В град Берит (Днес: Бейрут. Древен крайморски град на финикийския бряг. В по-ново време: главен град в азиатско - турската област на Сирия) имаше един християнин, който живееше в къща близо до еврейската синагога. Този човек имаше при себе си икона, на която бе изобразен ликът на нашия Спасител - Господ Иисус Христос, според Неговото човешко естество. После, обаче, той си купи нова къща на друго място и напусна старата, като взе цялото си имущество. Единственото нещо, което остана в старата му къща, беше иконата на Спасителя - това наглед случайно забравяне всъщност стана по Божие устроение. След това в напуснатата къща се засели един евреин, който пренесе имуществото и вещите си в нея, но така се случи, че не забеляза иконата на Господа, която беше закачена там.
Мина известно време и той покани на обяд у дома си един друг евреин, свой приятел. Докато обядваха, гостът погледна към стената и видя, че на нея стои иконата на Спасителя. Учуден, той попита онзи, който го беше поканил:
- Как може ти, който си евреин, да държиш в дома си тази икона?!
Но домакинът започна да се зарича и да се кълне, че не знае откъде е тя.
- Досега не съм я видял!… - казваше.
Онзи другият, обаче, отиде и го наклевети пред техните свещеници.
- Той е евреин - възмущаваше се, - а има в дома си икона на Иисуса Назарянина.
Като чуха това, те всички се изпълниха с ярост, но тогава си замълчаха, понеже беше настъпила вечерта. На следната сутрин се събра голямо множество евреи, заедно с техните първосвещеници и старейшини, и отидоха в къщата, където беше иконата на Господа. Втурнаха се вътре и намериха светата икона, изнесоха я, поставиха я насред сборището си и казаха:
- Както нашите бащи се поругаха с Него, така и ние ще направим на тази икона!
И започнаха да заплюват иконата, биеха по лицето образа на Иисус Христос от едната и от другата страна, а после рекоха:
- Слушали сме, че нашите бащи Го разпнаха и Го приковаха към кръст, затова и ние ще направим така с тази икона!
Взеха гвоздеи, забиха ги в ръцете и нозете на образа и го приковаха към едно дърво, надянаха на една тръстикова пръчка гъба, напоена с оцет, и я допряха до изображението на устата на Христа. След това донесоха копие и казаха на един да удари в ребрата образа на Спасителя. Но щом той удари иконата с копието, веднага от нея започна да тече кръв и вода. При тази потресаваща гледка всички евреи, които се бяха събрали там, се изпълниха с голям страх. Ужасени от станалото дивно чудо, те донесоха съд и напълниха в него изтеклата кръв и вода. Посъветваха се помежду си и казаха:
- Да доведем някои слепи, хроми и бесновати хора, и да ги помажем с тази кръв: ако оздравеят, всички ще повярваме в Разпнатия - защото душите ни се изпълниха със страх от станалото чудо.
Донесоха един човек, който беше хром още откакто се бе родил, и щом го помазаха с кръвта, изтекла от Христовата икона, той веднага се изправи и напълно оздравя. После доведоха слепи, но и те щом бяха помазани прогледаха. Също и неизброимо множество бесновати се излекуваха чрез помазването с тази кръв.
Вестта за станалото се разнесе из целия град и всички бързаха да отидат и да видят необикновените чудеса - занасяха своите болни, разслабени и прокажени, изсъхнали и парализирани, и всички те получиха изцеление. Тогава евреите, които се намираха там, повярваха в Господа Иисуса Христа, нашия Спасител, падаха пред Неговия образ на иконата и викаха със сълзи:
- Слава на Теб, Христе, Сине Божий, защото Ти вършиш такива дивни чудеса! Слава на Теб, Христе, Когото нашите бащи разпнаха, но ние вярваме в Теб: приеми, Владико, нашата коленопреклонна молитва!
Всички евреи, живеещи в този град - мъже, жени и деца - отидоха при епископа и много го молеха да ги удостои със св. Кръщение. Показаха му иконата на Христа Господа и изтеклата от нея кръв и вода, разказаха му и за поруганието, което първоначално бяха извършили над светата икона. Епископът видя, че те идват с искрено разкаяние, и ги прие с радост. Дълго време ги поучаваше и им разясняваше истините на светата Вяра, след което ги кръсти всичките, заедно с жените и децата им. Така еврейската общност в този град от богопротивно сборище се превърна в църква на нашия Господ Иисус Христос.
В случая "църква" се употребява в смисъл "събрание от християни с духовна цел: за наставляване в Божия закон, за молитва и пр." Това е едно от значенията на тази дума .
Голяма радост настана в града - не само задето толкова много болни бяха излекувани, но и заради покръстването на евреите, които приеха светата Вяра благодарение на чудото от иконата на Господа. Затова нека всеки с вяра и любов да се покланя на светите икони - в чест и за прослава на Образа на Божията ипостас (Евр.1:3), явил се в образ на човек - нашия Господ Иисус Христос, на Когото заедно с Бога Отца и Светия Дух да бъде от всички поклонение во веки веков, амин.




Назад


PayPal