял и езическите празници.
По време на този празник неколцина от зловерните еретици обвинили пред царя блажения Стефан в прелъстява мнозина, идващи при него, увличайки ги към идо-лопоклонство (така те наричали иконопочитанието). Царят, като се разгневил, веднага изпратил спекулатора, за да изведе преподобния извън града и да го посече с меч. Но когато той бил воден за посичане, царят започнал да съжалява, че го е осъдил на такава бърза смърт.
- Какво може да бъде по-въжделено за Стефан от това, да завърши по-скоро живота си чрез посичане с меч? - казал той и желаейки да умъртви преподобния с по-жестока смърт, заповядал отново да го върнат в тъмницата.
А самият той в този ден устроил при себе си голям пир за своите велможи и съмишленици и те ликували и се веселили, при свиренето на музикални инструменти и под гръмките звуци на тръби.
Окръжаващите Копроним почнали да го разпитват кой е този негов враг, когото почитат повече от самия цар.
Тогава Копроним отговорил:
- Царят не съм аз, а Стефан от Авксентиевата планина.
Едва произнесъл той тези думи и всички веднага със силни викове се устремили към народната тъмница и обръщайки се към стражата, извикали:
- Предайте ни Стефан Авксентианин!
Но преподобният Стефан сам излязъл при тях от тъмницата с весело лице, с радостна душа.
- Аз съм този, когото търсите - казал той на насъбралите се.
Тогава те се нахвърлили върху светеца като вълци върху овца, повалили го на земята и като разбили всичките окови по него, безмилостно го повлекли към площада, тъпчейки го с нозе и удрайки го с тояги.
Когато блаженият бил извлечен извън вратите на тъмницата и се намирал срещу църквата на свети великомъченик Теодор, като се опрял с ръцете си на земята, повдигнал, доколкото можал, главата си и направил последен поклон на светия мъченик пред неговата църква, извършвайки сред мъките благочестиво дело. Като видял това, един от нечестивците, влачещи светеца, на име Филоматий, взел голямо парче дърво и като ударил силно главата на светеца с него, я разбил. И в същия миг преподобният предал духа си в Божиите ръце. А неговият убиец внезапно бил нападнат от бяс на същото място, така че нечестивецът, като извикал със страшен глас, паднал на земята и ужасно крещял, гърчейки се и скърцайки със зъби, при което от устата му излизала пяна. И той, окаяният, бил мъчен от беса дотогава, докато сред тежки мъчения не изхвърлил душата си.
А когато довлекли тялото на светеца до волския пазар, един съдържател на кръчма, който по това време варял риба, като видял влаченото тяло на светеца и като помислил, че той е още жив, хванал едно горящо дърво и ударил с него главата на светеца и от нея изтекъл мозък.
След метежното сборище, вършещо разни издевателства над тялото на преподобния, вървял един православен мъж, на име Теодор, който искал да знае къде ще хвърлят тялото на светеца. Като видял изтеклия от главата му мозък, той си дал вид, че уж се е спънал, паднал на земята и като събрал тайно мозъка на преподобния в чиста кърпа, скрил го в дрехата си и отново тръгнал след издевателстващите над тялото на светеца.
Така преподобният наш отец Стефан завършил земното си поприще в 28-ия ден на месец ноември, на 53-ата година от раждането си. Сутринта на този ден времето било ясно и слънцето изливало върху земята ярка светлина; а в третия час на деня (в девет часа по нашему) от източната страна, където се намирала Авксентиевата планина, се показал огнен облак, въздухът над града мигновено се помрачил и денят се превърнал в нощ. После се извила буря, паднал голям град, който поразил смъртно мнозина.
А блаженият преподобномъченик Стефан, като невинен и чист по сърце, съзерцава Бога, Един в Троица, Отец и Син, и Свети Дух, Комуто слава во веки. Амин.
Тропар на преподобния, глас 4
Постнически подвизавал се на планината,
мъдро опълчението на враговете с всеоръжието на кръста си погубил
и пак за страдание мъжествено си се облякъл,
с меча на вярата като си убил Копронима,
и затова двойно си се увенчал от Бога, преподобномъчениче Стефане приснопаметни.
Кондак, глас 8, подобен: Возбранной
Почитателят на Троицата, божественият Стефан,
вярно с песни от сърце да възхвалим, празниколюбци,
като почитащ красивото изображение на Владиката и Неговата Майка:
и едновременно сега с любов като се радваме,
да му извикаме: радвай се, отче приснославие.
