Св.Дионисий беше син на благородни родители, но невярващи. Той израсна и бе възпитан в славния сред гърците град Атина. Още от млада възраст го изпратиха да изучава елинската мъдрост и толкова много преуспя в нея, че на 25-годишна възраст превъзхождаше с познанията си по философия всички свои връстници. Но той искаше да я изучи в пълнота и затова отиде в Египет, в град Илиопол, където от древност имаше високообразовани учители - от тях се научи на звездобройство заедно със своя приятел Аполофан. Това се случи в края на земния живот на Спасителя. Св.ДионисийА когато Господ Иисус Христос заради нашето спасение бе разпнат на кръста, слънцето не понесе да гледа страшното Разпятие и скри светлината си - този ден, около обяд, по цялата земя настана тъмнина за три часа. Удивен от страшното и необикновено явление, Дионисий рече:
- Или Бог, Създателят на цялото творение, страда, или този видим свят е достигнал своя край!
Това той каза не поради знанията си в светската мъдрост, а по внушение от Божия Дух.
След известно време Дионисий се върна в Атина и встъпи в брак. Нямаше сред съгражданите му друг, равен на него по благородие, разум и ученост, и той бе поставен за управител на града и член на Ареопага.
Малко по-късно в Атина дойде св. апостол Павел и проповядваше за разпятието и възкресението на Христа. Дионисий дълбоко се впечатли от неговите думи и внимателно го слушаше. Останалите старейшини казаха на светия апостол, че искат през друго време да го изслушат и то - по-подробно, но Дионисий, който беше най-образованият сред всички тях, започна насаме да спори с него. Св. апостол Павел го попита:
- Кого вие почитате тук за Бог?
В отговор той му показваше из града идолите на Кронос, Афродита, Зевс, Хефест, Хермес, Дионис, Артемида и останалото множество езически богове. Но както вървяха двамата и ги разглеждаха, на едно място Христовият апостол видя някакво капище с надпис: "На Незнайния Бог".
- Кой е този "Незнаен Бог"? - попита той.
Дионисий отвърна:
- Той още не се е явил между боговете, но когато настъпи времето, ще дойде: Той е Бог, Който ще властва над небето и земята, и Неговото Царство не ще има край.
Щом чу тези думи, св. апостол Павел се зарадва, продължи мисълта му и с успех започна да сее семето на Божието слово в добрата земя на душата му. Казваше му, че Този Бог вече дойде и се роди от Пречистата Приснодева Мария, и за спасението на човешкия род претърпя страдания и разпятие на кръст. Дори слънцето не можа да понесе да гледа Неговите страдания, но скри светлината си и по цялата земя настана мрак в онзи ден за три часа. Каза му още, че същият Този Бог възкръсна от мъртвите и се възнесе със слава на небесата. В заключение добави:
- Затова, Дионисий, повярвай в Него и Го познай, и истинно започни да служиш на истинския Бог Иисус Христос.
Тогава Дионисий си спомни за тъмнината, настанала в онзи ден по цялата земя и разбра, че за същото дивно явление говори апостол Павел: повярва, че в това време Бог страдаше по Своята човешка природа, която бе възприел на Себе Си, и отвори сърцето си за да познае Единия Бог - нашия Господ Иисус Христос. Божията благодат се докосна до него и го просвети - той просеше от апостола да се помоли на Бога за него, за да го помилва и да го причисли към Своите раби.
Когато св. апостол Павел тръгна да излиза от града, един слепец се обърна към него и молеше за изцеление (за този слепец всички знаеха, че откакто се е родил не може да вижда). Той осени очите му с кръстното знамение и рече:
- Моят Учител и Господ Иисус Христос, Който направи калчица, помаза с нея очите на слепия и му възвърна зрението (Иоан.9:6), нека и теб да просвети със Своята сила!
При това слепият човек веднага прогледа, а апостолът му нареди да отиде при Дионисий и да му каже:
- Павел, служителят на Иисуса Христа, ме изпрати при теб за да отидеш при него както си обещал, да се кръстиш и да получиш прошка на греховете си.
Той отиде, предаде му тези думи и разказваше за Божието благодеяние, с което се удостои чрез св. апостол Павел. Радост и удивление изпълниха душата на Дионисий при вида на изцерения слепец, когото от дълго време познаваше - той сякаш не можеше да повярва на очите си! Без да се бави отиде заедно с жена си Дамара, със синовете си и с всичките си домашни при св. Павел и прие от него Кръщение. Оттогава животът на Дионисий коренно се промени: той остави дома си, жена си и децата си, и последва Христовия апостол. Три години го съпътстваше неотлъчно, и под неговото благодатно духовно ръководство навлезе изключително дълбоко в познаването на предметите на Вярата - за това свидетелстват писанията на св. Дионисий за Божиите тайни . След известно време св. апостол Павел го постави епископ, и от Солун го изпрати в Атина - да се грижи за спасението на хората там. Но освен благодатните поучения на своя свят наставник, св. Дионисий се удостои да чуе и проповедта на всички Апостоли, когато те се събраха в Иерусалим за погребението на Пречистата Божия Майка. Той също отиде там и както сам пише в книгите си, беше на Гроба Господен и видя св. апостол Яков, брат на Спасителя по плът, първовърховния апостол Петър, св. Иоан Богослов заедно със светите Тимотей и Иеротей, (Паметта на св. ап. Тимотей е на 22 януари. За св. Иеротей Атински виж по-нататък, на 4 октомври.) и с много други от братството на Иерусалимската Църква. От тях той получи неоценима полза за душата си и с радост слушаше боговдъхновените им думи за истините на св. Вяра - така както и по-късно всички св. Отци и църковни учители са излагали православното учение за Божествената и човешката природа на Господа Иисуса Христа.
Действително, първоначално, а и по-късно, много от истините, отнасящи се за св. Православна вяра, за църковната практика и изобщо - за благочестието, не са били записвани, а са се предавали устно: от светите Апостоли на техните приемници, от тях - на следващите, и т.н. И тази благодатна връзка никога не е била прекъсвана в Църквата - обичаите, истините на св. Вяра и духът на благочестието винаги са се предавали чрез йерархията от поколение на поколение, дори и до днес.
Дълго време св. Дионисий остана в Атина и умножи Христовата Църква, чийто начатък там бе поставил св. апостол Павел. След това и той, подобно на Апостолите, пожела да проповядва Евангелието в други страни и да пострада дори до кръв заради името на Господа Иисуса Христа. (Малко по-рано разбра за мъченическата кончина на своя учител във вярата - блажения апостол Павел, пострадал заради Христа в Рим от Нерон.) Постави в Атина друг епископ вместо себе си, а сам отиде в Рим и с любов бе приет от Римския епископ св. Климент. Но св. Дионисий не остана там за дълго. Св. Климент го изпрати заедно с епископ Лукиан, свещеник Рустик, дякон Елевтерий и с останалите братя в Галия (днешна Франция) за да проповядва на неверниците словото Божие. Когато пристигнаха, св. Дионисий се прояви наистина като апостол на тази страна: най-напред обърна към вярата в Господа много от жителите на Париж, а след това и други хора. Със средствата, които християните даваха за милостиня и дарения, построи там и църква - в нея принасяше Безкръвната Жертва и молеше Бога да събере около него много души, жадуващи спасение.
Оттогава в Галия започна да се разпространява словото Божие, но заедно с това настана и второто (след Нерон) гонение на християните - от Домициан ( 81-96г ). Той изпрати в Галия игемона Сисиний за да ги издирва и предава на мъчения. А този, щом пристигна в Париж, най-напред заповяда да хванат и да изправят на съд св. Дионисий, който бе прославен от Бога с чудотворство и премъдрост, заедно с Рустик и Елевтерий, а останалите от братството отидоха в други страни да проповядват Евангелието.
Св. Дионисий вече беше твърде стар и преуморен от множеството благовестнически трудове. Слугите на мъчителя хванаха и вързаха здраво светия епископ, влачеха го жестоко и го отведоха заедно с другите двама християни пред игемона. А той яростно погледна към него и каза:
- Ти ли си злият старец Дионисий, който хулиш нашите богове, съсипваш цялото им служение и се противиш на царската заповед?
- Макар да виждаш - отвърна му той, - че телом вече остарях, но моята вяра разцъфтява като в младост и изповядването ми на името Господне винаги ражда нови чеда на Христа.
След това игемонът го попита кой Бог почита. Св. Дионисий с небесна кротост и дръзновение започна да му говори онези думи, за които Спасителят е казал, че са "дух и живот" (Иоан.6:63), и изповяда великото име на Пресвета Троица - на Отца и Сина и Светия Дух. Но игемонът, обикнал повече мрака на беззаконния и богопротивен живот, отколкото светлината на изпълнението на Божиите заповеди (Иоан.3:19) , подобно на глух аспид (вид отровна змия) (Пс.57:5) не искаше да чуе спасителната проповед и взе да разпитва тримата - Дионисий, Рустик и Елевтерий - дали ще се подчинят на царя и ще принесат жертва на идолите. А те сякаш с едни уста отвръщаха:
- Ние сме християни и имаме единия Бог, Който е на Небесата - Него почитаме, а на царската заповед няма да се подчиним!
Тогава игемонът заповяда да съблекат св. Дионисий и безмилостно да го бият с бич от върви, а той търпеше и благодареше на Христа задето го удостои да носи Неговите рани на тялото си, според казаното от апостола: text text text text (Гал.6:17). Измъчваха също Рустик и Елевтерий, но те, укрепявани от Божията благодат и от думите на светия архиерей, търпяха мъжествено и прославяха Христа. Не след дълго игемонът видя, че ръцете на мъчителите се умориха да измъчват, а Христовите страдалци не изнемогват в своето дивно търпение, и заповяда да ги затворят този ден в тъмница. На следната сутрин слугите изведоха св. Дионисий и по заповед на мъчителя го разтегнаха на една желязна плоскост, а отдолу запалиха огън. В това страдание той пееше псаломските думи:
- text text text text (Пс.118:140).
("Твоите думи, (Господи,) са като разпален огън, и Твоят раб ги обикна".)
После го свалиха оттам и го хвърлиха за храна на зверовете, но те не навредиха на светия мъченик, понеже Бог го запазваше. Хвърлиха го в силен огън, но и там той остана здрав - пламъците дори не се докоснаха до него. Накрая отново го отведоха в тъмницата при презвитера Рустик и дякона Елевтерий. Мнозина от християните идваха там да ги посетят. Заради тях св. Дионисий отслужваше в тъмницата Божествена Литургия и ги причастяваше с Пречистите Тяло и Кръв Христови. А по време на служението му християните виждаха над него да се явява някаква чудна и ослепителна светлина, и достойните от тях виждаха Царя на славата заедно с Ангелските воинства, доколкото това бе възможно за тленното човешко око.
Не след дълго тримата Христови окованици бяха изведени пред игемона и той отново взе да ги увещава да принесат жертва на идолите. Но те не се подчиниха и изповядваха Христа - истинския Бог. Тогава мъчителят се разгневи и заповяда отново да ги бият безмилостно, а накрая ги осъди да бъдат посечени с меч.
Поведоха ги към една планина, която те наричаха Ареева (по името на идола Арей). Св. Дионисий се молеше и казваше:
- Боже, Боже мой, Ти си ме създал и си ме научил на Твоята вечна премъдрост, Ти си ми открил Твоите тайни и навсякъде, където бях, не си ме оставял! Благодаря Ти за всичко, което си сторил чрез мен за прослава на Твоето пресвето име. Благодаря Ти, че ме посети в моята отрудена старост, в която жадувам да видя Теб, моя Бог, и ме призоваваш при Себе Си заедно с моите другари. Затова Ти се моля: приеми ме заедно с тях и бъди милостив към онези, които Си придобил със Своята кръв и чрез нашето служение си приобщил към Себе Си. Защото Твоя е силата и властта с Отца и Светия Дух во веки веков.
И когато каза: "Амин", преклони главата си заради пресветото име на Иисуса Христа и бе посечен с една изтъпена секира. Също и светите Рустик и Елевтерий заедно с него положиха своите глави за Христа. Но Бог извърши преславно чудо след смъртта на Своя угодник Дионисий: тялото му, както беше обезглавено, със силата Божия стана, взе в ръце главата си и отиде на едно място, отдалечено на около 3 км, където след това християните построиха църква. Щом стигна там, св. Дионисий подаде своята глава на една благочестива жена на име Катула, а тялото му падна на земята. Заради това дивно чудо мнозина от езичниците повярваха в Христа и още тогава бяха посечени от меча на мъчителите много християни, чиито имена Сам Господ знае и ги е написал в Книгата на живота. Катула прие главата на светеца, но щом поиска да вземе и тялото му, неверниците не и позволиха. Тогава тя повика стражите в дома си, нагости ги и им даде дарове, задържа ги за известно време и нареди на християните да вземат безценното съкровище - светото Дионисиево тяло. Те изпълниха това и го погребаха на мястото, където светецът подаде своята глава на Катула.
Св. Дионисий пострада на 90-годишна възраст, в 96 г. след Рождество Христово. Много чудеса се извършваха при гроба му по неговите св. молитви, за слава на нашия Спасител - Господ Иисус Христос, Който е прославян заедно с Отца и Светия Дух во веки, амин .
Разказ на св. Дионисий за св. Карп и за двамата грешници
Св. Дионисий Ареопагит е написал едно послание до монах Демофил, който изгонил от църквата някакъв свещеник. В това послание Божият угодник го поучава на кротост и незлобие, и споменава следния случай:
"Когато бях в Крит - казва той, - прие ме в дома си блаженият Карп, (Паметта на св. апостол Карп от 70-те е на 26 май) ученикът на св. апостол Павел. Съвършен в добродетелта мъж, той притежаваше изключителна чистота на сърцето и беше способен да съзерцава Божествени откровения. Например, той не започваше да служи на Пречистите и Животворящи Тайни докато не види от небето Божествено видение. Сам този свят мъж ми разказа, че е бил наскърбен от някакъв езичник, а причината за скръбта му е била следната: езичникът откъснал от светата Църква един християнин и го подмамил в своето зловерие - заради това блаженият Карп твърде много скърбеше. При такова стечение на обстоятелствата той трябваше да прояви търпение и непрестанно да поучава отпадналия от вярата с полезни наставления, а споменатия езичник да побеждава със своята благост. И трябваше усърдно да се моли на Бога за двамата, за да обърне Бог отново към Своята света Църква онзи, който се е отклонил в нечестие, а ослепения от неверие да просвети със светлината на вярата.
Дотогава блаженият Карп никога не се беше проявявал като нетърпелив, а сега, не зная защо, твърде много се огорчи в душата си. Щом настъпи вечерта и наближи полунощ, той стана на молитва, понеже имаше обичай винаги да става в полунощ и да се моли. Стоеше на молитва, а душата му се разкъсваше от болка и се изпълваше с горчивината на скръбта заради споменатите двама души. Казваше си:
- Не е справедливо да живеят на земята беззаконни хора, които развращават правите Господни пътища.
Молеше Бога да падне върху тях огън от небето и безмилостно да прекрати живота и на двамата. В един момент, обаче, както се молеше на Господа с цялото си усърдие, внезапно къщата, в която стоеше, се потресе и се раздели отгоре на две. Струваше му се, че стои на двора, и върху него слезе от небето светъл огнен пламък. Погледна нагоре и видя небето отворено и Господ Иисус седящ, а около Него предстояха в човешки образ безчислено множество Ангели. Блаженият Карп много се удиви на това видение. После наведе поглед надолу и видя земята разтворена, а в нея - тъмна и дълбока пропаст: на края на тази пропаст стояха онези двама души, от които той се беше наскърбил и просеше от Бога тяхната гибел. Те стояха с умоляващ поглед, в голям страх и трепет, и вече всеки момент щяха да паднат в пропастта. А в дълбините на тази пропаст се извиваше една огромна страшна змия и скърцаше със зъби. Имаше и някакви други мъже, които биеха споменатите двама, блъскаха ги и ги влечаха към отвратителната змия. Карп гледаше онези, които го бяха наскърбили, гледаше как щяха да паднат в пропастта и щяха да бъдат погълнати от змията, и се успокояваше; и не толкова искаше да погледне към отворените небеса, и към Господа Иисуса, седящ в тях, колкото желанието и погледът му бяха насочени към погибелта на тези двама грешници. Пак тъгуваше и скърбеше задето не падат, и отново се молеше на Бога да паднат и да погинат. Но щом издигна поглед към небето, както и по-рано, видя, че Спасителят стана от Своя небесен престол, дойде при онези хора, които стояха на края на пропастта, и им подаде ръка за помощ. А Ангелите ги поеха, поддържаха ги и ги отвеждаха от пропастта. Тогава Господ Иисус се обърна към Карп и му каза:
- Ето, бий Ме! Готов съм заради спасението на хората отново да бъда разпнат, и с радост бих го сторил, само за това - за да възненавидят хората своите грехове. Но виж: дали е по-добре за човека да пребивава в пропастта заедно със змията, отколкото да живее с Бога и с Неговите благи и човеколюбиви Ангели?"
Този разказ св. Дионисий приведе в своето послание до споменатия монах Демофил, и не само него, но и нас поучава да не бъдем жестоки към съгрешаващите и да не се радваме на тяхната погибел, но да желаем тяхното изправление. Такива хора трябва да бъдат поучавани с любов и търпеливо да чакаме тяхното покаяние. За тях трябва усърдно да се молим на Бога, Който не желае смъртта на грешниците - Той Сам със Своята благост и милосърдие да ги отвърне от злото и да ги помилва. Защото Той обича праведните, милостив е и към каещите се грешници, и на Него подобава слава во веки, амин.
