При царуването на Диоклетиан и Максимиан за управител на Галатийската област бил назначен Антонин. Донесли му, че в една планинска пещера се крие свети Иулиан заедно с други четиридесет християни, които извършват там християнско богослужение. По заповед на управителя хванали светия и започнали да го убеждават да издаде останалите, но той не склонил.
Преди да застане пред съда, свети Иулиан възкликнал високо, обръщайки се към сподвижниците си, останали в пещерата:
- Ето, вече ме водят на съд и аз отивам на мъченически подвиг за Христа, без да ви издам! Но вие ревнувайте да ме последвате в моя подвиг!
Когато светецът застанал пред управителя, Антонин му казал:
- Пристъпи към боговете и им принеси жертва.
Светият мъченик с дръзновение му отговорил:
- Не ми е угоден твоят съвет. За нас, християните, няма по-добра участ от участта да умрем за святата вяра, в която сме възпитани.
Тогава управителят заповядал да нагорещят един железен одър, да съблекат мъченика и да го сложат на него. Светият страдалец се осенил с кръстно знамение и сам легнал на одъра. Но се явил ангел Господен, охладил пламъка и опазил мъченика невредим.
- Кой си ти? - запитал го Антонин. - И как тъй лесно угаси огъня?
- Аз съм Божий слуга, името ми е Иулиан - отговорил светият страдалец.
- Кои са родителите ти? - продължил хегемонът.
Мъченикът отвърнал:
- Майка ми е стара жена, а баща ми се престави в Господа.
Антонин заповядал да доведат майка му, погледнал я гневно и казал:
- Убеди своя зъл син да принесе тамян на богинята. Ако не сториш това, ще предам тялото ти на поругание.
Доблестната майка на светия мъченик отговорила:
- Ако против моята воля осквернят тялото ми, това не само няма да ми бъде вменено във вина, но ще стане залог за вечна слава и блажено въздаяние.
Посрамен от думите на старицата, хегемонът заповядал да я пуснат, а свети Иулиан осъдил на посичане с меч. Когато бил отведен на мястото за наказание, светият мъченик помолил да му дадат време за молитва.
- Благодаря Ти, Господи - молел се той, - че ме укрепи и ми помогна да остана твърд дори до проливането на кръв. Подай на онези, които ще вземат пръст от гроба ми, прощение на греховете и избавление от страстите. И нека не напада нивите им никое вредно насекомо: нито скакалци, нито гъсеници, нито пък друго, както и да бъдат избавени от хищните птици! Приеми в мир духа ми!
И от небето се чул глас:
- Твоят подвигоположник Христос отвори вратите на Царството Си за тебе. Влез в тях, защото законно се подвизаваше за името Му!
Този глас чули и другите четиридесет християни, които се криели в пещерата. Отишли на мястото, където пострадал светият мъченик, но го намерили вече мъртъв. Тогава те пред всички изповядали Христа, истинския Бог. Воините ги вързали и ги завели при хегемона, а той заповядал да бъдат посечени.
