Великият Божий угодник свети Ипатий, епископа на град Гангра, в Пафлагония, бил един от триста и осемнадесетте свети отци, участвали в Първия Вселенски събор, свикан през царуването на Константин Велики в град Никея. Тук заедно с останалите свети отци, изпълнен с Дух Свети и въодушевен от ревност към Православието, той изобличил Арий в ерес и го предал на анатема.
Свети Ипатий получил от Бога дар на чудотворство; той изцелявал различни недъзи и изгонвал бесове. В едно село превърнал горчивата вода, която течала от планинския извор, в сладка; а на друго място, по неговата молитва, от земята протекъл извор с топла вода, която била лековита. Веднъж, през една тъмна нощ, когато вървял край реката, във водата се появили пламъци, които му показвали пътя, за да не се отклони и да падне в реката.
Също така той убил и една страшна змия. При царуването на Констанций, който се възцарил след смъртта на своя брат Константин, в царския дворец кой знае откъде допълзяла една огромна змия. Тя заобиколила царската съкровищница, в която имало много злато и други богатства, спряла се пред входа на тази стая и не пускала никого да влезе в нея. Цар Констанций изпаднал в ужас от това и изпратил да кажат на Божия светител Ипатий да дойде в Цариград, защото името на светеца било прославено заради чудесата, извършени от него по Христовата благодат. Царят посрещнал светеца с почести, поклонил му се до земята и го помолил да прогони с молитвата си от царската съкровищница змията, която никаква човешка сила не можела да прогони. И много други духовни лица се опитвали да я прогонят с молитва, но безуспешно; някои от тях дори пострадали.
А светецът казал за това на царя:
- Царю, дори и нашата молитва да бъде безсилна, твоята вяра няма да остане напразна пред Бога.
След това, като паднал на земята, той твърде дълго се молил. После станал и казал на царя:
- По средата на хиподрума, където се намира статуята на баща ти, нареди да направят пещ, да я разпалят колкото може по-силно и да чакат кога ще дойда.
Веднага приготвили и разпалили пещта. Тогава свети Ипатий, като взел светителския жезъл, отишъл в царския дворец, отворил вратата на съкровищницата и дълго бил змията със жезъла. Народът и царят, обзети от страх и трепет, гледали отдалече и като видели, че змията не излиза (а денят вече отивал към вечерта), помислили, че тя вече е умъртвила светеца, както по-рано се случило с някои от иереите. А светителят Ипатий, като вдигнал очи към небето и призовал на помощ Господа, пъхнал жезъла в пастта на змията с думите:
- В името на моя Господ Иисус Христос, върви след мене! Змията, като захапала жезъла, последвала светеца като завързан пленник. И наистина, великият чудотворец я свързал с Божията сила.
После той излязъл от царската съкровищница и водейки змията, обиколил целия хиподрум и пазарния площад. Народът, като я видял, хваната за края на жезъла и влачена от светеца, се ужасил и удивил. А тя била твърде страшна - дължината й била около шестдесет лакти. Като се приближил до огнената пещ, която горяла с големи пламъци, светецът казал на змията:
- В името на Христа, Когото аз, недостойният проповядвам, ти заповядвам да влезеш в този огън!
Тогава страшната змия, като се сгънала, стремително се хвърлила в огнената пещ, в която и изгоряла. Всички, които гледали това с ужас, прославили Бога, че е дал на света през техния живот такъв светилник и чудотворец.
Тогава царят въздал огромна благодарност на Бога и Неговия угодник, когото почитал като свой баща. Той заповядал да нарисуват изображението му на дъска и го поставил в царската съкровищница, за прогонване на бесовете; и като наградил светеца с дарове и с любов го разцелувал, го изпратил у дома му.
Когато светецът се завръщал на своя светителски престол, зли хора, последователи на учението на Новат, разпалвани от страстна завист към Божия светител, му остроили засада в един тесен проход между планинска пропаст и брега на едно блато, въоръжени с ножове и колове. Щом приближил това място, те го нападнали внезапно, устремени като диви зверове, и като го наранили тежко, го хвърлили от високия бряг в тинята на блатото. Светецът, едва останал жив, протегнал мъничко ръце нагоре и като вдигнал очи към небето, както някога свети първомъченик Стефан, се молел за убийците си с думите: "Господи, не им зачитай тоя грях!" И докато се молел така, една жена, която поддържала Ариевата ересРечник, взела голям камък, силно ударила с него светеца по главата и го убила. Светата душа на Ипатий веднага се отделила от тялото и се преставила при Господа. Убийците, като взели тялото на светеца, го скрили в една пещера, която се намирала близо до това място и си заминали.
Но заради пролятата невинна кръв Божието наказание не се забавило да ги постигне. Най-напред нечист дух нападнал онази жена още на същото място я и започнал да я мъчи. Тя непрекъснато се биела в гърдите със същия камък; после и другите мъчители станали бесновати и много страдали.
След това един земеделец, чиято била онази пещера (той си държал сламата в нея), без да подозира нищо за извършеното несправедливо убийство, отишъл да си вземе слама за животните и като чул гласове на пеещи ангели, се учудил и изпаднал в ужас. Когато започнал да взима сламата и намерил мъртвото тяло, цяло покрито с рани, още повече се ужасил; а когато познал в мъртвеца своя свети епископ Ипатий, той тичешком отишъл при съселяните си и те бързо разказли за всичко това в града. Жителите на град Гангър веднага се събрали и със силен плач пристигнали на мястото. Взели честното тяло на светия отец, своя пастир, и го погребали с големи почести. А жената убиец следвала тялото, носено за погребение, и по пътя се биела с камъка, с който убила Божия архиерей и пред всички изповядала греха си.
Когато тялото на светеца било погребано, тази жена се изцелила от беснуването; и останалите съучастниците в убийството, които допреди били бесновати, се изцелили при гроба на светеца, който и след смъртта си вършел добро на враговете си, поради своята незлобивост. И още много други чудеса и изцеления се извършили по неговите молитви над хората, които с вяра отивали при гроба му.
Тропар на свещеномъченик, глас 4
Станал причастник на нравите и наместник на престолите на апостолите
по пътя на съзерцанието ти, боговдъхновени, си извършил дела,
поради това ти вярно си преподавал словото на истината,
за вярата си пострадал даже до кръв,
свещеномъчениче (името), моли Христа Бога да се спасят нашите души.
