Св. девица Пелагия

Тя живееше в Антиохия Сирийска по време на царуването на Диоклетиан и произхождаше от знатен род. Неин духовен наставник и учител бе св. преподобномъченик Лукиан, презвитер Антиохийски.
Когато градският управител научи, че тя е християнка, изпрати войници да я хванат. Те отидоха и обкръжиха дома и. Тогава св. Пелагия молеше войниците да я почакат и те се съгласиха. Тя застана на обичайното си място за молитва и се обърна с лице към изток. После издигна ръце и отправи поглед към небето, и усърдно се молеше на Бога да не бъде предадена в ръцете на войниците, но да отиде при Него като чиста и непорочна жертва. След това тя се облече в най-хубавите си дрехи, хвърли се от върха на дома си и предаде душата си на Бога.
Както винаги, и в случая Господ гледа сърдечното разположение на човека и това - с какво намерение той извършва едно или друго нещо. Св. Пелагия е била едва 15-годишна, когато за да запази неосквернено своето девство тя доброволно така пострадала. Това е станало в началото на IV в. Макар св. Пелагия и да не е успяла да понесе от гонителите мъчения заради Христа, св. Амвросий я поставя като пример на мъченичество. А у св.Иоан Златоуст има за нея две слова, в които се прославя тази блажена млада мъченица.