Растко Неманич (св. Сава) е син на великия жупан Стефан Неман, също канонизиран като светец под монашеското си име св. Симеон. Още млад Сава приел монашески сан и заедно със своя баща създал Хилендарския манастир. Макар и монах, той участвал дейно в политиката на Сръбското кралство.

Делото на неговия живот обаче било учредяването на самостоятелната Сръбска архиепископия (1219 г.). Сава проявил завидни качества на дипломат и църковен политик, като получил признание от Вселенската патриаршия. Той бил в приятелски отношения с цар Иван Асен ІІ и подкрепил идването на власт на неговия зет крал Стефан Владислав (1234 г.). Св. Сава осъществил две пътувания в Близкия Изток (Александрия, Йерусалим, Антиохия и др.), като изпълнявал и дипломатически поръчения на цар Иван Асен ІІ.

На връщане от Светите места Сава не отишъл в родината си, а приел поканата на Иван Асен ІІ да му гостува в Търново. Монахът Теодосий разказва:

"...И като пристигна с кораб в Несебър (...), царят изпрати свои слуги и коне, за да придвижат от морето с всякакви почести и с всичко необходимо светеца. Когато светецът дойде в града Търново, царят го посрещна [лично] и любезно го прие, и устрои голямо тържество по случай идването му. И в неговите топли палати заповяда да се настани..."

В Търново Сава провел разговори с царя и със св. Йоаким І Търновски, отслужил тържествена литургия, обдарил Патриаршеската катедрала и други църкви с реликви, донесени от Светите места. Съборен от болест, той починал на 14 януари 1236 г. и бил тържествено погребан в "Св. Четиридесет мъченици". Макар мощите му да били измолени от крал Стефан Владислав и пренесени в Сърбия, гробът на светеца бил почитан близо два века, вкл. от идващи в Търново сърби.

Може и да звучи парадоксално, но култът към св. Сава възникнал в Търново. Св. патриарх Йоаким І дал идеята да бъде написано житие на светеца. Въможно е в "Св. Четиридесет мъченици" да се е пазела частица от мощите на сръбския светец. Макар и още рядко, великата търновска църква е обект на внимание от страна на сръбски поклонници и днес.




Назад


PayPal