След връщането Си от Египет нашият Господ Иисус Христос пребивавал в Галилея, в Своя град Назарет, където израснал, криейки от човеците силата на Своето Божество и премъдростта Си до тридесетгодишната Си възраст, защото у иудеите никой не можел да приеме сан на учител или свещеник, преди да достигне тридесет години. Поради това и Христос не започнал Своята проповед и не разкрил Себе Си като Син Божий и като "велик Първосвещеник, Който е преминал през небесата", дотогава, докато не достигнал определената възраст.

В Назарет Той живял с Пречистата Си Майка, отначало - при мнимия Си баща, Йосиф дърводелеца, и додето той още бил жив, се занимавал заедно с него с дърводелска работа, а после, когато Йосиф умрял, Сам продължавал да се занимава с това, като с труда на ръцете Си препитавал Себе Си и Пречистата Божия Майка, та и нас да научи на трудолюбие. А когато вече се изпълвала тридесетата година от Неговия земен живот и настъпвало времето на Неговото Божествено явяване пред израилския народ, тогава, както говори Евангелието, "биде слово Божие към Йоана, син Захариев, в пустинята"' - слово, което го изпратило да кръщава с вода и му възвестило знамението, по което той трябвало да познае дошлия в света Месия. За това говори в своята проповед сам Кръстителят с такива слова: "Оня, Който ме прати да кръщавам с вода, ми рече: над Когото видиш да слиза Духът и да остава върху Него, Този е, Който кръщава с Дух Светии".

И така Йоан, покорявайки се на Божието слово, обиколил цялата страна около Йордан, като проповядвал "покайно кръщение за опрощаване грехове", защото той бил този, за когото предрекъл пророк Исаия: "Гласът на викащия в пустинята говори: пригответе път Господу, прави направете в пустинятя пътеките за нашия Бог". И излизали при него цялата Иудейска страна и иерусалимците, и "всички се кръщаваха от него в река Йордан, като изповядваха греховете си". Тогава дошъл и Иисус от Галилея на Йордан при Йоан, за да се кръсти от него. Той пристигнал тъкмо по времето, когато Йоан възвещавал за Него на народа, говорейки: "след мене иде по-силният от мене, на Когото не съм достоен да се наведа и развържа ремъка на обущата Му; аз ви кръстих с вода, а Той ще ви кръсти с Дух Светии". След тази проповед дошъл Иисус да се кръсти. Макар Той и да нямал нужда от това, бидейки безгрешен и непорочен, роден от Пречистата и Пресветата Дева Мария и бидейки Сам източникът на всяка чистота и святост, но тъй като Той взел върху Себе Си греховете на целия свят, затова и дошъл на реката, за да очисти тях посредством кръщението. Той дошъл да се кръсти и затова, за да освети естеството на водата, дошъл да се кръсти, та и за нас да устрои купелта на светото Кръщение. Той дошъл при Йоана още и затова, та този, като види слизащия върху Кръщавания Дух Светии и чуе свише гласа на Бог Отец, да бъде нелъжлив свидетел за Христа.

"А Йоан Го възпираше и думаше: аз имам нужда да се кръстя от Тебе, а Ти ли идеш при Мене?" Той духом познал Този, за Когото тридесет години по-рано "проиграл радостно" в утробата на своята майка, поради което и сам поискал да бъде кръстен от Него, като намиращ се под греха на непослушанието, който от Адам преминал върху целия човешки род. Но Господ му казал: "Остави сега, защото тъй нам подобава да изпълним всяка правда".

Под "правда" светият Златоуст разбира тук заповедите Божии, все едно че Иисус е казал така: "доколкото Аз съм изпълнил всички заповеди, които са дадени в закона, и остана само една - относно кръщението, то подобава Аз да изпълня и тази." A Йоановото кръщение също било Божия заповед, както се вижда от думите на Йоан: "Оня, Който ме прати да кръщавам с вода, ми рече". А кой го е изпратил? Очевидно - Сам Бог: "биде - се казва в Евангелието - слово Божие към Йоана". И още затова се кръстил Иисус, бидейки на тридесет години от рождението Си, понеже възрастта на тридесетгодишния, по думите на Златоуст и Теофилакт, е удобопреклонна към всеки грях. Тъй като юношеската възраст е подхвърлена на огъня на плътските страсти, а при тридесетгодишната възраст - времето на пълното разгръщане на мъжките сили - човек се подчинява на златолюбието, тщеславието, яростта, гнева и на всякакви грехове. Поради това и Христос Господ забавял приемането на кръщението до тази възраст, та във всички възрасти на човешкия живот да изпълни закона, да освети цялото наше естество и да ни подаде сили да побеждаваме страстите и да се опазваме от смъртните грехове.

А след като приел кръщението, Господ веднага, без всякакво забавяне, излязъл от водата. Има предание, че свети Йоан Кръстител потопявал до шията всеки човек, когото кръщавал, и го държал така, докато не изповядал всичките си грехове. След това кръщаваният излизал от водата. А Христос, нямайки грехове, не бил задържан във водата и затова в Евангелието е прибавено, че Той излязъл от водата "веднага".

А когато Господ излизал от водата, над Него се отворили небесата, отгоре блеснала светлина, подобно на мълния, и Духът Божий във вид на гълъб слязъл върху Кръщаващия се Господ. Подобно на това, както в дните на Ной гълъбицата въз-вестила за намаляването на водите на потопа, така и тук подобието на гълъба предуказало свършека на потопа на греховете. А във вид на гълъб се явил Светият Дух затова, защото тази птица е чиста, обича хората, кротка е, незлобива и не търпи нищо смрадно. Така и Светият Дух е Източник на чистотата,

Дълбина на човеколюбието, Учител на кротостта и Устроител на мира, но при това, Той всякога се отстранява от човека, който се валя в смрадната тиня на греховете. А когато Светият Дух, във вид на гълъб, слизал от небето върху Христа Иисуса, тогава се чул глас, който казал: "Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение". На Него подобава слава, чест и поклонение во веки веков. Амин.

Слово на Богоявление Господне

Празнувайки Богоявлението Господне на Йорданските води, да си припомним, че нашият Господ Бог и преди се явявал над водите, за да извърши различни дивни дела. Така, когато Той се яви над водите на Червено море, тогава "откри дъното на дълбината" и преведе Своите люде като по сухо. Когато в ковчега преминаваше през Йордан, тогава обърна назад реките на тази река, казано е: "Йордан назад се върна". И накрая - в началото, когато "Дух Божий се носеше над водата", Бог сътвори небето, земята, птиците, зверовете, човека и въобще целия видим свят.

И сега над Йорданските води се явява Бог, Единият в Троица: Отец - в гласа, Синът - в плът, Дух Светии - във вид на гълъб. А какво извършва Той в това Свое явяване? Той създава нов свят и всичко обновява, както се чете и в предпразничния тропар: "яви се, желаейки да обнови цялата твар", тоест - да сътвори нов свят, отличаващ се от първия. "Древното премина - говори Писанието - ето, всичко стана ново"! Първият свят по своята природа бил тежък, не можел да се възнесе към небето и се нуждаел от суша, върху която да може да стои, като - върху основа. А новият свят, изведен от Йорданските води, е така лек, че не се нуждае от суша, не се съзижда на земята, няма тук пребъдващ град, но търси горното, устремява се бързо от водите към отворените над Йордан небесни двери: "веднага излезе из водата, и ето, отвориха Му се небесата". За първия свят, обременен от житейските теготи - в случай, че възжелае да достигне небето - би му трябвала стълба, утвърдена върху земята и чийто връх би достигал до небето. Но и тя била само съзерцавана от Иаков, а сам той не се изкачил по нея. А за новия свят е възможно възхождането на небето и без стълба. Но по какъв начин? Ето - вместо стълба, Духът Божий, във вид на гълъб, лети над водите! И това показва следното. Човешкият род вече не като влачеща се по земята твар или като пълзящо животно, а като крилата птица излиза от водата на кръщението. Затова и Дух Светии се явил над водите на кръщението като птица, за да възведе без стълба на небето Своите птиченца, които е възродил чрез банята на кръщението.

Така всяко от Лицата на Пресветата Троица, явявайки се на Йордан, изведе от водите на кръщението Своите духовни пиленца и като ги изведе, ги призовава да полетят върху дадените им криле на добродетелите и да влязат в отворените небеса.

Първо Бог Отец, като духовен орел, призовава към полет Своето ято - духовните орли, тоест - учителите, като имащи особени криле, за които Църквата пее: "летящи върху крилете на богоразумието птици и към небето възнасящи се." А какви са крилете на тези птици? Несъмнено това са двете техни добродетели, които те притежават освен другите общи за всички добродетели: делото и словото. Този е църковен учител, този е високолетящ орел, който и сам на дело изпълнява това, на което със словата си учи другите.

Църковните учители, които представляват съсъди, трябва да разгласят Божието име по цялата вселена и със своето учение да извеждат върху правия път, водещ към небето, Църквата Христова - Божията колесница, в която се намират много десетки хиляди вярващи души. Учителят трябва да учи стадото и в същото време е длъжен и сам да живее така, както учи. Защото гласът на учителя не принася полза, когато в него самия не се виждат крилете на богоугодния живот. Само този учител се възнася направо в отвореното над Йордан небе, който лети не единствено и само върху крилото на словото, но и върху другото крило - на добродетелния живот - този, който едновременно поучава и със слово, и със дело. Не така леко възнасят към небето - и учителят, и ученикът - изкусно съставеното слово или сладкогласните уста, или гръмкият език, както крилете на добрите дела.

Бог Син също призовава Своите пилета, светите мъченици, да полетят. А крилете на добродетелта, които принадлежат само на тях, освен другите общи добродетели, са следните две: вярата и изповедничеството. За тези криле на мъчениците Апостолът говори: "със сърце се вярва за оправдаване, а с уста се изповядва за спасение". Непоколебимата вяра в сърцето е едното крило, а дръзновеното изповядване с устата на Христовото име пред царете и мъчителите е другото крило. Първата духовна птица, която влетя в рая - благоразумният разбойник, който пострада на кръст заедно с Христа, полетя именно върху тези криле на вярата и изповедничеството. Защото в това време, когато нашият Господ, Който доброволно пострада заради нас, беше изоставен от всички и когато от Него се отрече дори и Петър, който даваше дума, че е готов да умре заедно с Него, само разбойникът повярва в Него с цялото си сърце и Го изповяда с устата си, като Го нарече цар и Господ: "спомни си за мене, Господи - каза той, - кога дойдеш в царството Си!" Колко велика и голяма е тази вяра на разбойника, още повече, че по това време във всички Христови ученици вярата беше оскъдняла! Когато всички вярващи се съблазниха поради Христа, той единствен не се съблазни, а Му се помоли с вяра, заради което и чу от Него следните думи: "истина ти казвам: днес ще бъдеш с Мене в рая".

Накрая, Бог Дух Свети, Който се яви във вид на гълъб, призовава към полет и Своите пилета - девствениците, защото Нему е свойствено да прави човека крилата птица, която би могла да се възнесе до най-големите висини. Светият Дамаскин пее: "Всяка всеспасителна вина е на Светия Дух - ако някому, по достойнство вдъхне дух, бързо го издига от земното, дава му криле, прави го да израсне, устроява го горе". Той и духовните гълъби, светите девственици, "устроява горе", като ги призовава да полетят. А особените криле на добродетелите у тези гълъби са умъртвяването на плътта и духа.

А че умъртвяването на плътта е едното от крилата, възнасящо човека на небесата, за това свети Амвросий (Медиолански), като тълкува думите па Евангелието: "колко сте вие по-ценни от птиците!", говори така: "плътта, разположена към изпълнението на Божия Закон и съблякла греха, по чистотата на чувствата се уподобява на естеството на душата и се възнася към небето върху духовни криле." Тук светият учител на Църквата говори за уподобяването на естеството на душата, имайки предвид умъртвяването, чрез което действителното естество на плътта като че преминава в естеството на душата, когато по-нисшето се подчинява на по-висшето и плътта се подчинява на духа, когато човекът се освобождава от греха и очиства чувствата си (сетивата си), което не е възможно без умъртвяването. А умъртвил плътта си, човек става лек и крилат като птица и се възнася към небето върху духовни криле.

И така - умъртвяването на тялото е първото крило на девството, устремено към небето, защото на тези, които желаят да пазят чистота, преди всичко им подобава да умъртвят своята плът.

Второто тяхно крило е умъртвяването на духа, което се състои в това - не само на дело да не извършваш грях, но и да не го желаеш в духа си, да не помисляш за него в ума си.

Чухме какво направи Единият Бог в Три Лица, Който се яви на Йорданските води, при обновлението на света - как Той изведе от водите на кръщението духовните църковни птици - учителите, мъчениците и девствениците и ги призова към отворените небеса. А както от учителите, мъчениците и девствениците, така и от нас грешните - да бъде чест, слава, поклонение и благодарение на Отца и Сина и Светия Дух - Явилия се на Йордан Бог - сега и всякога, и во веки веков! Амин.

Празнични песнопения

Тропар на празника, глас 1

В Иордан, когато се кръщаваше Ти, Господи, Троичното поклонение се яви,
защото Родителевият глас свидетелстваше за Тебе, именуващ Те Възлюбления Син,
и Духът във вид на гълъб известяваше потвърждението на Словото,
че Си се явил, Христе Боже, посвещаващ света, слава на Тебе.

Во Иордане крещающуся Тебе, Господи, Тройческое явися поклонение:
Родителев бо глас свидетельствоваше Тебе, возлюбленнаго Тя Сина именуя:
и Дух, в виде голубине, извествоваше словесе утверждение:
явлейся Христе Боже, и мир просвещей, слава Тебе.

Кондак, глас 4

Явил си се днес на вселената и Твоята светлина, Господи, се ознаменува на нас,
Теб възпяващи разумно, дошъл си и си се явил, Светлина непристъпна.

Явился еси днесь вселенней, и свет Твой, Господи, знаменася на нас,
в разуме поющих Тя: пришел еси и явился еси, Свет Неприступный.

Величание

Величаем Тя, Жизнодавче Христе,
нас ради ныне плотию крестившагося
от Иоанна в водах Иорданских.