Св. преподобни Наум Охридски

Св. преподобни Наум Охридски бил българин от благороден произход. Като оставил всичко, последвал славянските равноапостоли св. Кирил и Методий в Моравия и Рим, където папа Адриан ІІ го ръкоположил за свещеник.

Подир смъртта на св. Методий той заедно със св. Климент се отправил за България, където българският цар Борис-Михаил го приел с радост. Св. Климент като учител на славянска писменост изпратил в югозападната част на държавата, а св. Наум останал в тогавашната столица Плиска.

В 893 г. на историческия църковнонароден събор било решено българската столица да бъде пренесена в Преслав. На същия събор Симеон Велики бил провъзгласен за цар вместо приелия монашество св. Борис–Михаил, а св. Климент бил ръкоположен за епископ. Тогава на негово място за учител бил назначен св. Наум, който работил там седем години. После той построил манастир на брега на Охридското езеро на името на св. Архангели и живял в него десет години.

Преставил се в Господа в 910 г., след като приел монашеско пострижение непосредствено преди смъртта си. Погребали го на северната стена на храма, където мощите му и досега почиват неоткрити, защото, колкото пъти се опитвали да отворят гроба му, преподобният не позволявал това. От външната страна на храма е пристроена стаичка, в която нощуват болни и получават изцерение.




Тропар, глас 4

Света оставил, привързал се към Христа, разпънал си плътта и си живял духовно, всеблажени Науме.
Потрудил се да се подвизаваш в пътя на апостолите, привел си към вярата множество, безброй мизийци,
затова с твоите молитви избави ни от изкушения.


Кондак, глас 3, подобен Дева днес

Всечестната памет на твоите светли подвизи, засияла като велико слънце за всички,
просвещава тези, които те възпяват, а бесове и всякакъв недъг отпъжда,
ето защо, събрали се с любов, вярно я възхваляваме.