Когато царували нечестивите римски импратори Диоклетиан и Максимиан, в Солун живели двама богоугодни служители на Божията Църква, Агатопод и Теодул. Агатопод имал сан дякон, бил вече на преклонна възраст и водел целомъдрен живот. Теодул пък бил четец. Син на благочестиви родители християни, млад и красив на лице, той водел непорочен живот. Теодул имал трима родни братя: Капитон, Митродор и Филосторгий, които също като него водели благочестив живот.
Когато споменатите езически царе надигнали гонение срещу християните, разпратили навсякъде заповеди, за да принудят всички хора да се поклонят на делата на човешките ръце -идолите, - а не на Единия Бог, Създателя на всичко. Такава царска заповед пристигнала и в Солун, където били изложени, за да ги виждат всички, средствата, подготвени за изтезаване на онези, които не се покорят на царската заповед. Мнозина от вярващите побегнали оттук, опитвайки да се скрият кой където може; други мъжествено се предавали на мъченията и накрая трети, малодушни и слаби, изплашени от мъките и смъртта, преминавали на страната на езичниците и ядели заедно с тях идоложертвена храна, предпочитайки настоящия суетен живот пред безсмъртния вечен живот. Но те, избягвайки краткотрайните мъчения, си подготвяли вечна смърт и гибел. Дяволът се радвал на такива, но великодушните и мъжествени Христови воини винаги са го побеждавали и посрамвали, както тези двама светии Агатопод и Теодул. При настъпилото люто гонение те не избягали, не се скрили, а непрекъснато пребивавали в Божия дом, като денем и нощем се молели на Бога за Неговата свята Църква, подложена на такова бедствие, и денем и нощем очаквали началото на страданията си.
Наистина, когато езическите воини научили за светиите, веднага ги заловили и ги хвърлили в тъмница. По онова време началник на Солун бил Фавстин. Като седнал на мястото си в съдилището, той заповядал да му доведат за разпит Христовите изповедници Агатопод и Теодул.
Когато светиите застанали пред съда на мъчителя, той, като държал повече да улови в мрежите си по-младия, заповядал всички да се отдръпнат, а Агатопод да отведат другаде. След това, като повикал по-близо до себе си Теодул, ласкаво му заговорил:
- Смири се, младежо, умолявам те, отхвърли новото си християнско лъжеучение и пристъпи към изпълнение на законите и обичаите, установени от древността, ако не искаш да завършиш живота си в мъки.
А свети Теодул му отвърнал:
- Аз отдавна съм изоставил заблудите и лъжите, но се страхувам за тебе, така предаден на суетата, да не се подложиш на вечна смърт.
Съдията не се обидил от тези думи на светеца, но отново по всякакъв начин започнал да го съблазнява да пристъпи към приношение жертва на идолите, като му обещавал и подаръци, и почести. Наблизо бил и жрецът на Зевс, на име Ксенос, който казал на светеца:
- Ако почестите и подаръците не могат да те убедят да принесеш жертва, нека мъченията да те убедят да се покоряваш на царските заповеди!
- Ужасите и мъченията по никакъв начин не могат да ме уплашат - отвърнал мъченикът на жреца - и никога няма да ме склонят да изпълня вашата воля.
Хегемонът Фавстин, изумен от мъжеството и смелостта на светия юноша Теодул, заповядал да го откарат по-далече от него в отделно място. После, като повикал при себе си свети Агатопод, казал му:
- Поклони се на нашите Богове! Ето, и Теодул, който също беше в заблуда, сега даде обещание да им се поклони и да им принесе заедно с нас жертва.
Като разбрал хитростта и лъжата на хегемона, свети Агатопод му казал:
- И аз с радост ще принеса жертва на истинския Бог и на Неговия Син Иисус Христос, защото и Теодул е обещал на Този, а не на някакаъв друг бог, да принесе благоприятна жертва.
Фавстин му възразил:
- Не, Теодул обеща да принесе своята жертва не на Този Бог, а на дванадесетте богове, които подържат цялата вселена.
Свети Агатопод с усмивка му отвърнал:
- Защо наричаш богове това, което майсторите са направили от тленен материал? Могат ли да бъдат богове тези, които са направени от ръцете на хора, които се покланят на своето творение, като на същества по-добри и съвършени? Богове ли са тези, които не могат да окажат съпротива, ако поискат да ги повалят и разбият, и не могат с нищо да се защитят; които с очи не виждат, с нозе не ходят и нямат у себе си нито едно, каквото и да било сетиво? Богове ли са тези, за които елините казват, че имат жива душа и се предават на най-различни мерзки блудодеяния? А пък някои майстори, които правят техни статуи, ги продават за една сребърна монета или за четири дребни медни монети? След всичко това мога ли аз, честта, която подобава на всесилния Бог, да отдам на вашите недостойни и мерзки богове? Мога ли да възпявам хвали и песнопения пред вашите глухи идоли?
Докато светецът говорел така, наобиколилите го езически началници се уплашили да не би от думите на Агатопод да се утвърдят във вярата и другите християни, доведени за разпит. Затова те заповядали незабавно да отведат Агатопод заедно с Теодул в тъмницата.
Там докато светиите се молели, затворените заедно с тях в тъмницата затворници, които били в затвора заради убийства или прелюбодеяния, като преодолявали у себе си страха от телесната смърт, постепенно припадали пред нозете на светиите, като изпросвали от тях прошка за греховете си и спасение на душите от вечна смърт. А народът, който по това време се намирал край тъмницата, като разбил тъмничните двери, влязъл и с умиление слушал словата, които говорели Божиите раби. Забелязал това ревностният слуга на дявола, солунският главен съдия Евпсихий, бързо изтичал при военачалника и му казал, че ако двамата християни, затворени в тъмницата, не бъдат умъртвени тутакси, мнозина от народа ще изоставят почитанието на идолите. Военачалникът пламнал от гняв и веднага изпратил войници да доведат при него юношата и старецът. Христовите раби незабавно били изправени пред неправедния съдия. Като погледнал към свети Теодул, военачалникът го запитал:
- Нима не знаеш, че си задължен да изпълняваш заповедите на царете, които владеят вселената?
- Това, което повелява Владиката на небето и земята - отвърнал му свети Теодул, - наистина е справедливо и достойно за внимателно изслушване и незабавно изпълнение. А от заповедите на вашите временни царе трябва да се изпълняват само тези, които се окажат справедливи и не противоречат на небесния Творец, а несправедливите заповеди в никакъв случай не бива да се изпълняват.
Тогава военачалникът Фавстин заповядал да смъкнат дрехите от светия юноша Теодул и да го разголят за мъчения. Като поискал да сплаши мъченика, военачалникът заповядал да го отведат на мястото за посичане с меч, като предполагал, че при вида на близката смърт светецът ще се устраши и ще се подчини на неговата воля.
Но когато светецът бил доведен на предназначеното за посичане място и видял вдигнатия над него разголен меч, той въззовал към Бога със следните думи:
- Слава на Тебе, Боже, Отче на моя Господ, Който благоволи да пострада за нас! Ето, по Неговата благодат и аз идвам при Тебе, с радост умирам за Тебе!
Като казал това, той склонил глава под меча, но не бил посечен. Военачалникът забелязал, че свети Теодул иска сякаш тържествен венец за себе си, като се готви да бъде посечен с меч, и заповядал да го върнат невредим, а в това време провеждал разпита на свети Агатопод.
Той го запитал:
- Какъв е твоят начин на живот?
- Същият - отвърнал светецът, - като на Теодул.
- Какво общо имаш с Теодул? - запитал военачалникът. -Да не сте роднини?
- Ние не сме родственици по плът - отвърнал свети Агатопод, - но сме съединени от вярата и убежденията си и колкото сме разделени по родство, толкова сме съединени духом.
Тогава военачалникът казал:
- Забелязвам, че вие двамата бързате към едно и също мъчение - това показват твоите думи - отвърнал военачалникът.
Свети Агатопод отговорил:
- Ако ние чрез еднакви мъчения се освободим от този живот, ще се удостоим и с еднакво въздаяние от нашия Бог!
След това по заповед на мъчителя били вързани и отново отведени в тъмницата. С настъпването на вечерта светите мъченици се помолили на Бога, та Той да ги укрепи докрай в техния подвиг, и легнали да почиват. А нашият Господ Иисус Христос, Който промисля за Своите преподобни, им изпратил насън еднакво видение (тъй като те устоявали единодушни и единомислени) във връзка с близкия край, който им предстоял. Това видение било следното: светиите сякаш и двамата влезли в един и същ претъпкан с много народ кораб и се намерили сред морето; корабът се люшкал насам-натам, тъй като морето било разбушувано от силна буря; блъскан и разбиван от вълните, той вече потъвал във водата, при което някои от хората потъвали, други плували, трети, като се приближавали до камъните, загивали. А самите себе си светиите видели как под управлението на капитана се спасяват от потъване и облечени в светли одежди, доплували до някаква висока планина, по която се възкачили до небето. Като се събудили от сън, светиите си разказали един на друг видението и се учудили, че и за двамата то било едно и също. По това разбрали, че на двама им ще бъде дарена една благодат от Христа, а именно - че ще прекосят спасително морето на мъченичеството, в което мнозина са потънали, и ще изплуват, за да получат вечно въздаяние на небесата.
Когато светиите били отведени на разпит за трети път и отново ги разпитвал военачалникът Фавстин, те вече не казвали нищо друго освен тези думи:
- Ние сме християни и за Христовото Име сме готови да изтърпим всякакъв род страдания.
Тогава военачалникът с изкривено от мъка лице издал смъртна присъда за тях, която гласяла: „Теодул и Агатопод, които не пожелаха да принесат жертва на боговете, да бъдат удавени в морето."
След това воините ги повели към морето; като вързали ръцете им назад и провесили на шиите им къмъни, те ги качили на кораб. В това време на брега се събрали много приятели, съседи и познати на светите мъченици, от които едни поради края, който очаквал мъчениците, ридаели, а други облажавали мъжествените Христови воини, като ги хвалели, че са победили дявола и с радост умират за благочестието.
В това време военачалникът, като съжалявал за светците, изпратил нарочно при тях пратеникът Фулвий, за да им каже, че ако принесат на боговете само кадене на тамян, ще бъдат освободени от смъртта. Но светците не преставали да призовават Христа и да отхвърлят суетните езически богове. Накрая, след дълги увещания, нечестивите, като видели, че Христовите раби в никакъв случай няма да склонят да се поклонят на идолите, се приготвили да хвърлят в морето свети Агатопод. След него хвърлили и свети Теодул.
Така те завършили своя страдалчески подвиг и получили венеца на победата от ръцете на Господа. Морето, което приело в себе си телата на светиите, в същия час ги изхвърлило без веригите и камъните на брега. Роднините и познатите им, като взели телата на светите мъченици, ги погребали с чест.
След като минало известно време свети Теодул им се явил с пресветло лице, в бяла дреха и наредил да раздадат на бедните, сираците и вдовиците цялото негово имущество.
Светите мъченици се преставили в петия ден на месец април, прославяйки на небесата Отца и Сина и Светия Дух, Единия Бог, прославян в Троица. Амин.
