Съботният ден пред Петдесетница е ден в памет на всички починали с вяра православни християни.

Всеки съботен ден е ден за възпоминание на покойниците, а задушница пред Петдесетница е нарочен възпоменателен ден.

След Възнесението на Господа входът на Царството небесно в невидимия свят - на рая, е отворен. Затова в този ден Църквата усърдно се моли през него да влязат починалите с вяра - и ще се моли за тях до свършека на света.

На Петдесетница са дадени даровете на Светия Дух, които очистват от всяка сквернота. Преди този ден и на самия ден Църквата усърдно се моли за очистване от сквернотата на греха и опрощение на починалите с вяра в Христа.

На задушница камбаната бие траурно - с отмерен удар, да напомни за грижата за мъртвите. Богослужебното правило е по-особено, с усърдни молитви за починалите. Службата е заупокойна, след която, както и на вечерта на предния ден, се прави обща панихида.

Опечалените по смъртта на свои близки от предния ден и на самия ден посещават гробищата, палят свещи и кандила, поставят цветя, преливат гробовете с вино, кадят над тях с тамян, носят жито и в църква, и на гробищата, и в израз на вярата във възкресението разчупват хляб и раздават донесеното от името на покойниците молитвено да се помене: Бог да прости.

Според евангелското повествование на петдесетия ден след Пасха в Йерусалим било пълно с поклонници, дошли за големия юдейски празник, посветен на Божието законодателство на планината Синай. В града били и Христовите ученици и Майка Му.

Те били събрани на молитва в един дом, когато се случило необикновено събитие. То накарало хората от улицата да се струпат около къщата. Внезапно се чул шум, сякаш духал силен вятър. Той изпълнил цялата къща, а над главата над всеки от молещите се се явил по един пламък, приличащ на огнен език. Апостолите се изпълнили с Дух Свети и започнали да славят Бог на всички езици, които дотогава не знаели. Формата на пламъка била видимият знак за въздействието на Светия Дух върху Христовите ученици, на които била дадена силата да проповядват Христовото учение на всички народи. Самият огън символизира духовното очистване и просвещаване на душите на апостолите.

На Петдесетница вдъхновената проповед на Св. Апостол Петър накарала много хора да повярват в Христа, да се покаят, кръстят и приемат благодатните дарове на Светия Дух. Техният брой бил около три хиляди. Така били поставени основите на Църквата, затова и празникът Петдесетница (Св. Троица) се смята за неин рожден ден.

На Петдесетница в храма се отслужва тържествена литургия, а веднага след нея започва богослужебното празнуване на празника Св. Дух, който е в понеделник. Празнуването на Светия Дух започва с молитви, по време на които клирът и миряните застават на колене. Четат се три молитви на Свети Василий Велики, в които изповядваме нашите грехове пред Бога, и заради великата жертва на Неговия Син молим за помилване. Молим Иисус Христос да изпрати и на нас Светия Дух, за да просвети душите ни, а накрая се молим и за нашите починали близки. По време на богослужението свещениците хвърлят в храма орехова шума, която напомня за слизането на Светия Дух върху апостолите.




Назад


PayPal