Свети Юстиниан, император на Византия, бил славянин. Той се родил в село Ведряни около град Средец в България. Чичо му Юстин, роден в същото село, отишъл пеша в Константинопол, без да носи нищо със себе си, освен една кожена дреха. Тук благодарение на природните си дарования бързо се издигнал, а после дори станал император. Той довел в Константинопол жена си Лупкиня и сестра й Бегленица, майката на Управда. След смъртта на Юстин Управда заел византийския императорски престол под името Юстиниан.
Император Юстиниан е известен в историята с успешните си войни с враговете на Византийската империя, а също и с издаването на пълния сборник на римските закони. Но освен това се прославил със заслугите си пред християнската Църква и православието. Той много се погрижил за разпространението на християнството и изкореняването на езичеството. Затворил езическите школи в Атина и заповядал науките да се преподават от монаси. Най-много преследвал езичеството в столицата на царството си Византия, а също и в Мала Азия. За да обърне към Христа езичниците, Юстиниан пратил в Мала Азия Ефеския епископ Иоан, който покръстил около 70 хиляди езичници, а императорът построил за новообърнатите повече от 90 църкви.
Наред с разпространението на християнството благоверният Юстиниан радеел за чистотата на православната вяра. При неговото царуване православната Църква продължавала да бъде обезпокоявана от несторианите, които учили, че Христос не бил Богочовек и Божеството само обитавало в Него като в обикновен човек. Но повече от несторианите вълнували Църквата монофизитите, които учели, че в Иисус Христос Божественото естество е погълнало човешкото. Против тези произволни измислици на човешкия разум благоверният цар съставил песента: "Единородний Сине и Слове Божий", която заповядал да се пее при Богослужението. С неговите усилия през 553 г. бил свикан Петият вселенски събор за осъждане на несторианските мисли в съчиненията на Теодор Мопсуетсски, Теодорит Кирски и Ива Едески за прекратяване на раздорите в Църквата.
Като ревнител на православието и благочестието, Юстиниан много се грижел за богослужението в православната Църква и за благолепието на храмовете като места за Богослужение. В своя свод закони той поместил, между другото, закон за задължителното повсеместно празнуване на празниците на Рождество Христово, Кръщение Господне и Възкресение, Благовещение на Пресвета Богородица и други. Освен това той построил много прекрасни храмове за слава на Пресвета Богородица, апостолите и други светии. За най прочуто негово дело се смята храмът на света София, Божията Премъдрост, в Константинопол. Издигнат още от равноапостолния цар Константин, при един бунт по времето на цар Юстиниан този храм бил опожарен. Благочестивият цар събрал най добрите строители, не пожалил злато и пари и издигнал храм, дивен във вековете по своето величие и красота.
В частния си живот свети Юстиниан проявявал голямо благочестие. Винаги набожен, той прекарвал великия пост в строго въздържание и молитви, не вкусвал хляб, а се задоволявал само със зеленчуци и вода, и то през ден или два.
Така, живеейки в чистота и благочестие, той царувал 39 години и мирно починал в Господа. Заради заслугите си пред Църквата и заради своето благочестие, след смъртта си е причислен към лика на светиите. Заедно с него към лика на све-тиите е причислена и съпругата му, царица Теодора, която отначало била грешница, но после се разкаяла и прекарала остатъка от живота си в чистота и благочестие.