Преподобният Симеон Метафраст бил византийски дръжавник, църковен писател, историк и агиограф, една от най-известните - и същевременно една от най-загадъчните - фигури на византийската история и литература.
Св. Симеон се родил в Константинопол в заможно семейство и получил добро светско и риторическо образование. Живеел чисто и непорочно като истински аскет. Първоначално бил секретар (протасикрит) и логотет (управител на администрацията във Византия), а в края на живота си бил патриций и магистър.
Св. Симеон изпълнявал важни дипломатически задачи и се отличавал с военна храброст и държавническа мъдрост. На него било възложено да преговаря с арабите за съдбата на град Солун. Св. Симеон убедил водача им да приеме паричен откуп за град Солун и така спасил града от унищожение. Като завършил успешно мисията си, той се завърнал в Цариград и скоро след това се отделил от света и приел монашество.
Заради своя благочестив живот е причислен от светата Църква към лика на светиите (паметта му се празнува от св. Църква на 9 ноември). Михаил Псел (1018-1078) съставил неговото житие и църковна служба в негова чест.
Най-много св. Симеон се прославил с църковно-историческите си трудове: той събрал множество древни текстове и устни повествования за живота, подвига и страданията на светиите. Много от събраното той преработил, отчасти съкратил, и което е най-важното - заменил старинната, тежка и в много случаи трудна за разбиране реч със съвременни на него ясни и разбираеми думи. Воден от вярата, че житията са резултат от сътворчеството на човека и благодатното осенение на Бог върху съставителя на агиографския текст, той ги преразказал и претворил, предавайки исторически вярно и въздействащо духовната правда. От тук идва и неговото прозвище “Метафраст” от гр. μεταφράξειν - преразказвам, предавам. Към житията той добавил похвални и поучителни слова на Господските, Богородичните и на някои светийски празници, избрани от творенията на великите отци и учители на Църквата. Подредени по месеци и по дни, житията били издадени в Менологион или Календар на светците, който станал основа на византийската агиография, послужил за уеднаквяването на богослужението и е неразделна част от православната богословска култура.
За този си труд, наричан от историците "велик подвиг", св. Симеон е и получил наименованието Метафраст (на гр. "преразказвач", "преводач"). С известна несигурност преп. Симеон се смята за автор и на Хроники, канонични сборници, история на света, сборници с наставления на светите отци, писма, поеми и др.
Св. Симеон починал през 960 г. и от тялото му потекло благоуханно и целебно миро. За благочестивия му живот Църквата го причислила към сонма на светците и чества паметта му на 9 ноември (27 ноември).
Тропар на преподобен, глас 8
На тебе, Отче, който подражава, сигурно ще се спаси,
защото, поел кръст, си последвал Христа;
и на дело си учил да се презира плътта, защото е преходна,
а да се грижи за безсмъртната душа.
Затова и с ангели ще се възрадва, преподобни (името), твоят дух.
