През царуването на нечестивия римски император Максимин (царувал от 306 до 313 г.) в град Александрия живяла една девица от царски род, на име Екатерина. Тя била забележително красива и се славела с премъдростта си. Бидейки само на осемнадесет години, Екатерина в съвършенство изучила творенията на всички езически писатели и на всички древни поети и философи, като например: Омир, Виргилий, Аристотел, Платон и други. Тя познавала добре не само съчиненията на мъдреците на древността, но изучила също и съчиненията на най-бележитите лекари, като например: Асклепий, Хипократ и Гален; освен това тя се научила на цялото ораторско и диалектическо изкуство и знаела също много езици и диалекти, така че всички се удивлявали на учеността и познанията й.
Мнозина богати и знатни люде искали ръката й и за тази цел идвали при майка й, тайна християнка, скриваща вярата си поради жестокото гонение, повдигнато по това време срещу вярващите от Максимин. Роднините й и майка й често съветвали Екатерина да се омъжи, за да не премине царското наследство на баща й в ръцете на чужд човек, чрез което те окончателно биха се лишили от това наследство. Но Екатерина, като чиста девица, твърдо решила в сърцето си да съхрани чистотата на девството през целия си живот и изобщо не искала да се омъжва. А когато роднините й започнали усилено да уговарят Екатерина да встъпи в брак, тя им казала:
- Ако искате да се омъжа, намерете ми момък, който притежава четирите дарования, с които аз, както знаете, превъзхождам всички други девойки. И тогава ще се съглася да го взема за съпруг. А да се омъжа за човек, който в нещо е по-лош или стои по-ниско от мен, не желая. И така, потърсете навсякъде дали няма да намерите такъв момък, който би бил подобен на мен по знатност на рода, по богатство, по красота и по мъдрост; а всеки момък, който е лишен дори само от едно от тези дарования, не е достоен за мене.
Домашните на Екатерина, като видели, че е невъзможно да намерят такъв момък, й забелязали, че царските синове и другите знатни кандидати за ръката й могат да станат още по-благородни и по-богати, ако встъпят в брак с нея, но по красота и по мъдрост никой не може да се сравнява с нея. А Екатерина им отговорила:
- Искам да имам за свой жених не друг, а само равен на мен по ученост.
Виждайки непреклонността на дъщеря си, майката решила да опита още едно средство. Тя прибягнала към съвета на духовния си отец - мъж благочестив и свят, който живеел в съкровено място извън града. Тя взела със себе си Екатерина и тръгнала с нея към този праведен мъж. А той, като видял прекрасната девойка и като чул мъдрите й, макар и скромни слова, решил да я научи да познае Христа, Небесния Цар.
- Аз зная - казал й той - един чуден Момък, Който несравнимо те превъзхожда във всички твои дарования. Красотата Му е по-светла от слънчевата светлина; премъдростта Му управлява всички чувствени и духовни създания; богатството на съкровищата Му е разпръснато по целия свят и никога не намалява, но според мярката на раздаването, все повече и повече се увеличава; а висотата на рода Му е неизказана и непостижима. В целия свят няма подобен Нему!
Внимавайки в думите на стареца, Екатерина помислила, че той й говори за някакъв земен княз; тя се смутила, изменила лице и попитала стареца:
- Истина ли е всичко това, което ми казваш?
Той отвърнал, че всичко това е истина и прибавил, че този Момък притежава и други големи дарования, които е невъзможно и да се изброят. Отроковицата го попитала:
- А чий син е възхваляваният от теб Момък? Старецът й отговорил:
- Той няма баща на земята, но се е родил неизказано и свърхестествено от една пречестна по рода си Пресвята и Пречиста Дева. Тя се сподобила да роди такъв Син заради великата си чистота и святост. Тя пребивава безсмъртна по душа и тяло и е възнесена по-горе от небесата, където всички свети ангели й се покланят като на Царица на цялата твар.
Екатерина попитала стареца:
- Възможно ли е да видя този Момък, за когото ми съобщаваш толкова много чудесни неща?
- Ако сториш това, което ти кажа - отвърнал й старецът, - ще се сподобиш да видиш пресветлото Му Лице.
На това Екатерина му казала:
- Виждам, че ти си разумен човек и почтен старец, и затова вярвам, че ми казваш истината. Готова съм да изпълня всичко, което ми наредиш, само да видя Този, Когото ти така възхваляш.
Тогава старецът й дал икона на Пресвета Богородица, държаща в обятията си Божествения Младенец, и й казал:
- Ето изображението на Девата и Майката на Този, за Когото ти съобщих толкова много чудесни неща. Вземи това изображение у дома си и като затвориш вратата на стаята си, с благоговение възнеси усърдна молитва към тази Дева, името на която е Мария; помоли я да благоволи да ти покаже своя Син. Надявам се, че ако ти с вяра й се помолиш за това, тя ще те чуе и ще те сподоби да видиш Този, към Когото се стреми душата ти.
Тогава отроковицата Екатерина, като взела светата икона, се върнала у дома си и през нощта, като се уединила в стаята си, започнала да се моли така, както я научил старецът. Във време на продължителната молитва Екатерина заспала от умора и видяла във видение Небесната Царица в този вид, в който тя била изобразена на иконата, заедно със светия Младенец, окръжен от лъчезарно сияние. Екатерина не могла да види лика Му, защото Той го отвърнал от нея и го обърнал към Майка Си. Опитвайки се да Го види, Екатерина минала от другата страна, но Христос и оттам отвърнал лицето Си от нея. Това се повторило три пъти. След това Екатерина чула, че Божията Майка казала на Сина си:
- Погледни, Чедо мое, към Твоята рабиня Екатерина и виж колко прекрасна и добра е тя.
А Богомладенецът й отговорил:
- Не, тази девойка е твърде помрачена и е така безобразна, че не мога да я гледам.
Тогава Пресвета Богородица отново казала на Господ:
- Нима тази девица не е по-мъдра от всички философи? Нима тя не превъзхожда всички девици с богатството си и със знатността на рода си?
Но на това Христос й отговорил:
- Отново ще ти кажа, Майко Моя, че тази девица е безумна, бедна и от лош род, и не ще я погледна дотогава, докато тя не остави нечестието си.
На това Преблагословената Майка на Господа Му казала:
- Моля Те, пресладко мое Чедо, не презирай Твоето създание, но я вразуми и я научи какво трябва да стори, за да се наслади на славата Ти и да види Твоето пресветло и превъжде-лено Лице, Което всички ангели желаят да видят.
Тогава Христос отвърнал:
- Нека отиде при стареца, който й даде иконата, и нека прави това, което й нареди той, и тогава ще Ме види и ще намери благодат пред Мен.
Като видяла и като чула това, Екатерина се пробудила от сън и се удивила на това видение. Щом настъпило утрото, тя отишла с някои от робините си в килията на стареца и като паднала със сълзи при нозете му, му разказала за видението си и го умолявала да й каже какво трябва да стори, за да види желания от нея Жених - Христа.
Преподобният старец подробно я научил на всички тайни на истинската християнска вяра, започвайки от сътворението на света и създаването на праотеца Адам и свършвайки с второто пришествие на Владиката Христос на земята, казал й също и за неизказаната райска слава на праведниците, и за многоболезнените безкрайни мъчения на грешниците. Като премъдра, богопросветена и жадуваща за истина и за спасение девица, Екатерина скоро разбрала цялото християнско учение, повярвала от цялото си сърце в Иисуса Христа и приела свето кръщение от същия старец. [...]
Скоро след като Екатерина се обърнала към християнството, в Александрия пристигнал нечестивият цар Максимин, който имал ревност не по разум за своите бездушни богове, сам бидейки като че безчувствен и безсловесен. Желаейки да устрои тържествен празник в чест на тези богове, той разпратил по околните страни и градове заповед да се съберат всички поданици за принасяне на жертви, за да почетат боговете всенародно. Събрали се безброй много хора, при което всеки водел кой каквото можел, за жертвоприношението: кой волове, кой овце, а които не били в състояние, донесли птици или нещо подобно.
Докато ставало всичко това, благочестивата и най-прекрасна Екатерина, при вида на тази пагубна съблазън за човешките души, била жестоко уязвена в сърцето си, скърбейки за тяхната гибел. Горейки от Божествена ревност, тя взела със себе си неколцина роби и отишла в храма, където безумците принасяли жертви. Когато тя застанала на вратите, всички устремили погледите си към нея: защото тя блестяла с необичайната си красота, която свидетелствала за вътрешната й душевна красота. Тя наредила да известят царя, че има да му каже нещо много важно. Царят й наредил да отиде при него.
Заставайки пред царя, Екатерина отначало му се поклонила, отдавайки полагащата му се чест, а после казала:
- Царю, познай съблазънта, в която сте въвлечени от бесовете. Вие почитате като богове тленните и безчувствени идоли и им служите. Голям срам е да бъдеш дотолкова сляп и безумен, че да се поклониш на тези мерзости. Повярвай поне на своя мъдрец Диодор (Диодор Сицилийски - известен езически писател, историк и философ, който се отличавал с безпристрастие и дълбока наблюдателност), който казва, че вашите богове някога са били хора и са завършили живота си нечестиво, но заради някои дела, извършени от тях приживе, хората са им издигнали паметници и статуи. А следващите поколения, не знаейки замисъла на своите праотци, които поставили тези паметници само заради възпоменанието на хората, изобразени върху тях, но мислейки, че самата вещ е благочестна и благоприлична, започнали да им се покланят като на богове. И знаменитият Плутарх Херонейски (знаменит гръцки историк. Херонея - град в Средна Гърция) се гнусял от тези богове и ги презирал. Повярвай, царю, поне на тези свои учители и не ставай виновник за гибелта на толкова души, за което ще се подложиш на вечни мъчения. Познай Единия, Истинен Бог, вечносъществуващ, пребезначален и безсмъртен, Който в края на времената прие върху Себе Си човешка плът заради нашето спасение. Чрез Него царете царуват, страните се управляват и целият свят се крепи. Всичко е било създадено и запазва битието си единствено чрез Неговото слово. Този всесилен и преблаг Бог не изисква жертви, подобни на вашите, и не се радва на заколването на невинни жертви, но иска само да спазваме Неговите заповеди твърдо и непоколебимо. [...]
Царят, виждайки свободната й реч и боейки се да не би да бъде победен и посрамен от думите й, й казал:
- Неприлично е за царя да беседва с жени. Но аз ще събера най-мъдрите философи за разговор с теб и ти ще узнаеш нищожността на възгледите си и ще повярваш в нашите учения. [...]
Това и много друго казал измамникът, съблазнявайки избраната невеста Христова, но не могъл с коварните си думи да я разлъчи от Христа, с Когото била свързана със здравия съюз на истинската любов.
След това жестокият цар заповядал да затворят Екатерина в тъмницата и да не й дават нито храна, нито вода, докато не измисли нови мъчения, за да я погуби.
Междувременно Августа, съпругата на царя, силно желаела лично да види света Екатерина. Слушайки за нейните добродетели, мъдрост и мъжество, тя силно я обикнала. А след едно видение насън сърцето на Августа пламнало от такава любов към Екатерина, че тя дори не можела да заспи. Когато царят отпътувал от града по някаква работа и се забавил няколко дни със завръщането си, царицата намерила удобно време, за да изпълни желанието си. Тогава при двора имало един велможа, верен приятел на царя, по сан военачалник, на име Порфирий, човек, който се отличавал с благоразумието си. Царицата съобщила тайното си желание на него.
В една от предишните нощи казала му тя видях в съня си Екатерина, която седеше величествено сред множество прекрасни младежи и девойки, облечени в бели дрехи. Лицето й излъчваше такова сияние, че не можех да гледам към нея. Като ме настани до себе си, тя постави върху главата ми златен венец и каза: “Владиката Христос ти изпраща този венец.” От този момент имам такова силно желание да я видя, че не намирам покой за сърцето си. Моля те, Порфирий, направи така, че да мога да се срещна тайно с нея.
Ще изпълня желанието ти, царице отговорил Порфирий.
Щом настъпила нощта, Порфирий взел двеста войници и тръгнал заедно с царицата към тъмницата. Като дали пари настражите, те влезли при светата мъченица. Когато царицата видяла светицата, тя била поразена от сиянието на лицето й, което сияело от Божествена благодат. Като паднала бързо в нозете на Екатерина, царицата със сълзи възкликнала:
Сега се считам за щастлива и блажена, защото се сподобих да те видя. Подобно на кошута, копнееща да утоли жаждата си1, аз безмерно желаех да те видя и жадувах да чуя сладостните ти речи. Сега, когато се сподобих да получа желаното, вече не скърбя, дори и да се наложи да се лиша от живота и царството си: толкова съм щастлива, че те видях! Блажена си ти и си достойна за похвала, че си се отдала на всемогъщия Владика, Който е излял върху теб толкова големи дарования.
В отговор светицата й казала:
И ти си блажена, царице, защото виждам венец над главата ти, поддържан във висините от ръцете на ангели. След три дни ще го получиш за малкото мъчения, които ще изтърпиш заради Христа, за да отидеш чрез тях при Истинския Цар и да царуваш вечно с Него.
А царицата отговорила на Екатерина:
Боя се от мъченията, които ми предричаш, а още повече се боя от съпруга си, който е твърде жесток и безчовечен.
Не се плаши казала й светицата, Самият Христос ще ти бъде помощник; Той ще укрепи сърцето ти и никакво мъчение не ще докосне душата ти; само тялото ти ще пострада тук малко и временно, а после и то ще получи вечен покой.
Когато светицата изрекла това, Порфирий я попитал:
Какво ще подари Христос на тези, които вярват в Него? Защото и аз желая да повярвам в Него и да бъда Негов воин.
Мъченицата му отвърнала:
Нима не си чел или не си чул нищо от християнското Писание?
От младини съм се упражнявал във воинските дела и за нищо друго не съм имал грижа отговорил Порфирий.
Светицата му рекла:
Невъзможно е да се опишат с човешки език благата, които преблагият и човеколюбив Бог е приготвил за тези, които Го обичат и пазят Неговите заповеди.
Тогава Порфирий, като се изпълнил с безмерна радост, повярвал в Христа, а заедно с него и двестата войници, и царицата; и всички, като се простили благоговейно с мъченицата, си тръгнали.
А милостивият и човеколюбив Христос не оставил светата Си невеста, но се грижел за нея като чедолюбив баща. Всеки ден при нея долитала през прозореца една гълъбица и й носела храна. Накрая и Самият благ Подвигоположник нашият Господ Иисус Христос, я посетил, заобиколен от велика слава и от всички небесни чинове и още повече я укрепил в мъжеството, и я изпълнил с дух на смелост:
Не бой се, възлюбена Моя невесто казал й Той, Аз съм винаги с теб и никакво мъчение не ще те докосне; с търпението си ти ще обърнеш мнозина към Мен и за награда ще получиш много нетленни венци.
Като я утешил с тези думи, Господ станал невидим.
На сутринта царят, като седнал важно в съдилището, заповядал да доведат Екатерина. Тя влязла при царя, сияейки с духовна благодат и с някакво блажено озарение, така че стоящите наблизо били озарени от сиянието на красотата й. Царят бил твърде удивен и помислил, че някой й е носил храна в тъмницата и затова тя не отслабнала телом и не променила красотата на лицето си, затова искал да предаде на смърт стражите й. Но света Екатерина, не желаейки други да бъдат мъчени без да имат вина, му разказала цялата истина:
Знай, царю, че не човешка ръка ми даваше храна, а моят Владика Христос, Който невидимо се грижи за рабите Си, ме хранеше.
Царят, дивейки се на необикновената красота на света Екатерина, искал отново с ласкателства и лукавство да й по-влияе и й казал:
Слънчева девойко, с красотата си ти превъзхождаш самата Артемида; родена си да властваш, дъще моя. И така, ела, поклони се и принеси жертва на боговете ни, и тогава ще царуваш с нас и ще прекараш живота си в радост. Моля те: не погубвай с мъчения тази своя светла красота.
Аз съм земя и прах отговорила светицата. А цялата красота увяхва като цвят или изчезва като сън и от най-малката болест, или от старостта, а след смъртта се предава на съвършено тление; и така, не се грижи, царю, за моята красота.
По време на този разговор със света Екатерина, един велможа, на име Хурсаден, жесток и безмилостен мъчител на християните, желаейки да покаже любовта и разположението си към царя, му казал:
Царю, изобретих такова мъчение, чрез което ще победиш тази девица. Заповядай да поставят на една ос четири дървени колела, а по тях в кръг да забият различни железни остриета; нека две колела да се въртят надясно, а две наляво, а девицата да бъде привързана по средата им; тогава въртящитесе колела ще раздробят тялото й. Но преди това нека само покажат тези колела на Екатерина, та като ги види, да се уплаши от жестокото мъчение и да се подчини на волята ти; а ако и след това остане в предишното си упорство, тогава нека приеме мъчителна смърт.
Царят харесал този съвет и заповядал да направят колелата, за които говорил Хурсаден. Когато колелата били готови, довели мъченицата на мястото за мъчения и отначало завъртели колелата с голяма сила пред очите й, за да я уплашат, а след това мъчителят й казал:
Виждаш какви мъчения са приготвени за теб! И ти ще приемеш в тях най-ужасна смърт, ако не се поклониш на боговете.
На това Екатерина отговорила:
Вече много пъти изказах решението си да остана християнка; затова, царю, не си губи времето напразно, а прави каквото искаш.
Като видял, че не може да изплаши Екатерина и да я отвърне от Христа, мъчителят наредил да я привържат към колелата и силно да ги въртят, така че да бъде разкъсана на части и да умре от най-ужасна смърт. Но веднага щом пристъпили към това мъчение, от небето слязъл един Ангел, освободил светицата от връзките, а колелата натрошил на парчета; при това силно разбитите колела се разлетели настрани и поразили смъртно мнозина невярващи. Като видял това преславно чудо, целият народ възкликнал:
Велик е християнският Бог!
А царят от ярост бил мрачен и беснеел, измисляйки нови наказания за мъченицата.
Като чула за това чудо, царица Августа излязла от палатите си и започнала да изобличава царя.
Ти наистина си дързък и безумен казала тя, щом се осмеляваш да се бориш с Живия Бог и да мъчиш несправедливо рабинята Му.
Не очаквайки да чуе тези думи, царят неистово се разярил и станал по-лют от всякакъв звяр. Като оставил света Екатерина, той обърнал цялата си ярост към съпругата си. Забравяйки дори естествената си любов към нея, той наредил да донесат голям сандък и да го напълнят с калай, за да бъде неподвижен, да забият гвоздеи в капака на сандъка и като заклещят гърдите на жена му между сандъка и капака, да ги притискат. И мъчителите, причинявайки неизразими страдания на светицата, притискали гърдите й, докато те не се откъснали с ужасна болка. А блажената Августа, търпейки тази ужасна болка, се радвала, че страда за Истинния Бог и Му се молела да й изпрати Той благодатната Си помощ. Когато гърдите й се откъснали, кръвта й потекла като река и всички, които я заобикаляли, се изпълнили с жалост и изразили съчувствието си към нея, понасящата такова ужасно и нетърпимо мъчение. Но безмилостният мъчител не помилвал съпругата си и заповядал да отсекат главата й с меч. А тя, като изслушала с радост тази присъда, казала на света Екатерина:
Рабиньо на Истинния Бог, помоли се за мен!
Иди с мир отговорила й светата дева, за да царуваш вечно с Христа.
И блажената царица била посечена извън града в двадесет и третия ден на ноември. А военачалникът Порфирий, катовзел през нощта тялото й, с чест го предал на погребение. На сутринта самият Порфирий заедно с повярвалите в Христа войници се явил пред царя и казал:
И ние сме християни, воини на великия Бог.
Нямайки сили да чуе това, царят въздъхнал от дълбината на сърцето си и казал:
Уви, погинах, защото се лиших от дивния Порфирий!
После, обръщайки се към другите войници, добавил:
И вие, достолюбезни мои воини, се съблазнихте и се отрекохте от боговете, в които вярваха бащите ви; какво ви сториха боговете, че ги оставихте?
А те не му отвърнали нито дума. Само Порфирий му казал:
Защо оставяш без внимание главата и питаш нозете? С мен разговаряй.
Ти, зла главо, си виновник за тяхната гибел възкликнал Максимин.
И нямайки сили от ярост да продължи речта си, заповядал да отсекат главите на всички. Така те завършили живота си. По този начин се изпълнило предсказанието на света Екатерина, че мнозина от неговите собствени палати ще повярват чрез нея в Христа Бога.
На другия ден мъчителят, като довел Екатерина в съдилището, й казал:
Ти ми причини велика скръб и голямо огорчение. Прелъсти жена ми и погуби мъжествения ми военачалник, който беше цялата сила на войската ми; и много други злини са ми причинени от теб, така че би трябвало да те умъртвя безмилостно. Но аз ти прощавам, защото не желая да погубвам такава прекрасна и премъдра девица като теб. Изпълни накрая волята ми, любима моя, принеси жертва на боговете и аз ще те направя своя царица, и никога не ще те оскърбя, и без твоя съвет не щесторя никакво дело, и ти ще живееш с мен в такова веселие и блаженство, на които нито една царица не се е наслаждавала.
Това и много друго казал измамникът, съблазнявайки избраната невеста Христова, но не могъл с коварните си думи да я разлъчи от Христа, с Когото била свързана със здравия съюз на истинската любов.
Виждайки, че нито с ласкателство, нито с обещания, нито със заплахи, нито с мъчения може да склони към волята си твърдата като диамант света девица, накрая постановил решението си - да се отсече главата й с меч извън града. Войниците, като хванали Екатерина, я повели към мястото на посичането. Много хора - мъже и жени, я съпровождали. Всички плачели и съжалявали за това, че загива толкова прекрасна и премъдра девица.
Много от следващите я знатни и благородни жени й говорели със сълзи:
- Най-прекрасна и пресветла девойко! Защо си така жестокосърдечна към себе си, че предпочиташ смъртта пред сладостния живот? Защо безвременно и безплодно погубваш цвета на младостта си? Не е ли по-добре за теб да послушаш царя и да се наслаждаваш на благата в този живот, отколкото да умреш от такава позорна смърт?
- Оставете безполезния си плач - отговорила светицата, но по-добре се радвайте за това, че днес ще видя възлюбения си Жених, Иисус Христос - моя Творец и Спасител, Който е красота, венец и слава на мъчениците. Той ме зове към неизказаното райско блаженство. С Него ще царувам и ще се наслаждавам в безкрайните векове. И така, плачете не за мен, а за себе си, защото заради неверието си ще отидете във вечния огън за безкрайни мъчения.
А когато довели светицата на мястото на посичането, тя произнесла следната молитва:
- Господи Иисусе Христе, Боже мой! Благодаря Ти, че си поставил нозете ми върху камъка на търпението и си насочил стъпките ми. Простри сега пречистите Си длани, наранени някога на кръста, и приеми душата ми, която Ти принасям в жертва заради любовта си към Теб. Спомни Си, Господи, че аз съм плът и кръв, и не допускай лютите мъчители на Страшния съд да направят явни прегрешенията ми, извършени в неведение; но ги умий с кръвта, която проливам за Теб, и направи така, че това тяло, наранено в мъчения заради Теб и посечено с меч, да бъде невидимо за враговете и гонителите ми. Погледни от Твоята висота, Господи, и на стоящите тук люде, и ги настави със светлината на Твоето познание; и изпълни за тях на полза просбите на тези, които чрез мен ще призоват Твоето свято име, за да се възпява от всички Твоето величие во веки.
Като завършила молитвата, светицата казала на изпълнителя на смъртното наказание:
- Довърши заповяданото.
Тогава воинът вдигнал меча си и отсякъл честната глава на Екатерина и от раната вместо кръв изтекло мляко. Честните й мощи, както видели удостоени с това вярващи, веднага били взети от свети ангели и пренесени на Синайската планина, за слава на Христа Бога, Който с Отца и Светия Дух в Едно Божество царува во веки. Амин.
Тропар, глас 4
Добродетельми, яко лучами солнечными, просветила еси неверныя мудрецы,
и якоже пресветлая луна ходящым в нощи, неверия тьму отгнала еси,
и царицу уверила еси, вкупе же и мучителя обличила еси,
богозванная невесто, блаженная Екатерино:
желанием востекла еси в небесный чертог, к прекрасному Жениху Христу,
и от него царским венцем венчалася еси:
Ему же, со ангелы предстоящи,
за ны молися, творящыя пречестную память твою.
С добродетели като със слънчеви лъчи си просветила невярващите мъдреци;
и като пресветла луна на ходещите нощем тъмата на неверието си прогонила;
и царицата си уверила; и заедно с това мъчителя си изобличила,
богозвана невесто, блажена Екатерино.
С желание си се устремила в небесния чертог към Прекрасния Жених Христа:
и от Него с царски венец си се увенчала,
пред Когото и с ангелите като предстоиш,
моли се за нас, извършващите пречистата ти памет.
Кондак, глас 2, подобен: Вишних ищя
Лик честный божественне, мучениколюбцы,
воздвигните ныне, почитающе всемудрую Екатреину:
сия бо в тризници Христа проповеда,
и змия попра, риторов разумы укротивши.
Божествено почтения лик на мъчениколюбците,
почитащи всемъдрата Екатерина,
възвеличавайте я сега, защото в цирка проповядва Христа
и, укротила разума на гиторите, потъпка змията.
