Св. великомъченик Димитрий се роди в град Солун от благородни и благочестиви родители: баща му беше управител на този град, тайно вярваше в Господа Иисуса Христа и Му служеше. По същото време (края на III в.) нечестивите царе - мъчители бяха подигнали жестоко гонение срещу християните в Римската империя и то бушуваше с пълна сила. Затова той не смееше явно да изповяда пресветото име на Спасителя - боеше се от страшните заплахи на беззаконниците и пазеше скрит у себе си скъпоценния бисер на вярата в Христа. Вътре в дома си имаше тайна молитвена стая, а в нея бе поставил две свети икони, украсени със злато и скъпоценни камъни: едната - на въплътилия се наш Спасител, а другата - на Пречистата Божия Майка. Той винаги запалваше пред тях кандила, кадеше тамян и заедно със своята единоверна съпруга се молеше на истинския Бог, Който живее във висините, на Неговия Единороден Син и на Пренепорочната Владичица Богородица. И двамата бяха изключително милосърдни към бедните и вършеха големи благодеяния на нуждаещите се, но нямаха деца и затова твърде много скърбяха. Прилежно се молеха на Бога да им дари наследник на техния дом и след дълго време желанието им бе изпълнено: молитвите им възлязоха пред Господа, Той си спомни милостините им и им даде този блажен и достохвален син - св. Димитрий.
Св. великомъченик Димитрий Целият град Солун се зарадва за неговото раждане. Всички споделяха радостта на своя градски началник, а той от благодарност към Бога за Неговия дар, устрои големи трапези и покани едва ли не целия град, а най-вече - бедните и нуждаещи се хора.
Когато Димитрий достигна такава възраст, в която можеше да има вярна представа за нещата и да разбира истината, родителите му го въведоха в своя молитвен храм, показаха му светите икони и рекоха:
- Това е образ на Единия истински Бог, Който е сътворил небето и земята, а това е изображение на Пресветата Дева Богородица.
Научиха го на светата Вяра и разкриха пред него всички онези истини, които дават в ума и сърцето на човека познание за Божието домостроителство и изкуплението на човечеството, извършено от Господа Иисуса Христа; казаха му и това, което открива наяве вредата от скверните езически богове и от техните бездушни идоли. Димитрий с трепет слушаше думите на своите родители, а Божията благодат невидимо действаше в сърцето му: той разбра истината и от цялата си душа повярва в Бога, поклони се на светите икони и ги целуна с любов и усърдие. След това родителите му тайно повикаха свещеник и някои познати християни в своята скришна молитвена стая, и кръстиха сина си в името на Отца и Сина и Светия Дух.
Приел св. Кръщение, Димитрий се поучаваше в Божия закон, растеше на години, а още повече - по разум, и възхождаше от сила в сила по стъпалата на добродетелите, а в сърцето му с всеки изминат ден Божията благодат се умножаваше и започваше да дава своите изобилни небесни плодове - делата на себежертвена любов към Господа и към ближните. Когато той стана пълнолетен, родителите му си отидоха от временния живот и му оставиха в наследство не само своите имения, но най-вече добрите си дела и благочестието си.
Малко по-късно император Максимиан Херкул разбра, че солунският градоначалник се е упокоил и повика при себе си неговия син св. Димитрий. Разумът на младия човек му направи силно впечатление, а заедно с това се убеди и в неговата воинска храброст. Доволен, императорът му повери управлението на град Солун и му каза:
- Пази твоето отечество и го очисти от нечестивите християни! Убивай всеки, който призовава името на Разпнатия!
Скоро св. Димитрий се върна в града, приел от царя високия сан, и бе посрещнат от гражданите с голяма почит. Тогава той веднага започна съвсем открито пред всички да изповядва и да прославя името на Господа Иисуса Христа, и учеше всички на светата Вяра. Той стана за солунци като друг апостол Павел, водеше ги към познание на истинския Бог и изкореняваше многобожното безбожие.
Не след дълго император Максимиан узна, че солунският управител Димитрий е християнин и обръща много хора към своята вяра. Щом научи за това, той страшно се разгневи. В близките изминали дни Максимиан беше на война със сарматите, а сега се връщаше обратно и пътят му минаваше през Солун. Но преди още той да пристигне в Солун, св. Димитрий повери на верния си слуга Луп цялото свое имение и всичкото богатство, останало от родителите му: злато и сребро, скъпоценни камъни и дрехи. Нареди на Луп да побърза и да го раздаде на бедните.
- Раздай - каза му - земното богатство, за да потърсим небесното!
А сам той пребъдваше в молитва и пост, и се подготвяше за предстоящия му мъченически подвиг.
Скоро императорът пристигна и питаше дали е истина това, което са му казали за св. Димитрий. Тогава св. Димитрий застана пред него, дръзновено изповяда че е християнин и укори езическото многобожие. Царят заповяда да го отведат в тъмница, а той и там се молеше и казваше заедно със св. цар Давид:
- "Боже, дойди ми на помощ! Господи, побързай да ми помогнеш!" (Пс.69:2) "Защото на Тебе се надявам, Господи, Господи, упование мое от младостта ми. В Теб се утвърдих от раждането си, от утробата на майка ми Ти си мой Покровител - Теб ще възпявам винаги" (70:5-6). "Ще възпявам моя Бог додето съществувам" (103:33). Затова "ще се възрадва устата ми когато възпявам Теб, и езикът ми по цели дни ще се поучава в Твоята правда" (70:23,24).
В тъмницата св. Димитрий непрестанно възпяваше и прославяше Господа. Неземна, Божествена радост изпълваше душата му и правеше мрачния затвор да бъде за него като светъл чертог. А дяволът за да го уплаши се преобрази в скорпион и се устреми към светеца да го ухапе по крака. Но той се огради с кръстното знамение и без да се страхува смачка скорпиона с крак. Заедно със св. цар Давид казваше:
- "Ще настъпиш аспид и василиск, ще потъпчеш лъв и змия" (Пс.90:13).
Аспид - вид отровна змия. В богослужебните книги под "аспид" се разбира дяволът. Василиск - силно отровна змия, която със своето съскане плаши останалите животни, а с дъха си ги изгаря. Бл. Иероним пише, че василискът с дъха си привлича птици и ги поглъща.
Скоро св. Димитрий бе посетен в тъмницата от Ангел Божий. Той му се яви сияещ в голяма слава, носеше прекрасен райски венец и му рече:
- Мир на теб, страдалче Христов! Бъди мъжествен и се укрепявай!
- Радвам се в Господа - отвърна му светецът - и се веселя духом в Бога, моя Спасител.
В сърцето на св. Димитрий все повече гореше пламъкът на любовта към Бога, и той усърдно желаеше да пролее кръвта си заради Него.
По това време император Максимиан си доставяше "удоволствието" да гледа игри и кървави зрелища. Имаше един известен борец на име Лий, родом от вандалско племе - за него царят заповяда да заградят едно високо място за арена: там Лий се бореше с други храбри мъже и ги убиваше или ги хвърляше от високо върху копия, забити с остриетата нагоре. Максимиан гледаше това с наслада и задоволство, възхитен от силата на този исполин. Там беше и един юноша на име Нестор, християнин по вяра и познат на св. Димитрий. С болка в душата си той гледаше как Лий погубва мнозина, а най-вече безпощадно убива християни. Разгорял се от ревност по Бога, Нестор поиска да отиде и да се бори с него. Изтича при св. Димитрий в тъмницата и му разказа всичко за бореца Лий, и как той уби много християни. После просеше неговото благословение и молитви, за да излезе срещу безмилостния човекоубиец и да го победи. Св. Димитрий го осени с кръстното знамение и рече:
- Ще победиш Лий и ще бъдеш измъчван заради Христа.
Нестор бързо се върна на стадиона, застана и извика с висок глас:
- Боже Димитриев, помогни ми!
Отиде и хвана здраво противника си, и след кратка схватка го събори долу върху острите копия. Там Лий незабавно умря от мъчителна смърт.
Императорът силно се опечали за погибелта на Лий и веднага заповяда да посекат с меч блажения Нестор. Но и след това не престана да скърби, а през целия ден и през нощта тъгуваше за любимия си борец. После разбра, че св. Димитрий е "виновен" за смъртта на Лий, и заповяда да го убият с копия, понеже и Лий бе съборен от св. Нестор и умря върху остриетата на копията. Затова мъчителят осъди и св. Димитрий да бъде прободен с копия.
- Нека да умре с такава смърт - каза, - каквато изходатайства за нашия любимец Лий!
Но безумният мъчител се излъга в мисълта си, че праведните и грешниците умират с еднаква смърт - смъртта на грешниците е мъчителна и жестока, а на светиите е удостоена с почит от Господа.
На разсъмване на 26 октомври в тъмницата влязоха войници и намериха св. Димитрий да стои на молитва. Нахвърлиха се върху него и го прободоха с копия - и така, по образа на страданието на Христа Господа, прободен с копие, св. Димитрий предаде душата си в Божиите ръце. Тялото му беше хвърлено на земята с безчестие, но през нощта дойдоха някои християни, тайно го взеха и го погребаха.
Когато св. Димитрий бе пробождан с копия от войниците, там в тъмницата беше и споменатият негов слуга Луп. Той взе дрехата на господаря си, обагрена с кръвта му, взе и неговия пръстен, и го намокри в светата мъченическа кръв. Оттогава св. Луп започна да върши много чудеса чрез дрехата на св. Димитрий и пръстена му: изцеряваше всякакви болести и прогонваше лукавите духове. Скоро целият град Солун научи за станалите чудеса, и всички болни бързаха да отидат при него. Максимиан също узна за това и незабавно заповяда да хванат блажения Луп и да му отсекат главата. Така верният слуга отиде след своя господар, св. Димитрий, при Господа.
Изминаха доста години. Гонението вече беше утихнало, а над гроба на св. Димитрий благочестиви хора построиха малък храм и в него се извършваха много чудеса и изцеления над болните по молитвите на Христовия мъченик. Един знатен и благоверен велможа на име Леонтий от областта Илирик беше обхванат от тежка и неизлечима болест. Той с вяра побърза да дойде при св. великомъченик Димитрий. Внесоха го в храма и щом го поставиха над мястото, където лежаха в земята погребани мощите на светия мъченик, той веднага получи изцеление и се изправи здрав, благодареше на Бога и прославяше Неговия угодник св. Димитрий. След това в знак на благодарност Леонтий пожела да построи голяма и прекрасна църква на името на светеца. Събори малкия храм и когато започнаха да копаят основите, намериха мощите на светия великомъченик Димитрий цели и нетленни, а от тях изтичаше благовонно миро и изпълни целия град с дивно благоухание. Всички жители на Солун се стекоха за да присъстват на това невиждано събитие и да станат причастни на всеобщата радост. Благоговейно взеха от земята мощите на светеца, помазваха с изтичащото миро болните и се извършваха безчислено множество чудотворни изцеления. Радостта на Леонтий нямаше край - но той не се радваше толкова за своето оздравяване, колкото за намирането на светите мъченикови мощи. В скоро време той завърши започнатото дело: построи на това място прекрасен храм на името на св. Димитрий и в него положи мощите му в ковчег, обкован със злато и сребро, и украсен със скъпоценни камъни. После купи ниви и лозя, и ги подари на тази църква - да служат за препитание на Божиите служители в нея. На връщане за своя дом той поиска да вземе със себе си част от светите мощи за да построи и в своето отечество църква на името на св. Димитрий. Но светецът му се яви и му заповяда да не взима нищо от мощите му. Тогава той взе само плащаницата, напоена с кръвта на светия мъченик, положи я в златен ковчег и тръгна. Много чудеса станаха по пътя чрез тази плащаница, по молитвите на светия великомъченик. Веднъж на Леонтий се наложи да премине една пълноводна и силно развълнувана река, но той не знаеше как да го стори и беше в голямо смущение и страх. Тогава му се яви св. Димитрий и му каза:
- Вземи в ръцете си ковчега с плащаницата и не се страхувай!
Той така и направи, и премина благополучно реката заедно със своите спътници. Когато пристигна в отечеството си, построи величествена църква на името на светия Христов мъченик. Излекува от тежка болест управителя на Илирик Марин, който целият беше покрит с гнойни струпеи от главата до нозете. По чудесен начин изцели един кръвоточив човек и един бесноват, и много други чудеса се извършваха там по молитвите на св. Димитрий; а най-вече се извършваха в Солун, където бяха положени неговите св. мощи.
Веднъж в Солун настъпи голям глад и хората, останали без храна, умираха. Но св. великомъченик Димитрий не можеше да гледа равнодушно своя град да загива от глад: в много пристанища, в заливи и острови той се явяваше наяве на мореплавателите и заповядваше корабите, натоварени с пшеница да отидат в Солун - и така избави града от настаналото бедствие. ( Това е станало в 547 г)
Когато благочестивият император Юстиниан (527-565) построи в Цариград прекрасна и преславна църква на името на Божията Премъдрост, той изпрати в Солун някои почтени мъже да вземат оттам част от мощите на св. Димитрий за благоукрасяване и освещаване на новосъздадената църква. В скоро време пратениците пристигнаха в Солун, но щом се приближиха към ковчега с мощите на светеца за да изпълнят царската заповед, внезапно от него излезе огън, който изпущаше към всички пламенни искри, а от огъня се чу страшен глас:
- Стойте и не дръзвайте!
Изплашени, присъстващите паднаха на земята от страх. После пратениците взеха само пръст от гроба на св. Димитрий и се върнаха обратно при царя. Разказаха му какво се бе случило, и всички, които ги слушаха, се удивиха на това Божие чудо. Половината от пръстта от гроба на светеца дадоха на царя, а другата половина положиха в църковната съсъдохранителница.
В църквата "Св. Димитрий" работеше един юноша на име Онисифор - трябваше да запалва свещите и да се грижи за лампадите. Но той, подучван от лукавия, крадеше свещи, продаваше ги тайно и от това изкарваше за себе си някаква гнусна печалбица. Но св. Димитрий не можеше да търпи в неговия храм да се върши такова зло дело: яви се насън на Онисифор, кротко го изобличи за злодеянието му и му каза:
- Брате Онисифоре, не ми е угодно твоето дело, защото крадеш свещи и правиш пакост на онези, които ги донасят, и най-много - на себе си. А осъждането за онези, които вършат такива неща, все повече се увеличава. Затова остави неправдата си и се покай.
Щом се събуди от сън, Онисифор почувства необичаен страх и се срамуваше от делата си. Но след известно време забрави поучението на светия мъченик и отново по стар навик започна безсрамно да краде свещи. Веднъж един от благочестивите граждани стана много рано сутринта, дойде в църквата и донесе големи свещи, запали ги и ги постави при гроба на светия мъченик Димитрий. След това се помоли и си тръгна. А Онисифор се приближи към тях и протегна ръка да ги вземе, но изведнъж от гроба на светеца се чу глас, който му казваше:
- Пак ли вършиш същото!?
Поразен от този глас сякаш от гръм, Онисифор се строполи тежко на земята и лежеше като мъртъв. Малко по-късно дойде един от клириците и го вдигна, а той не беше на себе си от ужас. Когато се посъвзе, изповяда пред всички греха си, разказа им за първото явяване на светеца насън, а после и за второто му изобличение. Всички, които го слушаха, стояха ужасени и трепетни.
Много пъти светият великомъченик избави по чудесен начин своя град Солун от нападения на варвари и от обсада. По времето на император Маврикий (582-603) арабите неотстъпно нападаха Византия. Тогава Солун беше обсаден от врагове, които крепко се сражаваха и се опитваха да го превземат. А в града имаше един богобоязлив и изключително добродетелен човек на име Илустрий. Той дойде нощем при църквата "Св. великомъченик Димитрий", застана в притвора и усърдно се молеше на Бога и на Христовия мъченик да бъде запазен градът. В един момент пред него се откри страшно видение. Видя двама светли юноши с вид на царски служители, предстоящи пред лицето на царя. Това бяха Божии Ангели. Те се приближиха до светия храм, вратите пред тях сами се отвориха и те влязоха вътре. Илустрий ги последва за да види какво ще стане. Влезлите със силен глас казаха:
- Къде е господарят, който живее тук?
Тогава се яви друг юноша, подобен по външен вид на слуга, и ги попита:
- За какво го търсите?
- Господ ни изпрати при него - отвърнаха те - да му кажем нещо.
Слугата посочи гроба на светеца и каза:
- Тук е.
- Кажи му тогава за нас - рекоха му.
Той отиде и дръпна завесата - и ето, излезе св. Димитрий за да ги посрещне - видът му беше такъв, какъвто бе нарисуван на иконата, но светъл като слънце, тъй че Илустрий не можеше да гледа към него, а беше обхванат от страх и трепет заради необикновеното видение. Дошлите поздравиха св. Димитрий и той им каза:
- Божията благодат да бъде с вас. За какво сте дошли при мен?
- Господарят ни изпрати - отвърнаха му - при твоята святост, и ти заповядва да оставиш града и да отидеш при Него, понеже иска да го предаде на враговете.
Щом чу това, мъченикът се просълзи, преклони глава и мълчеше. А слугата каза на дошлите:
- Ако бях знаел, че сте дошли с такава безотрадна вест, не бих казал за вас на моя господар.
След кратко мълчание светият мъченик също им каза:
- Така ли е угодно на моя Господ? Такава ли е волята на Господаря на всичко: града, когото изкупи със Своята света кръв, да предаде в ръцете на враговете, които не Го познават, не вярват в Него и не почитат Неговото свето име?
- Ако не би пожелал така нашият Владика - отвърнаха му те, - нямаше да ни изпрати при твоята святост.
Тогава той им рече:
- Братя, отидете и кажете на моя Господар: "така казва Твоят раб Димитрий: зная, Владико Господи, Твоята щедрост и човеколюбие, които превъзмогват нашите грехове, тъй че дори беззаконията на целия свят не ще могат да победят Твоето милосърдие. Заради грешниците Ти проля Своята кръв и заради нас положи душата Си. Затова яви сега Твоята милост над този град и не ми заповядвай да го оставя! Самият Ти ми заповяда да го пазя: затова и аз ще постъпя като Теб, моя Владика и ще положа душата си за съгражданите си. И ако те загинат, нека и аз да загина заедно с тях! Но Ти, Господи, не погубвай града, в който хората се именуват с Твоето свето име! Макар те и да съгрешиха, но не отстъпиха от Теб, а Ти си Бог, Който приема каещите се".
Дошлите го попитаха:
- Така ли да отговорим от твое име на Господа, Който ни изпрати?
- Да, братя - потвърди св. Димитрий, - така кажете. Зная, че "Той не се прогневява докрай, нито пък враждува вечно" (Пс.102:9).
След тези думи Христовият мъченик влезе в гробницата и свещеният ковчег се затвори, а разговарялите с него станаха невидими. Всичко това Илустрий ужасен гледаше и слушаше във видението. Когато то свърши, дойде на себе си и много се учудваше. Падна на земята и благодареше на светеца задето се грижи за града и моли Господа да не бъдат предадени хората в ръцете на техните врагове. На следната сутрин той разказа всичко на гражданите и ги укрепяваше за да се съпротивяват мъжествено срещу враговете. Неговият разказ силно ги развълнува - със сълзи на очи те молеха Бога за милост и призоваваха на помощ св. Димитрий. Действително, по неговото молитвено застъпничество жителите на Солун бяха запазени невредими: в скоро време арабите си тръгнаха посрамени без да могат да превземат града, запазван от великия Божий угодник, и се върнаха с празни ръце в страната си.
Ето как св. Димитрий защитаваше своя град. Но той освободи и мнозина пленени от варварите. Имаше един епископ, когото варварите хванаха, вързаха го с въжета, а светецът му се яви, освободи го и го изпрати по пътя дори до самия град Солун. Друг път варварите нападнаха околността на града и плениха много хора, а заедно с тях взеха и две прекрасни девици, които отведоха в страната си и ги подариха на своя княз. Те и двете бяха изкусни в бродирането и умееха майсторски да избродират цветя и дървета, птици и зверове, и човешки лица. Щом разбра за това тяхно изкуство, князът им рече:
- Чух, че във вашата страна е велик богът Димитрий и върши велики чудеса. Затова избродирайте ми върху плащаница неговия образ, за да му се поклоня и аз!
Девиците му отвърнаха:
- Димитрий не е бог, но е велик служител на Бога и помощник на християните. А ние, княже, не смеем да направим това, защото знаем, че искаш не да го почетеш, а да му се поругаеш!
Тогава князът ги заплаши и им рече:
- В моите ръце е животът ви и смъртта ви! Изберете едно от тях: или направете това, което ви заповядвам, и ще бъдете живи, или, ако не изпълните повелението ми, веднага ще умрете!
Девойките се уплашиха. От страх да не би варваринът да ги убие, те му се подчиниха и започнаха да бродират на плащаница образа на св. Димитрий. В навечерието на деня, когато се празнува паметта на светия великомъченик, вече бяха завършили неговия образ. През нощта двете седнаха заедно, склониха глави върху избродираната икона на св. Димитрий, започнаха да плачат и казваха:
- Не се прогневявай на нас, мъчениче Христов, защото виждаме, че беззаконният княз иска да се поругае с твоя свят образ. Ти знаеш, че не желаехме да изобразим по такъв начин твоето свето лице, но по принуда го направихме, страхувайки се от горчивата смърт...
Дълго така плакаха над образа и заспаха. И ето, както в древност Ангел Господен взе пророк Авакум, така и св. Димитрий взе тези девици заедно със своя образ, освободи ги от плен и в същата нощ ги пренесе в Солун на празничното богослужение.
Веднъж Ангел се явил на св. пророк Авакум и му заповядал да занесе храна на пророк Даниил, хвърлен по това време в една дълбока яма във Вавилон. Когато Авакум му казал, че не знае къде се намира Вавилон, Ангелът по чуден начин го пренесъл в този град. Паметта на св. пророк Авакум се празнува на 2 декември.
Всенощното бдение още не беше свършило и светецът ги постави в църквата при своя гроб. Хората с удивление гледаха това преславно чудо и не можеха да повярват. А девиците, щом се събудиха, извикаха:
- Слава Богу! Но къде се намираме?
Помислиха, че сънуват, а като разбраха, че наистина са в Солун и виждат гроба на светеца и множеството народ в църквата, с висок глас благодариха на своя застъпник св. Димитрий и разказаха на всички какво им се беше случило.
Това необикновено и чудно събитие изпълни сърцата на солунци с искрена радост в Господа. С радост празнуваха те и през целия ден паметта на св. Димитрий. Поставиха над светия олтар избродирания му образ и чрез него се извършваха много чудеса за слава на Единия Бог в Троица, на Когото подобава чест, благодарност и поклонение от цялото създание во веки, амин.
