+++ Възнесение Господне - Спасовдан

Четиридесет дни след Великото си възкресение Господ Иисус се явявал многократно на учениците Си. Разяснявал им царството Божие, отварял ума им за да разбират Светото писание (Лук. 24:45, 49). Потвърждавал обещанието Си за идването на Утешителя Дух Свети - третото Лице на единия Бог (Иоан 14, 16, 17). Всички се убедили, че Той е възкръснал наистина.

На четиридесетия ден от Възкресението им се явил за последен път. Апостолите по обикновеному били на молитва, в очакване Божието обещание да се изпълни. Както били събрани, Христос се явил сред тях, беседвал и ги извел от града на Елеонската планина (на около два километра от Иерусалим, до Витания, където бе възкресил Лазар).

Поразени и разтърсени издъно от Христовото възкресение, някои ученици, които още не разбирали, че царството Божие не е от този земен свят, си помислили, че Христос ги е извел, за да им обяви едно свое земно, израилско царство (Деян. 1:6). Господ назидателно им обяснил, че хората не бива да се ръководят от своите лични, користни сметки и очаквания, а да следват Божия промисъл: "... не се пада вам да знаете времената или годините, които Отец Е положил в Своя власт" (Деян. 1:7). Господ отново им изяснил слизането на Светия Дух, което се извършва на Петдесетница и Неговото абсолютно значение като сила, която оживотворява Църквата Христова (Деян. 1:4,5,8).

Като се изкачили на планината, Христос вдигнал ръце да ги благослови. Още докато ги благославял Се отделил от земята и, подет от облак, Се издигнал към небето при Своя небесен Отец (Лук. 24:50). Не изчезнал веднага от погледа им, а се издигал постепенно, докато станал невидим за погледа им в пространствената отдалеченост нагоре във висините. Апостолите се поклонили на Възнасящия се Господ и не могли да откъснат поглед от чудната гледка.

В този момент пред тях застанали двама ангели в бяло облекло, които им казали "мъже галилейци, какво стоите и гледата към небето? Този Иисус, Който се възнесе от вас на небето, ще дойде по същия начин, както Го видяхте да отива на небето" (Деян.1:11). Така небесните вестители потвърдили думите на Христа (Мат. 26:64) за Второто велико Негово пришествие и следващия от това Всеобщ съд.

По думите на св. евангелист Марко, Христос, като се възнесъл на небето, седнал отдясно на Бога (Марк 16:19). Това нагледно изражение означава равночестност с Бог Отец.

Всред апостолите била и св. Дева Мария, която, колкото болезнено понесла страданията на Господа на Голгота, толкова сега се възрадвала при съзерцание на Неговата слава.

Утешени от ангелите за раздялата, апостолите се върнали в Иерусалим, зарадвани, с готовност да вестят Евангелското слово. Нашият Господ пострада от човеците, биде разпнат, умря и възкръсна на третия ден, възлезе при небесния Си Отец; отиде отново там, дето е бил по-преди и седне отдясно на Божията сила. Заради нас прие на Себе Си в единството на Своето лице цялата човешка природа без нейния грях; Господ я възкреси от смъртта и, дарявайки й за втори път вечен живот, чрез възнесението Си я издигна на небето.

Празникът на славното Възнесение Господне се отбелязва от църквата още от IV-V век и принадлежи към подвижните църковни празници. С възнесението Си Иисус завърши делото на спасението. За всички повярвали в Него Спасителят откри небето, за да могат всички да станат съобщници на Неговия живот, да бъдат изкупени и спасени. Затова българският народ му е дал название с дълбок религиозен и богословски смисъл - Спасовден, Денят на Спасителя. Нека на тоя свят Спасовден ние усилваме молитвите си към Спасителя, за да Ни направи чрез Своя Дух съобщници на Своя живот, та като сме живи чрез Него, да съдействаме за процъфтяване на живота в мир, благополучие и радост.

Празнични песнопения

Тропар на Възнесение

Вознеслся еси во славе, Христе Боже наш,
радость сотворивый учеником обетованием Святого Духа,
извещенным им бывшим благословением,
яко Ты еси Сын Божий, Избавитель
мира.

Възнесъл си се в слава, Христе, Боже наш,
зарадвал учениците с обещанието за Светия Дух,
уверил ги чрез благословението,
че Ти си Син Божи, Избавител на света.

Друг превод:
Възнесъл си се в слава, Христе, Боже наш,
радост като Си създавал на учениците с обещанието за Светия Дух,
уверени чрез благословение,
че Ти
си Син Божий, Избавител на света.

Кондак, глас 6

Еже о нас исполнив смотрение, и яже на земли соединив небесным,
вознеслся еси во славе, Христе Боже наш,
никакоже отлучаяся, но пребывая неотступный, и вопия любящим Тя:

Аз есмь с вами и никтоже на вы.

Като изпълни определеното за нас и като съедини земното с небесното,
възнесе се в слава, Христе Боже наш,
без никак да се отлъчваш, но като пребъдваш неотстъпно,

викаш на тези, които Те обичат:
Аз съм с вас и никой не може да е против вас.

Друг превод:
Изпълнил промисъла и всички на земята съединил с небесните,
възнесъл Си се в слава, Христе Боже наш,
без някога да Си се отлъчвал но пребивавал
неотстъпно,
и викащ към тия, които Те обичат:
Аз съм с вас и никой не може да бъде против вас.

Друг превод:
Като си изпълнил Твоя промисъл за нас и си съединил земното с небесното, възнесъл си се в слава, Христе Боже без ни най-малко да се отделяш от нас,

но пребиваваш (с нас) неотстъпно, като зовеш към онези, които Те обичат:
Аз съм с вас и никой не може да устои против вас.

Величание

Величаем тя, Живодавче Христе,
И почитаем еже на Небеса с Пречистою Твоею Плотию Божественное Вознесение.

Икос на кондака, глас шести

Елате, да станем и да вдигнем нагоре очи и мисли, да съберем чувствата си..., да застанем мислено на Елеонската планина и да гледаме към Избавителя, Който се носи на облаците.

Тропар

Удивили се ангелските чинове виждайки на престола на Отца да се възкачва отпадналото човешко естество, затваряно в земната преизподня (Октоих, глас 8, неделен утринен канон 2,
песен 1, тропар 2).