+++ Св. мъченик Лазар княз сръбски - Видовдан

Свети вмчк княз ЛАЗАР СРЪБСКИ е сред най-почитаните сръбски владетели. След като бил коронясан, той побързал да изпрати пратеници в Цариград, за да измоли вдигането на анатемата от сръбския народ. Схизмата била вдигната през 1375 г. и Цариград признал Сръбската патриаршия.
Княз Лазар самоотвержено се опитвал да защити Сърбия от турските нашественици. Решителна битка с войските на султан Мурад се състояла на Косово поле през 1389 г. Сръбски войник се прокраднал в стана на турците и убил султана, но неговият разярен син Баязид I повел турците и разгромил сръбската войска, пленил княз Лазар и заповядал да му отсекат главата.
Според древното предание преди битката на св. княз Лазар се явил ангел Господен и го попитал кое царство ще пожелае земното или небесното. Боголюбивият сръбски владетел избрал Царството на Христа, Царя на небесата, и със своя народ се покорил на всесъвършената Божия воля, която е върховен закон на небето и земята. Затова пред Баязид застанал, очаквайки да приеме мъченическа смърт. “Разделяйки се от земното си тяло и царство заради Христа, той е спасил душата си и душата на народа си и е придобил безсмъртното Небесно Царство. А неговото тяло Господ не предаде на тление, ами го прослави с нетленност и много дарове на чудотворства.”
Тялото му е пренесено в построения от него манастир “Раваница” в долината при Чуприе. При голямото сръбско преселение 1690 г. е пренесено в Сремска Раваница във Фрушка гора. По време на Втората световна война през 1942 г. мощите на княз Лазар са пренесени в съборната църква в Белград. Днес нетленните и чудотворни мощи на княза-мъченик почиват в задужбината му - манастира “Раваница”. Паметта му се чества на 15 юни.
След Косовската битка и смъртта на княз Лазар съпругата му, княгиня Милица, поела властта в много тежки години за Сърбия като васал на Баязид I (син на убития при Косово поле султан Мурад I). Поради турското настъпление и наложените от султана тежки данъци диоцезът на Сръбската православна църква силно намалял, тя обедняла и влиянието й силно намаляло.
След падането на Видинското царство княгиня Милица и монахиня Евтимия, вдовица на деспот Углеш, измолили от султан Баязид да им предаде мощите на св. Петка Епиватска, които били пренесени от Търново във Видин. Мощите първо били в княжевската църква в Крушевац, а после пренесени в Белград.