Св. праведен Артемий Верколски, Чудотворец

В същия ден празнуваме паметта на светия праведен отрок Артемий Верколски, Чудотворец. Той се роди в 1532 г. в селото Веркол, което се намираше близо до реките Двина и Пинега в Русия. Родителите му - баща му Козма и майка му Аполинария - бяха жители на това село. Те възпитаха още от рано своя син в страх Божий и в християнско благочестие. От 5-годишна възраст момчето започна да страни от обичайните детски игри и беше тихо, кротко, богобоязливо и послушно към родителите си. Артемий с усърдие помагаше на баща си в неговата работа доколкото можеше.
Св. мчк Уар и св. прав. Артемий Верколски Веднъж, на 12-годишна възраст той работеше заедно с баща си на полето - брануваха земята. По едно време неочаквано притъмня и се изви силна буря с проливен дъжд. Тогава над главата на Артемий се разрази страшен удар от гръм и блаженият отрок падна мъртъв. (Кончината на св. Артемий е била на 23 юни 1545 г.)
Но съселяните на св. Артемий, по своето духовно неразумие, не разбраха това Божие посещение, и суеверно помислиха неочакваната му смърт за Божие наказание над Артемий за някакви тайни негови грехове. Затова и тялото на блажения, като починал от внезапна смърт, остана неопято и непогребано: положиха го в пусто място сред боровата гора, върху земята, покриха го с храсти и клони, и го оградиха с дървен плет.
Но след 45 години Бог го прослави с дивни чудеса. Един от църковните клирици на селото Веркол, на име Агатоник, вървеше по тази пуста местност и събираше земни плодове. Когато се приближи до мястото, където лежеше тялото на блажения отрок, той видя чудна светлина, отиде по-близко и намери светите му мощи цели и нетленни. Побърза да извести на съселяните си това, а те ги взеха, занесоха ги в селото и ги сложиха в притвора на тамошната църква "Св. Николай". Скоро от мощите на праведния Артемий започнаха да се извършват много чудесни изцеления на болни хора. Един селянин на име Калиник имаше син, който силно страдаше от злокачествена треска. По същото време сред хората в околността тази болест все повече се разпространяваше и мнозина умираха от нея. Синът на Калиник също беше вече на смъртно легло - тогава баща му побърза да отиде при гроба на блажения отрок Артемий и взе малка част от дрехата на светеца. Върна се скоро, постави я на гърдите на болния си син и той веднага оздравя. Щом разбраха за необикновеното чудо, всички жители на селото отиваха при гроба на Божия угодник и там получаваха изцеление от болестите си. Оттогава в тази област треската напълно престана, по молитвите на св. Артемий.
За всичко станало бе известено на преосвещения Новгородски митрополит Макарий. Той старателно и подробно проучи събитията, свързани с живота на блажения отрок, и заповяда да бъде построен храм на негово име. Това след известно време бе извършено и в този храм бяха положени светите му мощи.