Всяко нещо, ако не бъде записано, не след дълго ще отмине в забрава и хората няма да знаят за него. Така и св. пророк Моисей ако не беше написал, наставляван от Бога, за събитията от Сътворението на света и първоначалното му устройване, както и за самия наш родоначалник Адам в своите книги, всичко това времето щеше да покрие с пелената на забравата и да хвърли в мрак и неведение. Но Бог се грижи хората да разберат и да знаят Неговите чудеса. В което време Му е благоугодно, Той намира летописци - да оставят на следващите поколения своите писания, за да им бъдат от полза.
Преподобни Нестор Летописец Така Господ яви и в Руската земя, в светия Киево-Печерски монастир, този приснопаметен летописец - преподобния отец Нестор, който ни написа за началото и първото устройване на Руската страна, и така отмахна покривалото пред очите ни, възползва ни и породи в душите ни благодарност към Бога. Но неговото свидетелство не е само за външното, а по-скоро за вътрешното, духовното: именно - за основаването и утвърждаването на руското монашество, насадено като в райска градина в светия Киево-Печерски монастир. Написа ни също и за духовния родоначалник на православния руски народ - за преподобния Антоний, а също и за останалите негови последователи и духовни чеда: Киево-Печерските светци. Един от тях бе и самият този летописец, който записа техния добродетелен и прославен от Бога живот, не само с мастило на хартия, но и със своите дела - в скрижалите на непорочната си душа. По такъв начин той записа и своето име в Книгата на вечния живот, и се удостои да чуе от Христа Спасителя благословените думи: "Радвайте се, защото имената ви са написани на Небесата" (Лук.10:20).
По времето когато преподобни Антоний се подвизаваше в безмълвие в пещерата, а св. Теодосий се грижеше за благоустройването на монастира, при тях дойде блаженият Нестор и желаеше да приеме светия ангелски иночески образ. Тогава той беше едва 17-годишен. Той все още не беше монах, но се упражняваше във всички монашески добродетели: трудеше се да придобие телесна и духовна чистота (т.е.: очистване от плътски и духовни страсти), пребъдваше в доброволна нищета, в дълбоко смирение и в безпрекословно послушание. Постът му бе изключителен, молитвата - непрестанна, и бдението - неленостно. Но и за останалите равноангелни добродетели той се грижеше усърдно и по всякакъв начин се стараеше да следва живота на преподобните основатели на Киево-Печерския монастир Антоний и Теодосий. От тях се научи да води истински духовен живот и да се труди в монашеските подвизи. Както самият той пише, изпитваше голяма любов към двамата преподобни отци и я изразяваше "не с думи или с език, но с дела и истина" (1Иоан.3:18) - в душата си и в тялото си той прославяше Бога, следвайки примера на двамата велики светилници на благочестието.
След тяхната блажена кончина св. Нестор не само умря за делата на света, което и по-рано бе сторил в изпитателния срок на своето послушничество в монастира, но отхвърли самия светски образ и прие светия ангелски иночески образ от преподобния Киево-Печерски игумен Стефан. Впоследствие пак от него беше поставен в дяконска степен.
И така, удостоен с двойната благодат на монашеството и на дяконския сан, той всеки ден се стараеше да удвоява добродетелите си: умъртвяваше всички страсти на тялото и винаги се стараеше да постъпва по правда. Не живееше по плът, но гореше духом от любов към Бога и във всичко се проявяваше като верен раб и Божий служител. Той добре помнеше думите на Господа: "Бог е дух: и тези, които Му се покланят, трябва да се покланят с дух и с истина" (Иоан.4:24).
От писанията, които е оставил, може да се види колко ревностно той се бореше против духовете на злобата и ги побеждаваше - най-вече с чудното оръжие на неизказаното си смирение: навсякъде той нарича себе си "недостоен", "груб", "невежа" и "изпълнен с множество грехове".
Когато по Божие наставление монастирските братя решиха да извадят от земята светите мощи на преподобни Теодосий и от пещерата да ги пренесат в светата Киево-Печерска църква, тогава на първо място в това послушание беше св. Нестор. С непоколебима вяра и с молитва той започна да копае, цяла нощ се трудеше и откри скъпоценния бисер и нетленното съкровище - честните мощи на преподобния отец Теодосий. Изнесе ги пред пещерата и стана очевидец на дивните чудеса, които се извършваха чрез тях - самият той по-късно разказа за това.
Много години св. Нестор старателно се трудеше в своето послушание на летописец и непрестанно помнеше за настъпването на вечните времена (Пс.76:6) - така той благоугоди на Твореца на времето. След дългогодишни трудове отмина във вечността и е положен в пещерата, където и до днес неговото свето тяло почива в нетление и извършва дивни чудеса. Това е истинското свидетелство, че този преподобен летописец и житиеписец, съставил много жития на светии, се е удостоил с вечния небесен покой и с нетленния венец в Царството Божие.
Дай Бог, по молитвите на преподобния летописец Нестор и ние да бъдем записани в Книгата на живота при Агнеца Божий, Чиито години не свършват и на Когото заедно с Бога Отца и с Животворящия Дух да бъде и от нас всяка слава, чест и поклонение сега и винаги, и во веки веков, амин.
