Св. Павел, архиепископ Цариградски, изповедник

Павел солунянин, архиепископ Цариградски, бил от жертвите на оня смут, чрез който гибелната Ариева ерес дълго разтърсвала православната Църква.

Няколко пъти се възкачвал Павел на патриаршеския престол и няколко пъти бил свалян от него в зависимост от това, чие влияние преобладавало в ожесточената и често пъти кръвопролитна борба между арианите и православните. Но и в заточение, и на патриаршеския престол той винаги еднакво показвал себе си непоколебим изповедник и стълб на православието.

Тази твърдост станала причина за неговата мъченическа смърт. Император Констанций, привърженик на Ариевото учение, го изпратил на заточение в малоазийската област Кападокия, в град Кукуз. Там Павел бил удушен във време на богослужението със собствения му омофор.

Това станало в 350 г. В 381 г. мощите му били пренесени в Цариград, а оттам – във Венеция, където се намират и сега.




Тропар, глас 3

Божественныя веры исповеданием, другаго Павла тя церковь ревнителя во священницех показа, свозопит ти и Авель ко Господу, и Захариина кровь праведная: отче преподобне, Христа Бога моли, дароватися нам велией милости.

Кондак, глас 2

Облиставый на земли, яко звезда небосветлая, кафолическую просвещаеши церковь ныне, о нейже и страдальчествовал еси, душу твою Павле предложив: и якоже Захариина и Авелева, ясно вопиет твоя кровь ко Господу.