При царуването на нечестивия Юлиан богоотстъпник било повдигнато жестоко гонение срещу християните, което подобно на вихър или буря смутило цялата вселена. До всички области и градове на цялата Римска империя била изпратена заповед, според която християните от двата пола и от всички възрасти, независимо към кое племе или народ принадлежали, се предавали без милост на различни мъки и жестока смърт. С тази несправедлива заповед богоненавистният император нарушил правните закони и обагрил целия изток и запад с проливаната безпощадно християнска кръв, като пламтял от гняв и вражда срещу Христос и Неговите раби. Наред с другите жестоки управители, които той разпратил в различни области и градове да мъчат християните, в град Доростол (днешния български град Силистра) в областта Мизия той назначил безмилостен мъчител, на име Капитолин, губител на хора и служител на идолите. Като пристигнал в града, той отишъл първо в идолското капище, принесъл жертва на бесовете и се поклонил на бездушните идоли.
На следващия ден излязъл на съдилището, което се намирало на площада, седнал на високия трон, гордо и застрашително за страх на християните и като обявил императорската заповед, започнал старателно да разпитва има ли в града противници на боговете и дали някой не се нарича християнин. Гражданите с клетва твърдели, че при тях в града няма нито един такъв, но всички се покланят на боговете и ежедневно им принасят жертви. Като чул това, управителят Капитолин много се зарадвал и поканил всички именити граждани при себе си на обяд, като казал:
- Тъй като виждам, че вие усърдно почитате отеческите богове, днес трябва заедно да хапнем, да пийнем и да се повеселим.
В този град имало един таен християнин, на име Емилиан, роб на един уважаван началник, езичник. По време на пиршеството на управителя с началниците, като използувал удобния момент, той влязъл, без никой да го види в идолското капище, като носел със себе си железен чук и започнал да удря идолите; той ги разбил на парчета, разрушил олтарите им, разпръснал жертвите им, счупил огромните светилници, които стояли пред идолите, и като опустошил всичко, като храбър воин, си тръгнал, като се радвал и тържествувал в душата си. След него в капището влязъл някой от езичниците; като видял, че всичко е опустошено, той изпаднал в ужас и побързал да каже за това на управителя и на обядващите заедно с него граждани. Всички веднага се разтревожили, управителят изпаднал в ярост и заповядал да разследват кой е направил това. Изпратените побързали и скоро видели някакъв селянин, който идвал от полето и минавал покрай капището. Те го хванали и го завлекли при управителя, при което го биели като че ли е злодей; и много хора заедно с жреците вървели зад тях, при това, всички говорели за поругаването на своите богове и изпадали в ярост. А блаженият Емилиан, като видял това, помислил в себе си:
- Ако скрия делото си, каква полза ще имам от това? Само ще обременя съвестта си или заради мен ще убият невинен човек и пред Бога ще бъда убиец.
Като размислил така, той се обърнал към тези, които водели и биели селянина, и се опитал да ги спре, като викал силно:
- Пуснете този невинен човек! Хванете мен! Аз разбих и потъпках вашите бездушни богове!
Те оставили селянина, сграбчили с ярост свети Емилиан и с побой и оскърбления го повели към управителя. Управителят, като седнал на обичайното място в съда пред целия народ и като видял доведения при него Емилиан, попитал гражданите:
- Кой е този?
Гражданите отговорили:
- Това е злодеят, който разби боговете и потъпка жертвите. Управителят, като се преизпълнил с гняв, се обърнал с упрек към гражданите:
- А вие казахте по-рано, че във вашия град няма нито един противник на боговете. Ето, благодарение на вашето нехайство, се намери такъв. За тази вина вие ще внесете в царската хазна един литър злато.
Като казал това на гражданите, той се обърнал към Емилиан и гневно започнал да го разпитва:
- Кажи ни, нечестивецо, как се казваш?
Доблестният Христов воин отговорил:
- Аз съм християнин.
Управителят, като се разгневил още повече и казал:
- Кажи ни името си, мерзавецо!
Мъченикът отговорил:
- Родителите ми са ме нарекли Емилиан, а Христос, истинният Бог, ме удостои да стана и да се наричам християнин.
Управителят попитал:
- Кажи, нечестивецо, кой те научи да нанесеш такова оскърбление на безсмъртните богове?
Христовият раб отвърнал:
- Бог и душата ми ми заповядаха да разруша бездушните истукани, които вие наричате богове, за да видят всички, че те са бездушни, глухи и неми, че в тях няма разум, но че те са камък и дърво, което не чувства нищо. Знай, че не съм оскърбил истинния Бог, Който е сътворил всичко, а оскърбих вашите лъжливи богове, които нищо не са сътворили, но самите те са направени от вас. И аз ги хвърлих на земята, за да загинат завинаги!
Управителят казал:
- Ти сам ли изпочупи боговете или имаше още някой с тебе?
Светецът отговорил:
- Аз сам, с помощта на моя Христос, стрих на прах вашите идоли и стъпках с краката си жертвите и светилниците им. И нито един от тях не можа да ми отмъсти за обидата, дори не можа да избяга от ръцете ми, тъй като те са безсилни и безчувствени. Такива сте и вие, които ги правите, и всички, които се надявате на тях.
Разярен, управителят заповядал да съблекат Христовия раб, за да го бият. Докато сваляли дрехите от тялото на мъченика, управителят му казал:
- Кажи ни, окаянико, кой те научи да счупиш боговете?
Светецът отговорил:
- Вече ти казах по-рано и пак ще кажа, че никой друг, а само Бог и душата ми ми заповядаха да направя това.
Тогава управителят заповядал на слугите:
- Разголете го и го бийте по-силно, за да разбере, че дързостта му няма да му помогне и никой няма да го избави от ръцете ми!
И започнали да го бият жестоко.
Когато вече го пребили от бой, така че земята се обагрила от кръв, управителят попитал светеца:
- Кажи, нещастнико, кой те научи да извършиш това злодейство?
А мъченикът, докато го биели, отговорил:
- Казах ти, че Бог и моята душа ми заповядаха да направя това, а ти все не ми вярваш. Освен това аз не съм направил зло, а добро, защото посрамих беса и прославих Бога.
Управителят казал на слугите:
- Обърнете го и го удряйте по корема и гърдите! Той е горд и не се подчинява на императорските закони.
Дълго и безпощадно били мъченика. После управителят заповядал да престанат да бият светеца и го попитал:
- Роб ли си, или си свободен?
- Роб съм на градоначалника - отговорил светецът.
Тогава управителят се разгневил на градоначалника - господаря на Емилиан, за това, че държи при себе си такъв роб - противник на боговете и непокорен на царската заповед. Наказал го да заплати глоба, като внесе в царската хазна един литър сребро, а мъченика осъдил на изгаряне. Веднага слуги и множество народ хванали светеца и го повели вън от града. После запалили огромен огън на брега на река Дунав и хвърлили в него мъченика. Огненият пламък обкръжавал светеца, но не го докосвал. После се разпространил в кръг на голямо разстояние и изгорил всички неверници, до които достигнал, някои силно обгорил, а други едва успели да избягат. Тайните християни, които били сред народа, не получили никаква вреда от огъня, въпреки че пламъкът достигал и до тях. Светецът стоял в огъня, с лице на изток, като се оградил с кръстния знак и благославял Бога. Като се помолил, колкото искал, той казал:
- Господи Иисусе Христе, приеми духа ми! С тези думи той легнал и починал в Господа, когато огънят вече угасвал. Тялото му ни най-малко не било повредено от огъня, дори косата му не се запалила. Тези от гражданите, които били тайни християни, отишли при жената на управителя, също изповядваща тайно християнската вяра, разказали й всичко за светеца и я убедили да измоли от мъжа си запазеното по чудесен начин от огъня тяло на мъченика, за да го погребат. Тя помолила мъжа си и той й разрешил безпрепятствено да вземе тялото на светеца. Верните го взели, повили го с погребален саван с аромати и го погребали с чест на едно място, наречено Гизидина, намиращо се на три поприща от града. Светият мъченик Емилиан пострадал заради Христа от управителя Капитолин на осемнадесети юли, петък, при царуването над римляните и гърците на Юлиан Отстъпник, а над нас - на нашия Владика Иисус Христос, на Когото, заедно с Отца и Светия Дух, се отдава чест и слава, сега и във вечни векове. Амин.
Тропар на мъченик, глас 4
Твоят мъченик, Господи,
при своето страдание прие от Тебе, нашия Бог, нетленен венец,
Защото, имащ Твоята подкрепа, мъчителите повали
и съкруши на демоните безсилната дързост:
с неговите молитви спаси нашите души.
