Преп. Никита Изповедник

Той се роди в Пафлагония от благочестиви родители. На 17-годишна възраст пристигна в Константинопол и бе поставен за царски служител. Не след дълго бе издигнат и в достойнство на патриций при византийския император Никифор (802-811) и при сина му Ставрикий.
Въпреки това св. Никита не обичаше светската суета и желаеше да стане монах. Но императорът, както и следващият - Михаил Рангав (811-813), не му позволиха да напусне столицата. Разрешиха му все пак да пребивава в уединение в едно помещение близо до Златните врати. Там св. Никита остана до възцаряването на императора - иконоборец Лъв Арменец (813-820).
Натъжен от поруганието над светите икони, което бе настанало, св. Никита напусна Константинопол, постъпи в числото на новоначалните братя в един монастир близо до града и там живееше известно време. Междувременно иконоборците научиха, че у него се намира икона на Спасителя, която той е взел от Рим, и донесоха за това на императора. Скоро при св. Никита бяха изпратени чиновници, които със заплахи се опитваха да го принудят да им предаде иконата, но той решително им отказа. Тогава пратените намериха един инок, който им издаде мястото на светата икона, влязоха в църквата, взеха я и изляха над нея всичката си злоба и гнусотии, каквито можаха да измислят. От това кощунство св. Никита силно се натъжи, а царските посланици на отиване му забраниха да излиза оттам под какъвто и да е предлог.
Впоследствие, когато на императорския престол застана друг иконоборец - Теофил (в 829 г.), при св. Никита бе изпратен някакъв царедворец Теодосий, който пред всички събрали се там го заплаши с изгнание ако не признае патриарха - иконоборец Антоний (821-832) и ако не се отрече от иконопочитанието. Но преподобният отец му отвърна:
- Никога няма да престана да се покланям на иконата на моя Христос Бог, а Антоний няма да нарека "патриарх", но "прелюбодей" и "престъпник"... А ти прави каквото искаш.
Заради това мъжествено отстояване на Православната вяра, св. Никита незабавно беше изгонен от обителта. Той благодари на Бога, взе със себе си трима от братята и се отправи в друг монастир, където прекара Великия пост и времето до празника Петдесетница, а след това остави и тази обител.
След дълго пътуване той най-накрая остана в един крайморски монастир и там завърши живота си на 76-годишна възраст (ок. 838 г.).
През своя живот, а също и след блажената си кончина св. Никита извърши много чудеса.