Св. Мелитон Сардикийски

Към християнските апологети от II в. трябва да бъде отнесен и св. Мелитон, епископ на гр. Сарди (в Лидия, Мала Азия), който е бил един от най-бележитите пастири на Източната църква и учен писател на своето време. Запазените известия за живота му са оскъдни. Откъслечни сведения има в Църковната история на Евсевий Кесарийски.

Като епископ на гр. Сарди, според свидетелството на Евсевий, той обърнал през времето на Антонин Пий (138-161 г.) върху себе си вниманието на широк кръг люде, а през време на царуването на Марк Аврелий (161-180 г.) той стоял на висотата на своята слава: Евсевий го поставя редом със съвременниците му Хегезип, св. Дионисий Коринтски, св. Аполинарий Иераполски, св. Ириней Лионски и др. като един от представителите на здравата вяра и верните пазители на църковното предание.

В един откъслек от съчинение на св. Мелитон, запазен у Евсевий, сам той свидетелствува, че предприел пътешествие в Палестина, за да се запознае непосредствено с местата, където са станали свещените събития за нашето спасение, а също и да установи автентичността на старозаветните свещени книги.

След мъченическата смърт на епископ Сагарис, когато проконсул на Мала Азия бил Сервилий Павел (очевидно Сергий Павел, както го посочва Руфин Аквилейски, защото проконсул на Мала Азия под името Сервилий Павел не е известен, св. Мелитон взел участие във вълнуващия през това време Лаодикийската църква спор за празнуването на Пасхата, като написал по този повод съчинение "За Пасхата" и защитил малоазийската практика. Пак според свидетелството на Евсевий св. Мелитон представил на император Марк Аврелий около 170-171 г. реч в защита на християнството.

Св. Мелитон завършил своя земен живот в Сарди. Годината на смъртта му не е известна.