Св. Филарет Милостиви по своето голямо милосърдие в Църквата Христова много прилича на многострадалния Иов. Като него и той от висотата на завидно благосъстояние изпаднал в голяма бедност, но поради добродетелния си живот достигнал още по-голямо благоденствие.
Роден е в малоазийската област Галатия, но живял в съседната пафлагония, в селото Амния. Наследил от баща си голямо богатство, получил и богата зестра от жена си Теозва, той бил най-богатият човек в цялата област. Притежавал голям, обширен дом, нови, лозя, пчелини, стада едър и дребен добитък, много слуги.
Обхванат от изключително милосърдие към нещастните и бедните, той постепенно раздал всичко, което притежавал, докато довел семейството си до пълна нищета. Бивши негови приятели започнали да го подпомагат с подаяния, за да не гладуват жена му и децата му. На укорите от страна на семейството си той отговарял, че има скрито съкровище, което, като му дойде времето, ще се открие.
И ето, заженил се император Константин Багренородни, синът на императора Лев Хазар и императрица Ирина. Според тогавашния обичай били изпратени комисии по цялата Византийска империя, за да съберат най-красивите и най-умните девойки, от които царственият кандидат ще си избере бъдещата съпруга. Изборът паднал на Мария, внучката на Филарет от сина му Йоан – рядка по красота, скромност и мъдрост девойка. Тогава цялото семейство се преселило в столицата Цариград, където получило и къщи, и състояние далеч по-голямо от раздаденото на бедните. Така всещедрият Бог пребогато изплатил дадения на Неговите "по-малки братя" "заем". Милосърдният св. Филарет най-после открил на семейството си скритото съкровище, за което говорил по време на своята бедност.
Но и сега, като богат дядо на царицата, той поискал да му отделят от общото семейно притежание неговата част и всичко раздал на бедните, без да мисли за своите лични нужди. Не приемал дворцово облекло и служебни санове, а искал да му викат както дотогава Филарет Амниатски. Усетил края на живота си, той се прибрал в един цариградски манастир, Радолфия, където предварително изкопал гроба си. Преди да настъпи смъртта му, той в молитвено пророческо видение предсказал бъдещето на своите мъжки и женски внуци, като библейският патриарх Яков, и предал Богу дух на 90-годишна възраст. Така над него се сбъднали думите на Господа Иисуса Христа: "Блажени милостивите, защото те ще бъдат помилвани!" (Мат. 5:7).
Тропар, глас 4
Аврааму в вере подражая, Иову же в терпении последуя, отче Филарете, благая земли разделял еси неимущым, и лишение сих терпел еси мужественне. Сего ради светлым тя венцем увенча подвигоположник Христос Бог наш, Егоже моли спастися душам нашым.
Кондак, глас 3
Истинно всеизрядная твоя купля зрится, и мудрою быти судится всеми благомудрствующими: отдал бо еси дольняя и кратковременная, взыскуя горних и вечных. Темже и достойно стяжал еси вечную славу, милостиве Филарете.
