Св. апостол Андроник

Свети апостол Андроник принадлежи към лика на седемдесетте апостоли. Той повярвал в Христа по-рано от свети апостол Павел, на когото се падал роднина, както свидетелства апостол Павел в Посланието до Римляни: "Поздравете Андроника и Юния, мои сродници и съзатворници, които се чутовни между апостолите и които още преди мене повярваха в Христа" Рим.- 16:7).

Свети Андроник бил епископ в Панония; Панония била една от големите южнодунавски области на Римската империя. Границите й били разположени: на запад - до Алпите, на юг - по река Сава, на изток и на север - по река Дунав. В историята на християнската Църква Панония е известна като място на проповедническата дейност на Славянските първоучители - светите равноапостоли Кирил и Методий, но той не бил проповедник и учител само в един град или само в една страна, а благовествувал по целия свят. Пътешествувал по различни страни, като навсякъде проповядвал Христовото учение и изкоренявал бесовските заблуди. Помощница в проповедническата дейност му била преславната Юния.

Андроник, заедно с Юния, умрял за света заради Христа, за да доведе мнозина до познаване на истинния Бог. И наистина, той разрушил чрез проповедта си много идолски храмове и издигнал на местата им християнски църкви, изгонвал нечистите духове от хората и лекувал недъзите на немощните и болните. Когато дошло време да преминат във вечността, Андроник и Юния били удостоени от Господ с венеца на апостолството и на мъченическия подвиг, тъй като пострадали много от езичниците. Честните им мощи били намерени заедно с мощите на много други свети мъченици в Евгения. На християните е било известено за тези мощи чрез особено Божие откровение, както това е описано подробно при датата 22 февруари (Виж Намиране честните мощи на св. мъченици в Евгения).



Тропар на апостол, глас 3

Апостоле свети (името),
моли милостивия Бог за прегрешенията опрощение да даде на нашите души.


Кондак, глас 2

Звезду пресветлую, богоразумия светом просвещшаго языки,
Апостола Христова Андроника восхвалим,
и с ним во благовестии потрудившуюся Иунию премудрую, вопиюще:
молите Христа Бога непрестанно о всех нас.